Меню

Разходи за производство на пшеница и царевица. Съвети за торене, напояване и отглеждане (АНАЛИЗ)

05.03.2021 г.
14978

Общи данни и кратък анализ за възможностите при производство на зърнени култури в Североизточна и Югоизточна България

( отглеждане на царевица и пшеница )

 

Общи данни

Изборът и намирането на обработваеми площи за производство на зърнени култури е значително по-лесен, но по-ниско рентабилен, ако разглеждаме региона на Югоизточна България, в сравнение със Североизточна България, където площите вече са окрупнени и придобиването на права върху земеползването може да се осъществи на сравнително по-висока пазарна цена.

 

Плодородие на почвите

По отношение на плодородието и по-специално за производството на царевица и пшеница двата региона се различават сериозно. С изключение на плодородните черноземи и сиви-горски почви в регионите на Добрич, Силистра и северните части на обл.Варна, почвите в областите Шумен и южните части на обл.Варна (както и в близките региони – обл.Търговище и Лудогорието -Разград, Попово) са значително по-слаби откъм хранителни вещества. Тези почви са по-карбонатни и с по-високо Ph, което създава проблеми с минералното хранене на растенията и налага задължително използване на листни торове. В тези региони почвите са по-чувствителни и към засушаване. За Югоизточна България, не препоръчваме отглеждането на царевица, заради обичайните засушавания и доказана ниска рентабилност в производството! Изключение може да се направи единствено при наличие на поливни системи и независим водоизточник. В Югоизточна България почвата е богата на хранителни вещества, но за отглеждане са подходящи единствено сухоустойчиви култури като слънчоглед, сорго, определени сортове пшеница и др. * През последните 2 години в Югоизточните части на България тестово се отглеждат нови конвенционални (не ГМО ) сортове сухоустойчива царевица на Monsanto ( Decalb), които дават добиви при суша от около 780-800 кг./дка.

 

Климатични характеристики на двата региона

Макар през последните години да сме свидетели на резки климатични промени, изразяващи се в по-къси есен и пролет, необичайни затопляния през есента и зимата, то все пак България се намира на сравнително умерен климат, на границата между умерената и средиземноморска климатична област. В Североизточна България климатът е умереноконтинентален, с по-ясно изразени 4 сезона, и с повече валежи в районите на черноморското крайбрежие, особено през лятото – чести, но предимно краткотрайни превалявания. Средната януарска температура е от –1,5 до –3,0°С, а средната юлска 20–24°С. Максималните температури достигат до 38–40°С. Годишната сума на валежите е 500–700 mm, с минимум през Февруари и максимум през Юни. Пролетта в този регион е хладна и дъждовна, често падат и градушки. Има също така условия за образуване на слани, особено през есента. В областта на Североизточна България, по крайбрежието на Черно море, в тясна ивица се наблюдава намаление на температурната амплитуда, като силните зимни застудявания сe наблюдават по-слабо, а есенните температури са по-високи от пролетните.

В Югоизточна България климатът е смесица между преходно-континентален и преходно-средиземноморски, а по крайбрежието - черноморски. Характеризира се с по-мека зима ( средно-Януарската температура е около 1-2 градуса ), по-ранно настъпване на пролетта и по-горещо лято. Цяла Югоизточна България е уязвима към трайно засушаване в периода от Април до Септември, като особено рисков е региона на обл.Ямбол и западните части на обл.Бургас. Количеството на валежите през топлото полугодиe – Април - Септември за региона е едва 250-400мм. Валежите през зимата са също ниски – 140-180мм. Традиционно засушаване през пролетта има в регионите на Хасково, Ямбол и Сливен.

