Темата с развитието на българските села е наистина голяма. Екипът на Село.БГ и Асоциация на българските села работим по редица ключови въпроси и инициативи свързани със селата още от 2005-а година. Защо обаче темата за селата влиза напоследък все по-често във фокуса на редица неправителствени организации и медии, но с негативен отенък - говори се за необратимо обезлюдяване, за продажба на земеделски земи, за концентрация на хората в градовете и т.н.? Ще споделим с вас няколко факти - обективно и реално, на база аналитична информация, която имаме от страна на кметове в селата, представителни на фамилния частен бизнес, както и от страна на сериозни, по-големи български компании, опериращи отговорно на територията на селските региони:

• Обезлюдяват ли се българските села или не?
• Кой има интерес да се внушават тенденциозни "статистически" данни за селата?
• Защо се увеличава интересът към теми свързани със селата и какво го подтиква?
• Коя е посоката за развитие на българските села и какви са възможните модели?

1. Темата за обезлюдяването на селата бе най-актуална в периода 1992-2008-а. От 2009-а до 2018-а година се наблюдава обратна тенденция, главно стимулирана от няколко фактора: увеличение на инвестициите във фамилни земеделски стопанства, обекти за селски туризъм, фирми в сферата на услугите и неземеделските производства, както и изнесени производства на големи фирми от градовете и от чужбина. Паралелно с това в селата се връщат за постоянно или сезонно хора, които дълги години са били емигрирали и инвестират спестените средства на село. От друга страна, по-тежкият, неестествен и замърсен живот в градовете, накара хиляди хора да изберат алтернативата за имот на село - сезонно, дистанционно (работа в града, но живот на село) или за постоянно.

Регионите, за които може категорично да се каже, че няма обезлюдяване на селата, а напротив - налице е засилване на икономическия и социален живот включва около 2500 села, от общо 5047 села в цяла България( В сайта selo.bg сме публикували информация за около 2700 села). За около 1200 села, ситуацията с икономическите показатели и демографската картина, определят средно ниво, което показва, че посоката им на развитие главно ще зависи за следващите години от прилаганите политики на местната и централната власт. Реално остават около 900 рискови за обезлюдяване села, от които за около 420 села, обезлюдяването е неизбежно.

Региони с развити живи села са тези на областите:

Пловдив (община Калояново, община Марица, община Раковски, община Родопи, община Куклен, община Карлово) - N1 регион с развитие на фамилно земеделие, брой регистрирани и реално работещи фирми и производствени мощности на фабрики извън сферата на селското стопанство.

Пазарджик (община Пазарджик, община Септември, община Ракитово, община Велинград)

Хасково (община Минерални бани, частично община Хасково)

Кърджали (община Момчилград, община Кирково, община Джебел, частично община Кърджали)

Ловеч (община Априлци, община Тетевен, община Троян)

Велико Търново (община Велико Търново, община Елена (туристическите зони)

Габрово (селата в периметър до 15км. от областния център)

Русе (селата в периметър до 20км. от областния център)

Разград (община Лозница, изключително интензивно развитие на фамилното земеделие през последните години + всички други общини)

Шумен (близките до града села, вкл. Мадара и региона, благодарение на туризма и наличния жп транспорт + община Хитрино)

Силистра (селата в периметър до 15 км. от областния център)

Добрич (селата в периметър до 15 км. от областния център + селата по черноморското крайбрежие)

Варна (селата в периметър до 20 км. от областния център с изключение на селата в община Девня и община Провадия)

Бургас (всички села, с изключение на тези в пограничните райони, някои отдалечени села в Странджа и частично в общините Сунгурларе и Карнобат)

Сливен (само селата в подножието на Стара планина - овощарство, туризъм, животновъдство)

Ямбол (селата в периметър до 15 км от областния център, благодарение на нови индустриални предприятия, земеделие и новата магистрала)

Стара Загора (всички села в периметър до 15 км от общинските центрове)

Смолян (всички села в периметър до 15 км от общинските центрове)

Благоевград (всички села, с изключение на някои отдалечени села в общините Разлог, Сатовча и Белица)

Кюстендил (общините Кюстендил и Сепарева баня)

София - област ( община Горна Малина, община Чавдар, частично община Драгоман, община Етрополе, община Ихтиман, община Костенец, община Правец, община Своге (15км периметър))

Региони със села в риск от обезлюдяване и обезлюдени села:

Видин (целия регион, с изключение на 10 км. периферия на Белоградчик)

