Когато е обикалял Балкана, Константин Иречек пише за село Медвен: " След три високи могили, стигнахме българското село Медвен, скрито в дълбока долина над рекичката Гюлмез Дере, която отива между орешаци и лозя на югоизток в Камчия. Медвен е последното българско село край Камчия долу. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни можеш се лута из тях..."
Голяма част от къщите в Медвен носят облика на котленската възрожденска къща, която се отличава с употребата на дърво, като основен строителен материал.През Възраждането в селото започва подем и именно тогава се изграждат два типа двуетажни къщи: отворени – с чардак ,и затворени с вътрешна стълба и салон.
Днес село Медвен има над 400 къщи, които обособяват тукашната архитектура с талпените си стени, големи стрехи и малките еркери с обработени конзоли. За паметници на културата са обявени 168 от тези къщи, като най-известните са: родната къща и музей на Захари Стоянов, къщата на Тодорка Василева от ХVІІІ в., къщата на Райна Костова от началото на ХІХв., къщата на Хр.Георгиев от ХІХв.