 

Описание на напоителната инфраструктура и текущото и състояние

Съществуващите хидромелиоративни системи и съоръжения в страната са в критично физическо състояние и влошена функционалност. Изградените напоителни системи са върху 0.74 млн.ха, но не отговарят на съвременните технологични изисквания за модерно земеделие. Към настоящия момент поливните площи обхващат средно около 1.5% от обработваемите земи. През последните години високата цена на поливната вода ( до 6лв./куб.м. ), отказва земеделските производители от поливното земеделие. В новата програма за развитие на селските райони – ПРСР 2023-2027 се очаква да има специализирана мярка за инвестиции в мелиоративни съоръжения, където ще се одобрява до 50-70% субсидия за такава техника.

 

Описание на процеса на отглеждане на царевица

Отглеждането на царевица в България е главно за зърно, което се отличава с висока хранителна стойност и се използва за различни цели, главно като храна за животните и производство на фуражи. Царевицата развива голяма надземна маса, която може да се използва за храна на селскостопанските животни в зелено състояние или силажирана. Един от недостатъците й е ниското съдържание на белтъчини в зърното (7-9,5%). Създадени са форми с високо съдържание на протеин (20%), но те са нискодобивни. Стопански царевицата не е сухоустойчива и не се получават високи добиви без напояване. Предявява големи изисквания към почвата. Фазите 2-3 листа и 6-7 листа са критични за получаването на висок добив от царевица. Критични по отношение на влагата са и периодите на изметляването, цъфтежа и наливането на зърното.

Царевицата понася краткотрайно отглеждане след себе си при поливни условия. Най-подходящи предшественици за отглеждане на царевица са едногодишните и многогодишните бобови култури. Добри нейни предшественици са пшеницата и ечемикът. Те са и основни предшественици за отглеждане на царевицата в България.

Веднага след прибирането на пшеницата и ечемика се извършва оран на 18-20 см при по-леките почви и на 20-25 см при тежките почви. След люцерна се извършва леко култивиране на 6-8 см (за подрязване на кореновите шийки) и 10-15 дни след това - оран на дълбочина 20-25 см. Изораните площи се поддържат чисти, в зависимост от заплевеляването, чрез дискуване и култивиране. Предсеитбената подготовка за царевицата през пролетта най-често се свежда до 1-2 плитки обработки - брануване и култивиране.

За сеитба на царевица се използват калибрирани и обеззаразени семена от хибриди, най-подходящи за отглеждане в конкретния район. Царевицата се засява, когато на 10 см дълбочина почвата трайно се затопли до 10-12°С. Това за нашата страна е в периода от 5 април до 5-10 май.

Царевицата се засява пунктирано, редово с 6-8-редови пневматични сеялки при междуредие 70 см. Разстоянието между растенията вътре в реда зависи от начина на отглеждане и от хибрида и е от 20 до 30 см. Дълбочината на засяване е 6-8 см. Гъстотата на посева (5000-7000 растения на декар) е един от главните фактори, определящи величината на добива. Тя зависи от хибрида, условията на отглеждане и други фактори. Максималната норма в килограми на декар е 1,5-2 и рядко над 2, при използване на неефективна земеделска техника.

Грижите за царевицата през вегетацията се състоят в борбата срещу плевелите, подхранване при поливни условия, напояване, борба с болестите и неприятелите.

Механичната борба с плевелите се свежда до брануване и окопаване. Може да се извършат две бранувания в зависимост от заплевеляването, първото - няколко дни след сеитбата, а следващото до фаза 3-и - 5-и лист. Първото окопаване се извършва на дълбочина 10-12 см във фаза 3-и - 5-и лист, второто след 10-15 дни на дълбочина 8-10 см.

Напояването е най-ефективното мероприятие за повишаване на добивите от царевицата. Влажността на почвата до изметляване трябва да се поддържа в границите 70-75% от ППВ, по време на изметляване и цъфтеж - 80-85% от ППВ и след това - 70-75% от ППВ. При нормални години това се постига с 3-4, а в сухи години - с 4-6 поливки в зависимост от почвения тип. Поливната норма е в границите на 60-80 м3 вода на декар и зависи от начина на напояване.

