Сгушено сред хълмовете на Габровските височини в северната част на Стара планина, село Боженци представлява едно живописно и изцяло запазено архитектурно селище от периода на Възраждането.
Според легендата, селото е основано от търновска болярка на име Божана, която след падането на столицата през 1393г. избягва заедно с децата си в тази труднодостъпна тогава планинска местност.
Днес реката, която извира от селото и го пресича по средата се казва р.Божанка.
През втората половина на XVIII в. Боженци се превръща в търговски и занаятчийски център, а също се развиват пчеларство, бубарство и овцевъдство. Това дава отражение на строителството в селото, което силно се разраства.
Хълмистият терен дава възможност на боженските майстори да сътворят един изключително красив архитектурен ансамбъл. Може да се каже, че стилът на всички къщи е с характерните черти на т.нар. "тревненска къща"- стените са бели, всички покриви са покрити с каменни плочи, дълбоките дървени чардаци украсени с цъфнали мушката придават неповторим уют и топлота.
Улиците на селото са калдъръмени и интересно разчупени. Липсва симетрията и еднообразието, а преобладава уникалността зад всяка стряха и завой.
Днес в Боженци са реставрирани почти всички къщи, а където се строят нови се спазва същият възрожденски архитектурен стил. Общият брой на запазените къщи е около 120.
Поради изключителният туристически интерес, по-голямата част от къщите са превърнати в автентични къщи за отдих и малки хотели, а други в механи с традиционна българска кухня. Също така функционират и няколко занаятчийски работилници-ножарска, кожарска и дърворезбарска.