Монтана (целия регион)

Враца (частично, с изключение на селата в периметър 15 км, от Враца)

Плевен (без селата в периметър до 15 км. от Плевен, Свищов)

Ловеч (община Угърчин, община Луковит - частично)

Велико Търново (община Сухиндол, община Стражица)

Габрово (всички села извън 15км. периметър на града)

Търговище (община Попово, с изключение на селата Ковачевец, Славяново, Паламарца)

Шумен (всички села извън 15 км. периметър от областния център)

Сливен (частично за села в община Сливен, община Нова Загора и община Твърдица)

Ямбол (всички села извън периметъра от 15 км. от областния център)

Стара Загора (всички села извън периметъра от 15 км от общинските центрове)

Смолян (пограничните райони, с изключение на тези с развит туризъм)

Кюстендил (пограничните райони и всички села извън 15 км.  периметър от общинските центрове)

Перник (всички села извън периметъра от 15 км от общинските центрове)

София - област (частично - общините Ботевград, Годеч, Драгоман, Мирково, 

2. Кой има интерес в публичното пространство постоянно да се акцентира върху тенденциозни и силно пресилени негативни данни за селата? 

В повечето случаи това са "проучвания" на западни фондации или бизнес кръгове имащи интереси от провеждането на определени външни политики в България, които да ощетяват българското земеделско и бизнес производство свързано основно със сектора на храните и земеделските суровини за промишлеността. Някои от тях са свързани с ограничаването на инвестициите и конкурентоспособността в сектора на земеделието - с цел България да бъде консуматор на продукти, а не износител. Други са свързани с търговията и управлението на земеделски земи( при липсата на интерес към селата, земята се продава, цената и пада, а това води до окрупняване в корпоративни феодални структури, повечето от които с управление в западна Европа; трети пък - с утвърждаването на налаганият западно-европейски модел за изхранване на населението чрез големите търговски вериги, в които основно се продават западно-европейски стоки (независимо от опитите на тези вериги да реализират маркетингови трикове за ангажираност към родното производство; статистиките са категорични и показват, че в чуждите вериги продажбата на български земеделски продукти е в нищожно ниски обеми)

3. Защо се увеличава интересът към теми свързани със селата и какво го подтиква?

През последните години това се оказа възможност за бързи и лесни пари чрез европейски проекти или външно финансиране през институти, фондации и т.н., които спекулирайки по темата, поставят в зависимост ресорните браншови или неправителствени организации в България. Под предтекст, че им осигуряват финансиране за "устойчиви" проекти, то всъщност така се парират реалните инициативи и се запушва устата на всички, осигурявайки се политически и медиен комфорт за провеждането на външните политики и корпоративни бизнес интереси в сектора, за сметка на регионалните - национални интереси на България.

4. Коя е посоката за развитие на българските села и какви са възможните модели?

Независимо от налаганият натиск и външни политики върху регионалното развитие на България, особено в сферата на земеделското производство и търговия, все повече българи осъзнават отговорността и предимствата от това да имат достъп до земя, чиста храна и село, което дава възможност за активна почивка и презареждане от градския начин на живот. Освен това все повече хора виждат в къщата на село, своята алтернатива на фалшивите и натрапени "ценности" на забързаното градско ежедневие, което ограбва време, ресурси, здраве и възможност за естествено обучение на децата. 

Въпросът е да отидеш на село - осъзнато и отговорно.

Остава свободният избор - сезонно или целогодишно. Независимо от това, към голяма част от селата в България (около 2700 села) интересът ще расте и през следващите години. Ще продължи тенденцията от 2016, 2017, 2018-а г., за силен бум в строителството на нови къщи в селата близо до градовете. Все повече емигранти ще се връщат в България заради усложняващата се ситуация в страните от Западна(ла) Европа, свързани с влошената среда на сигурност, спадът на доходите, увеличеният риск от климатични и природни катаклизми и т.н.

Ние от Село.БГ и Асоциация на българските села ви призоваваме:

Вярвайте в българският дух, традиции и сила! Не позволявайте да ви манипулират чужди медии, нагласени статистики и фалшиви новини!

Пазете си имотите на село, грижете се за тях, дори да живеете все още в градовете. Не продавайте най-ценният ресурс - земеделската земя!

Опитвайте се да изграждате живи общности в селата, независимо от средата. Тя подлежи на промяна, когато Подходът към нея е правилен.

Българското село съхранява нещо, което много скоро ще бъде невъзможно да се купи с пари...