Царевицата се прибира напълно механизирано и се извършва по три начина - на кочани, на зърно и целорастенийно. На кочани царевицата се прибира до края на пълна зрелост при влажност до 25%. На зърно царевицата се прибира със зърнокомбайни, снабдени с адаптери в пълна зрелост при влажност 12-18%. Напоследък се осъществява прибирането на зърно при висока влажност - 30-35%.
 

Описание на процеса на отглеждане на пшеница

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята. В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета с по-голям брой цветчета в едно класче.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината, а към влагата е с умерени изисквания. Но тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива. Вегетационният период на пшеницата е 260-280 дни.

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изисквания към тях са да бъдат от разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата Чиста от плевели и без растителни остатъци. Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко. Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си!!!

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него. Когато почвата е суха и се кърти на буци, не трябва да се оре, а да се извърши няколкократно дискуване на дълбочина 10-12 ст. Последното дискуване трябва да бъде на 6-8 см дълбочина. След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови брани на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина.

Преди сеитбата на пшеницата семената се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня.В различните части на страната пшеницата се засява от 20 септември до 25 октомври. Твърдата пшеница се засява от 20.Х до 10.ХI. Сеитбата се извършва тесноредово на 10-15 см. Сеитбената норма е 20-25 кг на декар. Дълбочината на сеитба е 3-5 см. След сеитбата площта трябва да се валира. Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди. Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното. При засушаване през пролетта се извършват 1-2 поливки. При гравитационно напояване на пшеницата поливните норми са 70-100 м3, а при дъждуване - 50-60 м3 на декар.



Средни добиви от фуражна царевица
 

  • Регион Североизточна България

Добивите от царевица са изключително относителни, защото при развитието на неполивно земеделие в България, реколтата зависи главно от климатичните особености през годината и количествата на падналите валежи. През последните години наблюдаваме резки разлики – от 500 ( при суха година ) до 1200 кг./дка при добра година за конвенционално ( не ГМО зърно). На база тези данни можем да определим реален среден добив от около 700 кг./дка.

При нормален за годината климат добивите са между 800-1200 кг./дка. При сушава година ( 2012 ОТ 350 до 500 кг./дка. При поливно земеделие – 1500+ кг./дка.

  • Регион Югоизточна България



Средни добиви от фуражна пшеница
 

  • Регион Североизточна България

Добивите на пшеница зависят от климатичните особености и от земеделската техника, която се използва. Като средни стойности можем да отбележим : 450-550 кг./дка. В най-плодородните части на Добруджа при добра зима, максималните добиви достигат и до 700-800 кг./дка. Някои от основните фактори за добрите добиви са влагата и комбинацията между почвено и листно торене.

  • Регион Югоизточна България

Добивите в този регион са средно на нива 330-480 кг./дка.

ВАЖНО !!! : Западните практики за подхранване на пшеницата са трудно и неефективно приложими в България, основно заради по-малкото влага и валежи. Трябва да се внимава с торенето заради риска от изгаряне на културите и задължително количеството на торовете трябва да се съобразява с количеството на валежите.



Разходи за царевица

  • Семена :

Сеитбата на царевицата зависи от избора на фракция на зърното. Не е уместно да обозначим колко килограма се използват за декар ( както е написано в таблицата ), а по-скоро каква е сеитбената норма по стандарти. Бройките семена в една торба по стандарт са 80 000. Оптималната разходна норма у нас е 6300 семена на декар, което прави 12,6-13 дка. за засяване. Масата на една торба семена е между 6 и 11 кг. В зависимост от фракцията ( размера на семената ).

Ако все пак трябва да отбележим норма според таблицата, то тя е средно 0,850 кг./дка.

Цената на 1 торба семена царевица към началото на 2014г. в България на крайни пазарни цени е между 160 – 220 лв.

