Меню

Брюксел заличава старите сортове семена. Как новите правила на ЕК ще ударят малките производители? (ВИДЕО+документи)

Представяме ви видео продължение след разговора с Деси Владовска, с която коменирахме предстоящите промени на база няколко нови европейски директиви, с които ще ограничи и по индиректен начин ще се забрани чрез строги регламенти разпространението, продажбата и съхранението на стари сортове семена. По този начин европейската политика идваща от Брюксел цели да проправи път на корпоративните интереси от една страна с техните нови геномни технологиии (НГТ), а от друга да вкарат потребителите на 100% в големите търговски вериги (а след това и в аптеките, където се продават техните фармацевтични продукти), като по този начин контролират хората чрез храната.

Във видеото ще видите документите на Европейската комисия, които иначе много трудно се откриват, както и можете да ги изтеглите директно от връзките под статията.

* ВАЖНО: Изявената позиция е изцяло експертна и се РАЗГРАНИЧАВАМЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОПИТИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ ДА "ЯХНАТ" ТЕМАТА ! КАТЕГОРИЧНО ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ НИТО ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ НЯМА ЯСНОТА, ЕКСПЕРТИЗА И НЕ СЕ ПОЛЗВА С ДОВЕРИЕ ПО ТЕМАТА, ЗАЩОТО ДОВЕРИЕТО СЕ ГРАДИ НА БАЗА ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ, ЦЕННОСТИ, ЧЕСТНОСТ И СВЕТЛИНА НА СЪЗНАНИЕТО, каквито политиците у нас - доказано нямат.

ВИЖТЕ и СПОДЕЛЕТЕ ВИДЕОТО:


 
ТЕКСТ НА ЦЯЛОТО интервю:

Таня Борисова: Здравей, Светла! Позволявам си да ти говоря на ти, защото се познаваме от много дълго време. Както казах и днес в анонса за това интервю, заедно преминахме преди повече вече от 16 години през това да се борим вие, други организации, Асоциация на българските села (АБС) и тогавашната национална мрежа на българските фермери -  Фермер.БГ, която ние представлявахме и вече не съществува в онзи й вид, именно за забраната на ГМО в България и това да могат да се продават ГМО сортове царевица. Именно тогава излязоха и хората на улицата. Имаше… така… много силен обществен натиск. След това ти продължи борбата както за отглеждането на чиста храна, за чиста и здрава почва, забрана на глифозат. Последната ти голяма борба, която поде с още много организации в България и Европа, и отново ние застанахме зад тази инициатива за забрана на генните технологии до тогава, докато няма доказателства, че те не вредят и няма да нанесат много повече, отколкото да допринесат за нещо полезно. А защо правя цялото това встъпление? За да разберат нашите читатели и слушатели, всъщност че ти си човек, който от много години е в този сектор, в тази борба. Познаваш много обстойно регламентите, които в годините се гласуват и правят примката най-вече за малките семейни ферми, биопроизводителите, все по-силна и здрава. Също така имаш и много добра комуникация с мрежа от подобни организации в Европа. Така че темата за семената, която стои на дневен ред, с теб ще я разгледаме от гледна точка на факти, на предложения, които ще се разглеждат в европейската комисия, за което ти сега ще ни разкажеш. Защото слагайки интервюто и разговора, който по-точно проведохме с Деси Владовска, новината днес в Село.бг, това което ти ни изпрати, много хора казаха „Ама къде са тези документи?“, „Ама ние ги прочетохме. Там всичко изглежда много благоразумно.“ Така че нека да започнем отначало – кога всъщност започва битката за семената? И защо всъщност тя започва да се води – от вас и от хора в цяла Европа?

