Многократно сме засягали темата за ценностната система у човек и приоритетите, върху които изграждаме живота си. Не веднъж сме засягали темата за живот - извън матрицата. За нас, създателите на Село.БГ и за много наши приятели и съмишленици, животът или временното пребиваване на село е именно алтернатива и друг подход - нов принцип за съграждане на живота и себепознание за пътят ни в него. 

Днес случайно или не, попаднахме на един изключително силен и въздействащ текст, който е свързан с живота в матрицата. Не казваме, че хората трябва да зарежат всичко и да отидат на село. Не. Ние разбрахме, че за да е качествен, този процес трябва да е осъзнат. И именно текстът, който е публикувала психоложката на свободна практика - Анна Димова, която се занимава и с Фондация "Априлци", показва онази фалшивост на съвременния градски живот, заради която наистина много хора си задават въпросите: Какъв е смисъла? Защо го правя? Заради едната заплата или стълбица в кариерата ли съм се явил на Земята?...и т.н. Прочетете този изключителен текст, и го споделете, ако ви допадне:

"Лъскавият корпоративен свят има една малка, мръсна тайна – зад луксозните офиси се крие опустошително усещане за безсмислие. Правиш някакви неща, които нито разбираш, нито харесваш. От тези неща всъщност никой няма реална нужда - и ти си напълно наясно с това, или поне смътно го подозираш. Обаче част от работата ти е да убедиш някакви хора, че имат неотложна нужда от безсмислените неща, които правиш, а и някак трябва да оправдаеш присъствието си в този офис - все пак ти плащат, за да имитираш смислена дейност. Който не го е правил никога, той не знае какво сизифовско, нечовешко усилие е това – нищо не изтощава душата така, както лъжата.

Край теб щъкат десетки като теб, също толкова опустошени от безсмислие - и всеки е уплашен до смърт да не би другите да прозрат ужасната му тайна. За да си придадат важност и да убедят себе си и света колко грандиозно значими неща правят, всички са страшно заети, винаги бързат, всичко е "супер спешно" – „спешността” е фундаментална част от офисната митология и бонтон – и никой НИКОГА не (си) задава въпроса кое точно налага вечно да работиш в истерия и срокове „от днес за вчера”, при положение, че едно по-спокойно темпо е въпрос на малко организация и здрав разум. И разбира се, всеки се старае да изглежда максимално мрачен, изтощен и стресиран, за да не би някой да го заподозре в безделие, а оттам и в безсмислие. Живееш с хроничното усещане, че креативната ти енергия ежедневно изтича в някаква черна дупка и никога не се връща при теб, но си толкова отровен от всепроникващото усещане за безсмислие, че отдавна вече не вярваш, че някой се нуждае точно от твоето творчество.

И понеже всичко това е адски гадно, мобилизираш цялата си сила, за да се защитиш от евентуалното му осъзнаване - защото тогава ще ти се наложи да го промениш, което е още по-страшно. Тук на помощ идват лъскавите офисни джаджи, купешки лафове като "презентация", "тимбилдинг" и "корпоративни ценности", коледни бонуси, както и изключителната привилегия да ползваш три процента отстъпка по лихва на потребителски кредит (специална промоция САМО за вашата богопомазана фирма). Всичко това много помага да не разбереш, че си станал зомби.

Вече 11 години всеки ден благодаря, че проумях навреме всичко това – малко преди зомбирането ми да стане нелечимо. А точно на този ден, точно преди 11 години си предадох служебния телефон и символичното си офис-имущество - и с жизнерадостен скок се метнах в бездната на свободата, напускайки завинаги света на офисите.:) Така 27 ноември – последният ми ден в офис – се присъедини към списъка с личните ми празници, които чествам всяка година. И се опитвам никога да не го забравям, защото свободата изобщо не е комфорт и безгрижие, както мнозина си мислят. Свободата е риск, усилие и ужасно трудна, дори трагична битка със самия себе си, има страшно висока цена и за нея се воюва всеки ден. И това трябва да се помни."  / Анна Димова, психолог

Можете да споделите с приятели!

Коментари

person Росица Тончева
Само тази дума - БОНТОН, не знам какво означава. Авторката е пропуснала накрая да добави, че да, свободата наистина е риск и усилие, но все пак е за предпочитане. Иначе представянето на офисния живот е изключително вярно.
28.11.2018 г. 23:22 ч.
person Мария Димитрова
Съжалявам за Вашия опит. Предполагам, че наистина има такъв тип офисен "живот". Но не съм съгласна с обобщенията - има доста други места, в които има и колективен дух, и усещане, че вършиш нещо полезно, и желание да вървиш напред заедно с колегите си.
29.11.2018 г. 10:16 ч.
person Тодор Чолаков
Нещата са много прости. Достатъчно е да приемеш нищата каквито са и да престане да ти пука. Знам, че това което правя е със съмнителна използваемост, но не ми пука и не прекалявам с бързането. Знам, че всеки срок е предпоследен и няма смисъл да се претоварвам и впрягам за глупости. Но ми плащат и ми е комфортно така и не виждам смисъл да го променям.
29.11.2018 г. 15:53 ч.
person Lupo Ch
Преди няколко години продадох офисите, които държеше фирмата ми в една бизнес сграда в София, преди това продадох и IT фирмата и ... мигрирахме със семейството ми на село.
Започнах да произвеждам реални неща с ръцете и сърцето си.
Добре, производство на реални неща ... но имайте в предвид, че пласмента им у нас обаче ВЪОБЩЕ НЕ СА лесна работа.
А по-скоро доста демотивираща, понякога плашеща.

Въпреки това се радвам на миграцията ми извън Мордор.
Макар че често пътувам обратно до Мордор (София), за да нося стока и да продавам това което правя по фермерски пазари итн.

Относно виртуалния труд, който исках да изоставя изцяло: ами в къщата ми на село имам оптика 100 МБ и активно действам по различни виртуални проекти в мрежата, мислех че мога да мина само с реалните неща, но не е точно така.
Но пак е по-добре отколкото да си остана ...
ОФИС ПЛАНКТОН В СОФИЯ.
04.12.2018 г. 16:58 ч.
 

Свързани публикации