  • Торове

Азот

При царевицата у нас се използва торене с активно вещество азот (N) между 10-14 кг./дка. В практиката се тори с амониева селитра при количества 30-33 кг./дка. * Общо количество за 2 броя торене – предсеитбено и 1 път за подхранване; * посочените норми са за неполивно отглеждане!

Фосфор

По време на есенната почвообработка – 8 кг./дка – активно вещество.

Калий

Предсеитбено внасяне – оказва изключително положително влияние върху добивите и устойчивостта на растенията, но в България почти не се използва, поради относително високата му цена и наложеното „научно разбиране“, че почвите у нас имат презапасеност с калии.

ВАЖНО !!! За ефективно отглеждане и високи добиви на царевица в България, препоръчваме допълнително листно торене, както и торене с магнезий и сяра чрез комбинирани торове. В България магнезия в почвата е в малко количество и растенията се повлияват много благоприятно при допълнително подхранване ( 2-3 кг./дка активно вещество ).

Във всички региони на България има зависимост от бор (B), което също е един от факторите за ниски добиви при царевицата.


Хербициди

Ако при царевицата се използва технология почвен хербицид + вегетационен хербицид, към 2014 г. като разходи това варира от 4 – 7,50-8 лв./дка при почвеният хербицид. При вегетационния хербицид, в зависимост от плевелите цената варира от 2 до 4 лв./дка., а при житни плевели от 4 до 8,5-9 лв./дка; В зависимост от заплевяването общият разход може да излезе от 6 до 16 лв./дка.

  • Измерването на количеството препарати на декар, не е подходящо, както е зададено в таблицата, тъй като зависи от дозата на конкретния продукт. Има препарати, при които се пръскат 30 мл./дка, както и такива при които се пръскат 400 мл./дка.

 

В България при производството на царевица фунгициди не се използват. Като цяло не се наблюдават листни и гъбни патогени.

Инсектициди се използват рядко. През 2014-а най-вероятно в България ще се наложи едно пръскане заради липсата на обеззаразител на семената на царевичният скритохоботник. Това третиране излиза между 3 и 4 лв./дка.

 


Разходи за пшеница

  • Семена:

Около 70-80% от площите в България са засети с български сортове пшеница. Те обаче нямат добра братимост, но са по-евтини и като цяло устойчиви на климата.

Норма за български семена ( например ТОП популярният сорт Енола ) : 30 кг./дка

Норма за вносни семена : 18-22 кг./дка.

Цена на БГ семена: 0,60лв./кг. (600 лв./тон)

Цена на вносни семена : 1,30 лв./кг. (1300 лв./тон)

При пшеницата хербицидите за широколисти плевели са на цена от 0,30лв. /дка при генеричните хербициди и до 1,30-1,40 лв./дка за борба с широколистни плевели в пшеницата. За премахване на житни плевели в пшеницата, разходите на декар за хербициди са между 2,50 – 4,50 лв./дка. Съществуват и комбинирани продукти за борба с плевелите при пшеницата, които са в ценовия диапазон 6-8 лв./дка.

Фунгицидите при производството на пшеница варират от 2 лв./дка до 3,50 лв./дка за първо приложение на фунгицид; при нужда от втори фунгицид с повече активни вещества за борба с тежки болести по пшеницата като септория, фузариум и др. – от 3,50 до 7 лв./дка. При налагане на трето пръскане с фунгицид – 5- 7 лв./дка.

Инсектициди при пшеницата се използват: 1 на есен и 1-2 през пролетта, които са на цени 0,5-1 лв./дка. на приложение.

 

Средни разходи за обработка

 

Разходите за обработка при производството на царевица и пшеница на практика са еднакви, като единствената по-съществена разлика е в по-големият брой минавания с дискова брана при отглеждането на пшеница, ако преди това е имало рапица ( 3 пъти ).