Светла Николова: Да. И аз малко да започна, както ти, с предисторията. Първо, благодаря и за възможността повече хора да чуят за този проблем, защото в разговорите с политиците от няколко месеца, стигам до задънена улица – те нямат време, те са в предизборна кампания, те са на други по-интересни неща или за тях важни. Но семената не са просто нещо си – те са основата на живот. И който контролира храната, той контролира хората. Който контролира семената, той контролира живота на Земята. Това го е казала Вандана Шива и тъй като лично я познавам, си позволявам да я цитирам и да започна с това, че не е просто нещо си, свързано там със земеделие някъде на село. И че това е наистина изключително важно за живота на всички хора. Специално за този регламент, а и за нашата съвместна работа с вас наистина отдавна… Спомням си, че ни помогнахте изключително много във Велико Търново преди години, когато започна кампанията ни в борбата с ГМО. След това продължи със сегашните действия. И да достигнем до защо говорим в момента за семена?



Това е предложение на Европейската комисия (ЕК) от 6 юли миналата година (бел. ред. – 2023 г.) за нов регламент, който е за растителния репродуктивен материал. Това е регламент за предлагане на пазари, производство на семена и друг растителен репродуктивен материал. Под този „репродуктивен материал“ се разбира всичко, което не е семена, но е също за възпроизводство на растения, като например овошките на дърветата или клубените на картофите.

Таня Борисова: Тоест т.нар. „посадъчен материал“?
Светла Николова:
Ами да. На български е този термин, но днес, когато писах становища и документи, ни казаха да не се отклонявам от това, което българите, или който е превеждал регламента на български… да използвам същите термини. За мен това не звучи много добре, този „растителен репродуктивен материал“. Това е буквален превод. По-нататък също има един друг проблем с превода на български, но той така е публикуван в сайта на европейската комисия, че се говори за „семена за съхранение“. Аз в моите материали го превеждам като „семена за опазване“. Защото „съхранение“ може да го съхраняваш в някой склад, нали. Поне аз така го разбирам. Докато „опазване“ означава да опазим старите сортове от изчезване, от загубване.

Таня Борисова: Смяташ ли че този превод е направен поради непознаване на българската терминология? (Евентуално - текст написан с Chat GPT?)
Светла Николова: Да, да. Поради непознаване. Или преводач. Не смея да кажа, че това е някой изкуствен интелект, защото и това е възможно. Но някой преводач, който не разбира от земеделие и термините, които са наложени в България, нали, в учебници и въобще. И дори сегашната терминология в законите.

Таня Борисова: Какво притеснява вас като сдружение и всички останали 139 организации в този регламент? Ти каза, че много от експертите, които са го гледали, казват, че изглежда много, така, добронамерен, упътващ, подреждащ всичко. Къде са подводните камъни обаче?
Светла Николова: Така. Досега и в момента продължават да действат в сила 10-те директиви на Европейския съюз, които бяха създадени през 60-те години на миналия век. Те обаче са причина за загубата на растителните видове, на агро биоразнообразието, през последните десетилетия, защото насърчават сортове с много висока степен на генетично уеднаквяване. Какво значи това? В магазина ние виждаме два вида ябълки – зелени и червени. Оставям настрана, че не са български. И също тези директиви наложиха високи регулаторни законови разходи и бариери за навлизане на пазара на малки регионални производители на семена. Всички го виждаме. Влязоха супермаркети, вериги, които ни предлагат чужди растения, чужда храна и българската изчезна - българските плодове, българското грозде, българските зеленчуци.

Таня Борисова: Светла, както и семената - българските се заместиха с чужди семена.
Светла Николова:
: И българските семена, да, да. Точно вчера ни разказаха за един случай в Плевенско, където от Института по лозарство в Плевен налагат… са се опитали, но не са успели… на един производител, който има стари сортове лозя и искал да добави нови, но те от Института в Плевен му предлагат само френски сортове. Не му предлагат български сортове. Същото и в Института по овощарство в Пловдив, в Института по земеделие, който се занимава с овошки в Кюстендил. Те ще ви предложат предимно чужди сортове.

