Преди 38 години, на 7 декември, България преживя едно от най-разрушителните земетресения в съвременната си история. В района на Стражица се случват два силни труса, които разтърсват земята с магнитуди 5.1 и 5.7 по скалата на Рихтер. Първото земетресение настъпва в 16:00 часа, а второто, още по-мощно, след двадесет минути. Епицентърът се намира в село Асеново, на дълбочина около 10-15 километра, което засилва ефекта от катастрофата. Властите решават да оповестят публично, че епицентъра е в Стражица, което е по-разпознаваемо, а и щетите са по-големи, но точния епицентър е именно в село Асеново. Часове преди земетресението, в селата кипи общонародно почистване, защото е "Димитровден" (на името на Георги Димитров - инициативи по почистване на къщи, обществени пространства и пътища)

От земетресението са разрушени или силно повредени всички къщи в селата Асеново, Горица, Мирово, Бряговица, Бракница, Кавлак, Сушица, Царски извор, Камен, Благоево, Горски Сеновец, Горски Горен Тръмбеш, Лозен, Николаево, Ново Градище, Славяново, Манастирцa. От земетресението е напълно срутено училището в село Горица, а сериозни щети има по активно действащите тогава жп.спирки по линията Г.Оряховица-Варна. Земетресението е силно усетено в Попово, Търговище, Велико Търново и дори Шумен.

Последствията са опустошителни. Повече от 15 000 сгради са засегнати, като голяма част от тях са напълно унищожени. Домовете, училищата и обществените постройки в района на Стражица са сред най-сериозно пострадалите. Десетки семейства остават без покрив, а общо около 20 000 души са принудени да напуснат разрушените си жилища. Въпреки силните трусове, броят на жертвите е сравнително малък, но десетки хора са ранени, а емоционалният и социален удар върху местното население е огромен.

Хиляди жители на селата, основно възрастни хора са принудени да живеят в метални фургони при изключително тежки условия през следващите 3-5 години, докато армията строи бързосглобяеми къщички от шперплат, а в последствие помага за строителството на сеизмично устойчиви къщи, които са по стандартен военен модел и включват дори бомбоубежища. Възстановителния процес обаче съвпада в един момент с прехода и последвалата тежка икономическа и политическа криза в периода 1989-1991, което спира безплатните строежи на къщи. Така някои къщи остават недовършени, а други се довършват с подръчни сили от страна на собствениците на имотите. В онези години обаче, почти няма семейства в селата, които да могат да се позволят да довършат сами строителството, а тогава липсват и основни строителни материали като хоросан, тухли, цимент. Така голяма част от пострадалите от земетресението продължават да живеят във фургони при екстремни жеги през лятото и екстремен студ през зимата. Не малка част от възрастните умират.

В продължение на около 24 месеца продължават вторичните трусове в региона. През лятото и есента на 1987-а година, вторични трусове има буквално всяка седмица, като те са в диапазона около 2.2-3.1 по скалата на Рихтер, но не се отбелязват от държавните медии тогава.

Едно от най-големите земетресния, което се случва в региона обаче е това в Горна Оряховица през 1913-а година и е с магнитуд 6.3 по скалата на Рихтер. Трусът е усетен на територията на цялата страна, като зоната на разрушенията обхваща 1000 кв. км. Последствията във В.Търново, Горна Оряховица и Лясковец са катастрофални. 80% от всички сгради във Велико Търново са разрушени, а също и 85% от тези в Горна Оряховица. В съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията също са внушителни, там 60% от сградния фонд е напълно унищожен.