Разходи на дизелово гориво :

Оран: 2,2 – 2,5 л./дка

Дисковане : 0,6-0,8 л./дка

Пръскане : 0,1 – 0,2 л./дка

Сеитба : 0,1-0,2 л./дка

Торене : 0,1-0,2 л./дка

Култивиране : 0,3-0,4 л./дка

Жътва : В зависимост от марка, модел, година на производство на комбайна

Claas (Lexion,Tucano,Avero):1.2-1.5 л./дка ; New Holland, CASE IH, John Deere : 2-2,5 л./дка.

 

Други средни разходи

 

Застраховка

При настъпване на щета, практиката в България е доказала, че изплащанията са изключително трудни и винаги частични, ако се стигне въобще до такива. Средните разходи са : при застрахована сума от 100 лв./дка – 10 лв. застрахователна премия. Почти никой земеделец не застрахова. * Очаква се създаване на застрахователно-гаранционен фонд.

Разходи за сушене

Почти няма, тъй като зърната са предимно по FAO 440 и сами изсъхват до 14%

Поддръжка на машините – Относителен параметър, не можем да определим; Зависи дали машините са нови, стари и т.н.

Транспортиране

Зависи от дистанцията на транспорт на зърното; При теоретични 20 км. От полето до склада : 50 лв./тон, които включват разходи за гориво, заплати, амортизации

Съхранение

Не се плащат, тъй като масово зърнопроизводителите използват складови записи за зърно, разликата по които между финансовите активи от банките се покрива от Международната банка за развитие.

В случаите на наем без складови записи, цената е около 1,50 – 2,00 лв./куб.м., но е изключение.

 


Машини и оборудване

Зърнокомбайни : 3 броя ( големи ~ Claas Lexion и подобни) с 8 редови адаптер за царевица и 9 метров хедер за слята повърхност; или 4 броя средни ( Claas Avero или подобни ) с 6 редов хедер за царевица и 6 метрови хедери за слята повърхност.

Големи трактори : 3 -4 броя ( 260 к.с. )

Малки трактори : 3-4 броя ( 100-120 к.с. )

Телехендлер ( телескопичен товарач) – 1 брой около 100-120 к.с.

Сеялки :

  • За окопни култури : 3 броя, 6 редови
  • За слята повърхност : 2 броя 3 метрови или 1 бр. 6 метрова

Торачки : 1 брой, работна ширина 24 – 36 метра ; мин. 1,5 тона

Култиватори : 3 броя за слята повърхност, от които 2 броя с работна ширина 7 метра и 1 брой 4 метров ; 3 броя окопни култиватори – 6 редови

Пръскачки : 1 брой , прикачна, 3000 литра; захват на крилете – 24 метра

Плугове : В съответствие с наличните трактори :

  • 4 броя : 3и пет корпусни и 1 брой 4-и корпусен ( препоръчително обръщателни ); в зависимост от почвата, ако е нужно за по-тежки почви – с решетъчни лемежи.

Дискови брани : 2 броя по 5 метра работна ширина

 

 

Напояване : Предвид цената от 6 лв./куб.м., напояването ще е изгодно при наличие на собствен водоизточник ; Оборудване – ролкови макари и помпи. Чрез евро-проект и субсидия може да се направи и подпочвено капково напояване ( вдига добивите от царевица до 1800 кг./дка )

Напояването при пшеница не е оправдано и е доказано икономически нерентабилно.

 

Сгради и офис

За функционирането на фермата ще е нужен офис от поне 70 м2; сервизно помещение за комбайни и трактори с висок таван и високи врати – минимум 120 м2; допълнителен склад/ навес за машини и оборудване : препоръчително поне 200м2.

Склад/навес за продукция : минимум 500м2 в близост до товаро/разтоварна площадка и евентуално чистачна линия за зърно*.

 

Изграждането на силози за зърно са сериозна инвестиция, която е прекалено специфична за нанасяне на детайли към този кратък анализ. Изграждането на собствени силози по принцип се практикува при обработка на над 15-20 000 дка. земи.

ПЪЛЕН ТЕКСТ И ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Агротехника за ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО 4 KB (xls) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА