Може би най-вдъхновяващото преживяване за всеки, който е решил да се докосне до обаянието на този манастир, е пътят до него.
Можем да се изкачим пеша по усойните пътеки, пресичащи гората над село Гложене, или да тръпнем докато бавно шофираме по завоите на тесния път. И в двата случая, несъмнено ще се докоснем до девствената природа и шепота на широколистната гора.
Докато се изкачваме все по-нависоко и след последователност от панорамни гледки през процепите, където няма дървета, зърваме манастирът – кацнал на скалите.
Местните жители казват, че в ясно време, от тази част на Стара Планина се вижда р.Дунав.
Манастирът е основан около 1230-1250 г., по времето на Втората Българска Държава, при управлението на Цар Иван Асен II. Името му се свързва с княз Геории Глож, който с позволението на българския Цар, се заселва по тези места заедно със своите приближени. В знак на благодарност, той построява манастира "Свето Преображение", който се е намирал под отвесните скали на връх Лисец.
Според преданието, манастирските стени постоянно и необяснимо се рушели.
Един ден се случило нещо странно – изчезнала иконата на Св.Вкмчк Георги Победоносец. Малко по-късно била намерена върху висока отвесна скала. Князът разтълкувал това като знак божии и построил новият манастир на върха на тази скала.
Гложенският манастир винаги е бил духовно и културно средище за българите. През годините на революционна дейност – 1868-1872, в скривалището, съхранено и до днес, Васил Левски свиква срещи на тайния революционен комитет.
Днес манастирът е изцяло реставриран. В него са запазени безценни творения на българската иконография и дърворезба.