Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз е счупена, както по логика, така и по актуалност на бързо променящите се геополитически и глобални ситуации. През последните месеци се активизираха доста кръгове, както в западна Европа, така и у нас, които призовават за актуализация и "спасяване" на ОСП. Малкият и традиционно приглушаван глас на България едва ли ще окаже влияние на стратегическите решения за бъдещата ОСП, които и след 2020-а година ще продължат да носят повече облаги на големите страни - членки като Франция и Германия. Независимо от усилията и платените проекти (някои в размер на милиони EUR), командировки, хотели и вечери в Брюксел за редица представители на браншови аграрни организации от България, които се радват да споделят в социалните мрежи снимки и емотикони от своята "ангажираност" с "европейската аграрна политика", то техният глас няма как да бъде взет нито под внимание, нито пък има сам по себе си дълбочина за ангажираност и дългосрочна устойчивост на националния български интерес. На база това и на база цялата опитност през годините, в които диктаторите на европейската аграрна политика са демонстрирали чрез редица приоми и методи - всички разходки до Брюксел са просто едни екскурзии за запушване на устите и замъгляване на представителността на българските аграрни "организации".

Паралелно с това, комплексните методи за умишлено ограничаване развитието на селското стопанство и поставянето на търговски зависимости и шаблони в страни като България и Румъния е твърде вероятно да продължи да бъде налагано от западните властелини в аграрната политика, които контролират значителна част от стокообмена със зърнени суровини и храни в региона.

Неадекватната ОСП в момента харчи 38% от европейския бюджет, което се равнява на около 55 млрд.EUR всяка година. ОСП не помага на земеделските стопани и селските общности да се справят с настоящите предизвикателства, пред които е изправен секторът, и продължава да бъде основен причинител на екологичните щети, като подкрепя селскостопански практики, които подкопават природните ресурси, чрез които земеделските стопани съществуват, заплашвайки способността на Европа да произвежда нужната храна.

За България този проблем е още по-изострен, тъй като чрез инструментите на ОСП се засили поляризацията в стопанствата, създадоха се феодални структури, които унищожиха потенциала за развитие на средното фамилно фермерство и устойчива селска икономика. Освен това, регламентите по линия на ОСП ограничиха пазарните възможности за българските производители и стимулираха изкуствено наложено потребление на вносна селскостопанска продукция чрез търговските вериги на западно-европейските компании. Единственият облагодетелстван сектор, повече от 10 години остава едрото зърнопроизводство, което се "отплаща" за подкрепата от ОСП, като реализира стратегически и търговско насочен от западни компании експорт, а освен това гарантира оборот от около 2 млрд.лв. годишно за западно-европейските компании, които продават у нас - химически препарати, земеделска техника, семена и др. суровини.

Не веднъж категоричната позиция на Асоциация на българските села е била, че България се нуждае повече от Национална стратегия за развитие на селското стопанство и селата, съобразена с регионалните специфики и потенциалът в тях. Обективен факт е, че българското земеделие, животновъдство и селски региони по-скоро загубиха от налаганите про-западно европейски политики у нас, отколкото спечелиха. Всъщност спечелиха фирми и кръгове, близки до политиците в централната и местна власт, които се оплетоха в сложни корупционни и бизнес зависимости, от които реалните фермери и нормални хора в селата усетиха само негативи и никакви ползи.

Европейските проекти в България се оказаха вредни за развитието на селата и аграрния сектор!
Има няколко категорични доказателства, че европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни, отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД, ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата ПРСР 2014-2020, то окончателният резултат и обективна фактология показват редица негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП). Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.

  • Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор
  • Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България
  • Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери
  • Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за редица млади фермери
  • Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство
  • Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки
  • Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази и др.- син език, бруцелоза и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството
  • Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл.криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони
  • Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни и дълбоко корупционни и конспиративни връзки с МЗХГ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.
  • Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики
  • Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХГ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.


Европейската аграрна политика се оказа капан и сън за истинските фермери
Подведени от общия стремеж и блъсканица за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. Колко тъжно и жалко. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си на същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС,… то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.

Не случайно паралелно с това бе дадена насока за развитие само на зърнопроизводството, тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, а също и в контекста на скандалният TTIP между ЕС и САЩ, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.
 
Време е българските селскостопански производители да се събудят и осъзнаят, че Земята на техните деди, напоена с много кръв, не е за ден или за два…!!!
Европа и водените от нея политики са пред тотален разпад. След като модерните западни страни в своята цялост са вече напълно обезличени откъм културни, етични, морални и духовни ценности, а парите, материалните придобивки и моментните сладострастия и успехи са издигнати в култ, то е време ние българите да се разграничим от това! Ние трябва да стъпим здраво върху корените си, които са много по-дълбоки от това, което се опитват да ни натрапят. След Brexit-а на Великобритания от еврозоната, то политическата и концептуална логика на това обединение е не само под въпрос, но за страни като България е абсолютно вредно в този му вид, който работи не за европейските граждани, а за политическото и бизнес статукво.


Време е да се насочим към укрепване на истинския гръбнак на българското земеделие и селски региони, а именно развитието на фамилното фермерство и бизнес. Само то може да гарантира запазване на истинските и ценни неща, които българското селско стопанство има потенциалът да дава.

Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме. И във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководните кадри в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!

Защото всъщност, не ние имаме нужда от Европа, която винаги се е държала с нас като мащеха, а Европа има….и тепърва ще има нужда от нас в следващите години. В идните времена нито земеделието, нито Светът ще бъдат същите. Тогава България ще бъде малък, но сигурен пристан на спасение, но за малцина….И тогава всеки ще разбере, колко е важно да имаш дори 1 декар на село.

Можете да споделите с приятели!