Таня Борисова: Както и зеленчуците, които всъщност вече се отглеждат в оранжериите. В голям процент от случаите това не са български сортове. Така ли е?
Светла Николова: : Точно така. Точно така. Да, те не са български сортове. Но през последните, да го кажем, 2-3 години има сериозен интерес от хората да правят обратна миграция от града към селото. Или пенсионери, познавам и много млади хора, които избягаха от града и се заселиха и искат на градинките, малки или големи, те не са много големи, да отглеждат български сортове. Има много групи за традиционни български сортове. Има Фестивал на семената, който вече 13-14 години прави такъв независим фестивал на семената. И хората там предлагат, без пари, доброволно, обменят семена.



Таня Борисова: Той изцяло се организира доброволно. Добре е това също да го кажем, че е изцяло доброволна инициатива. Не е на някоя организация.
Светла Николова: : Изцяло доброволно. Дори организацията, която го прави, тя дори не е регистрирана като организация. Това е на свободни хора, които искат да направят този обмен. Но с увеличаването на желанието на хората да отглеждат такива растения със стари сортове, има нужда от малко по-голям професионализъм, да не кажа, от истински професионализъм в отглеждането на семена. Семепроизводството не е съвсем проста работа. Не е само да го хвърлиш семето. Да, и така става за съвсем малките градинари. Но има производители, които биха искали да предложат стари сортове и интересът се увеличава. Тогава се появява нуждата от професионални производители, които да отглеждат само семена. Да произвеждат семена, стари сортове, и да ги предлагат на тези, които пък вече искат да отглеждат крайната продукция за крайния потребител. Семепроизводството и крайното производство би било добре, от професионална гледна точка, да бъдат отделени, защото има специфики, и не само това, ами доста култури се опрашват, ако се отглеждат… Нали, малките градинари няма да се притеснят, ако се опрашат доматите. Примерно доматът е растението, което е доста податливо на опрашване. Трябва да има изолация, трябва да има специални мерки, за да не се опрашват тези растения. И тогава се появява нуждата от такива земеделски производители, които се занимават малко по-професионално с отглеждането на семена. Има такава въпиеща нужда. И тук ще разкажа и това, че ние сме единствената страна в Европейския съюз, която не е развила във все още действащите директиви, които дават възможност за национални закони, мрежа от организации или хора, които да се занимават с опазването на старите сортове. Те се наричат Пазители на семената. Защото ние нямаме нищо, което законово да определи техните права.



Какво се случи през тези години, докато ние спяхме, в другите страни? В Австрия, например, има един много голям център, подкрепен от правителството, частично също подкрепен от бизнеса, една верига супермаркети, за това те да създадат генна банка от неправителствена организация, извън националната генна банка от институт. И тази генна банка не е замразена, а тя е действаща, работеща. Този център има градини, организират се фестивали, организират се обучения за малки, големи. И по този начин всички в Австрия знаят коя е тази организация, могат да отидат, разпознават техните семена и дори се продават в малки магазини продуктите от тези семена, които са обозначени, че са стари семена. Продават се на фермерски пазари, но ясно е определено, че това са стари сортове. Те имат стотици ябълки, най-различни сортове. При нас това е оставено на самотек.

Запознах се наскоро с едни младежи в Троянско, които събират, ходят по полетата, по изоставени градини, събират ябълки. Първо се опитват да ги определят какъв сорт са и искат да развиват като нещо малко, защото те са професионалисти. Единият е агроном, а другият е биолог, и искат да развият един малък бизнес за възстановяване на старите сортове ябълки и круши, които са за този район много популярни. Е, как да го развият с този нов регламент, който точно това отрязва! Той забранява да се продават стари сортове и по какъв начин! Отговарям на въпроса тези, които питат, „Ама в кой член пише, че забранява?“ Ами няма такъв конкретен член. Те са разпръснати и е написано по начин, който трябва само професионалист да разчете забраната. В какво се състои на практика забраната? Всеки производител в България, и от тук насетне за цяла Европа според новия регламент, който иска да отглежда стари семена, трябва да се list-не в сортовата листа на дадената страна. Това означава заплащане на високи суми, защото за всеки един сорт, за всеки един вид култура той трябва да заплаща такса. Представете си един производител, аз познавам лично, защото си купувам семена от него, който има 30 вида домати, сигурно са и повече, 15 вида пипер, патладжани, най-различни - боб, тиквички, тикви, всякакви. Той не може да се позволи да плати тази огромна сума, защото за всеки един вид, за всеки един сорт, той трябва да я впише. Това е единият проблем, но вторият, още по-невъзможен е, че за да се пише в сортовата листа, която е към Агенцията за сортоизпитване, той трябва да докаже, че отговаря на изискванията за хомогенност и различимост на този посадъчен материал, който той ще впише в сортовата листа.



