Свързването на детето със силите на живата природа - общуването му с нея, трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. Това, което същност най-вече дава животът на село. Казва се също, че в съвременното образование трябва да се приложат методите на разумната Природа.
Първия си опит при обучение в училището детето трябва да придобие при своя досег с живата природа. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата да стават във връзка с природата и сред нея. В детската градина и в основното училище детето не бива да се поставя във връзка с мъртви пособия и инструменти, а да се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и др. - и в тая среда то да развива своите сили.
Учителя Беинса Дуно препоръчва един-два часа физически труд на ден, което би било голямо удоволствие за децата. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения.
В училищната градина децата биха могли да приготвят малки лехи в цветната, зеленчукова и плодна градини, да отглеждат цветя, зеленчуци, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат в гората, в планината, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета.
Всемировият учител препоръчва Ботаника да се изучава на място – при цветята, при дърветата. Това да бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората, да прави своите наблюдения и в същото време да записва това, което прави и наблюдава. Да описва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Да записва и всички атмосферни промени, като наблюдава промените на температурата през различните годишни времена.
Едновременно с това да наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, да наблюдава реките, изворите през всички годишни времена.
Учителя Беинса Дуно казва, че общуването на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство, защото обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая, което е неестествено за него. Ако го оставите свободно, то веднага ще излезе в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда.
Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания, като например една разходка в гората, на полето или в планината, посаждане на семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях.
Чрез приложение на трудовия принцип сред природата се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага и принципът обучение чрез дейност.
Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, учи се да преодолява пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива воля, дух на инициатива и творчество.
Беинса Дуно казва, че детският труд сред природата е целесъобразен и от здравно гледище, защото детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Чрез работа сред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа - то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи на чист въздух и слънце. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитие на въображението, паметта, мислите, чувствата, волята и прочие. Така ще се укрепи физически и духовно.
Вместо да прекарва цял ден в прашните стаи, неподвижно на чина, то ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускули, дробове и тн. Така детето ще черпи сили от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия. Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил силно свързан с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е родило бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя е довела от една страна до пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна е отчуждила човека от космичните сили.
Според словото на Беинса Дуно, днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена, при това в още по-висока степен. Оттук спокойно можем да отбележим, че този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.