Какви послания носят шевиците и слънчевите руни?
Йонка Господинова: Ние не сме професори, ние сме обикновени хора. Търсим всеки ден информация за въздействието на българската шевица, в която има много елементи от шевици на народите по целия свят – и на изток, и на запад. Българската шевица е идентичността на българския корен, на българската мъдрост, която е космическа мъдрост. Чрез българската шевица ние виждаме общи елементи по целия свят. Разбираме, че тези символи, знаци, букви, руни са от времето, когато цялата земя е била един континент – от Евразия, след което във всеки континент са останали от тези шевици.

Хората не са можели, а и не им е било нужно, да пишат на хартия, а са писали върху дрехите си. Тези символи са ги предпазвали. Тази мъдрост трябва да остане и занапред във времето. Особено сега в днешните трудни времена имаме нужда от българските си корени.

А от какво са се пазили хората преди – от това, от което се пазим и днес ли?
Йонка Господинова: Това, от което и днес, разбира се, нищо не се е променило. От болести, от уроки, от зли очи... Шевицата носи енергията, носи семантиката на една мъдрост, към която рядко поглеждаме в нашето съвремие, а тя ни е нужна най-много сега. И сегашните хора са изтъкани от същите гени, клетки, както и хората преди много векове.

А ако сами бродираме или шием?
Йонка Господинова: Още по-хубаво! Когато сами бродираме, шием или тъчем, ние сами си вграждаме собствената енергия в тази шевица. След това тази шевица на каквато и да е дреха, на чанта, на килимче, на което да стъпваш или на постелката на леглото, тази енергия, която сме съградили, тя ни пази, зарежда ни и ни помага.

И крайно време е вече и в България и навсякъде по света да се сетим за първокорените на живота, за мъдрите корени, за мъдростта и любовта, които са божествени и идват от Твореца... Това ще ни пази, това ще ни зарежда и ние всички ще може да живеем голямата любов, което е най-най-важното както в миналите години и векове, така и в бъдещите. Няма друго. Бог е любов. Това е.

Ние също правим към училищата с иглички и конци малки бродерийки с децата, малки кръжоци, за да може детето само да усети наистина какво става. Детето вече чувства отвътре една друга естетика. Защото самата шевица, тя изгражда системата на красотата в душата на детето, в душата на възрастния.

Защо са предели, шиели и тъкали денонощно? Кое ги е карало? Каква е тази сила? То е същото и когато са танцували и пеели. В крайна сметка изкуството е една енергия, една медитация, една силна, голяма любов, която идва от Бог, минава през човека и се разнася в космоса отново. И какво по-хубаво и силно от това?..

Ако да речем искаме да трансформираме някаква негативна енергия, заключваме ли тази негативна енергия в това, което правим или можем да я трансформираме, докато творим?
Йонка Господинова: Не съм специалист, но по принцип една домакиня като е ядосана, кексът й не става, супата й извира и т.н. Така че отрицателното си е отрицателно, положителното си е положително. Има равновесие, но кога идва то – то е мъдростта, то е средата, когато човек тръгне с радост, с любов, щастие, молитва, с отворена душа, с много чистота, тогава и лошото става хубаво.
 
Защо е важен конкурсът „Слънчеви руни“ и каква е неговата цел – какво иска да събуди?
Йонка Господинова: Слънчевите руни минават през сърцата на хората в миналото и в бъдещето. Всъщност ние всички сме едно голямо семейство – с много любов, истина и красота заредени. Това се вижда в българската шевица. Усеща се не само като красота за очите, а и като красота за душата. Затова ще продължим да правим конкурса, за да може по този начин да зарадваме още деца, още българи, където и да са те по света, да ги подсетим да погледнат една шевица и да се почувстват добре. А ако могат всеки ден да си ходят с шевицата, ще бъде най-добре, защото тя наистина зарежда и пречиства душата.

Тоест апелирате към българските мъже, жени и деца в ежедневното си облекло да започнат да носят шевици?
Да. По какъвто и да е начин, някъде да има вградена шевица. Колкото и да е осъвременена – дали на чанта, на лента, колан, пола... защо не. Правят го вече много българи.