Село Пирин се намира в полите на южен Пирин на надморско равнище 640 м по поречието на река Пиринска бистрица. 

Селото е запазило улици, къщи и обичай който не се срещат на друго място в община Сандански. Посещава се от преминаващи туристи най-вече за разглеждане на селото като оригинална самобитност. Особено е интерсно селото от към климатични условия през лятото, че и през най горещите летни дни вечерно време е хладно и хората се завиват с юргани.

През 19 век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстаннически формирования и турски военни части.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученика.

От тук е минал Яне Сандански с коня си преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян никой не могъл да го хване... той се върнал обратно - в дома на сестрата на Яне.

Всяка година на празника "Св. Дух" (той се мени в православния календар, често е през месец юни) се прави голям селски събор на параклиса "Свети Дух" в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноимения си пазител. Православният празник "Свети Дух" е винаги в понеделник, но още в неделя селските жители отиват в местността около параклиса, която се нарича "Света Троица". Нощуват под родовия дъб за здраве. На самия празник в параклиса се отслужва литургия. Подът е застлан с орехова шума (листа от орех) за да са здрави хората като ореха. Жените обикалят сградата на параклисчето хванати за ръце и пеещи местни народни песни. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби. Извиват се хора.

Бабинден (8.01.) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми. Репертоарът от песни и изключителната мощ на гласовете на пиринските баби е извор от една изчезваща в днешно време дълбочина на духовната култура на българина. Моля, всеки, който посещава това място да има предвид чистотата на нравите на тези хора и да се обръща с уважение към техните обичаи!

Село Пирин е родното място на сестри Бисерови.