Времето в село Широка Лъка, тече толкова плавно, че ти се приисква поне за няколко дни да заспиваш в тишината на Родопите, и да се събуждаш в свежестта на тукашния планински въздух, носещ мириса на вековните дървета.
Днес селото е известно с типичната си архитектура на запазените възрожденски къщи, които в съчетание с уникалните сводести мостове, църква от 1834г, запазени обичаи и фолклор правят Широка лъка единствения архитектурно-фолклорен и етнографски резерват в България.
Селото има 110 паметника на културата, които изразяват различните етапи на духовно, културно и стопанско развитие в течение на годините.
Тук типичното архитектурно майсторство е намерило изражение в големите, предимно двуетажни масивни къщи с каменни основи и разчупена външна фасада. Повечето от къщите са строени върху наклонен терен и изглеждат гордо надвесени над калдъръмените улички. Както е характерно за балканските села в централната част на България, така и тук повечето къщи са с каменни покривни плочи.
Дворовете на къщите са с характерни дебели каменни дувари, които по време на Османското робство са предпазвали домовете от нежелани погледи.
Едни от най-забележителните архитектурни паметници в селото са Учиковската, Сгуровската,Калайджийската, Григоровската, Богдановата къщи.
Село Широка лъка е известно със своите каба-гайди и десетките певци и музиканти съхранили и разпространили славата на родопския фолклор. В селото има музикално училище за народни песни и инструменти.
В миналото селото е било опорен пункт на революционната дейност на капитан Петко войвода. Тук е родното място на екзарх Стефан I.
Със своята автентичност, днес Широка лъка привлича многобройни туристи. В селото има няколко къщи за отдих, които посрещат своите гости с типичната за този край битова атмосфера и традиционна кухня.