В северозападния дял на легендарната Пирин планина, наричана от траките Перун по името на почитания от тях бог на гръмотевиците, покрай палаво скачащите пенливи води на Сенокоската река в един живописен кът са накацали къщите на село Сенокос. Селото е разположено в най-южната част на Горно-джумайския край.

На изток граничи с Разложката котловина, като границата минава край пиринските върхове Каменица 12533 м надморска височина), Даутов връх (2597 м), Плешки връх (2543 м) и връх Пирин (2599 м).

Землището на село Сенокос е с голям наклон, почвите са предимно горски и глинесто-песъчливи, местността е силно пресечена.
Имената на много от местностите в землището на Сенокос са свързани с исторически събития или с някоя човешка дейност: Алийския връх, Вардището, Арабския гроб, Виткова чешма и др. Други пък са свързани с култови и религиозни обреди: Света Марена, Свети Никола, Света Троица и др., но най-много са ония, които отразяват характера на терена, релефа и специфичната растителност която вирее там: Бърдото, Трапо, Усоето, Присоето, Здравчевица, Корията и др.

По-забележителните възвишения са Градище, Сарандил, Солуница, Вардището. Те са разположени в западните склонобе на Пирин планина. Някои названия напомнят легенди, например Хвърлената скала, свързана с преданията за могъщата сила на Крали Марко - народният закрилник я откъртил от Малешевската планина и я захвърлил тук.