Но това е абсурдно, това априори е дървено желязо. Не може един стар сорт, който е хетерогенен, не знам дали слушателите и читателите ще разберат, хомогенен означава той да е еднакъв. Представете си едно поле с пшеница. Цялото поле е равно, всички класове са равни, зърната трябва да са еднакъв брой, за да може комбайнът след това като мине да ги прибере, без да се мъчи един клас по-високо, друг клас по-ниско.

Таня Борисова: Тоест хибридният сорт..?
Светла Николова: : Точно така, хибридният. Старите сортове не са хибридни. Те не са създадени да бъдат еднакви. Те са расли в определени условия, адаптирали са се, приспособили са се към дадените условия, но тъй като самите условия се променят с времето - една година е по-сушава, другата е по-влажна, веднъж е по-топло, веднъж е по-студено – и те са се пригодили така, че да могат да бъдат издръжливи на различните въздействия.

Петко Ангелов от село Рабово, който отглежда лимец, ми е разказвал, една лятна много силна буря в съседно поле, което е с конвенционална пшеница, пшеницата поляга цяла седмица и едва след седмица се възстановява. Докато лимецът още на сутринта, на следващия ден след бурята, той е прав. Той не се влияе от това. Да, добивът му е по-нисък, но пък не изисква нито пестициди, нито химикали, защото самото растение, което хилядолетие еволюционно се е пригодило от диворастящото растение, защото е дивия лимец. След това постепенно, постепенно хората са го култивирали, за да стане растение за храна. Това при хибридите не се случва, те нарочно се правят да бъдат еднакви заради механизацията, заради това да бъдат включени и да бъдат разпознаваеми в сортовата листа и всички хибриди се нуждаят от химикали.

Таня Борисова: Светле, това, което ти ми разказа в момента, ако трябва да го синтезирам и да споделя какво аз съм разбрала като слушател и като човек пък, който има двор и отглежда нехибридни семена. Първо, това, което разбрах аз, е, че всъщност вие останалите организации не се борите да няма регламент. Напротив, вие искате да има такъв, но той да бъде съобразен със спецификите на старите сортове и хората, които ги отглеждат, да бъдат подпомогнати. Разбира се, чрез тези регламенти, да има правила. Но да бъде съобразено със спецификата на тази дейност, която всъщност се различава от създаването и отглеждането и разпространението на едни хибридни сортове. Първо, това правилно ли съм разбрала?
Светла Николова: : Точно така, да. И ще кажа как е в другите страни, защото те са развили много сериозна организация, подкрепена и от техните правителства със законови мерки. Разбира се, инициативата е била отдолу-нагоре - самите производители са поискали такава законова защита. Те не се вписват, те не плащат тези производители, пазители на старите сортове, те не заплащат и не се вписват в националните сортови листи. Не са задължени да отговарят на тези изисквания, защото то автоматично отпада, защото техният посевен материал е хетерогенен. Но имат задълженията, това е правата им, които са защитени със закони. Същите закони им дават задължението да отглеждат ограничено количество семена. Примерно за всяко едно растение са различни количествата. Нали, семената на доматите са мънички, тежат по-малко отколкото семената на боба. И за всяка култура има различна граница за максимума, който те могат. Но тази граница е достатъчна, за да може да се издържа един семепроизводител и да предлага семена на пазара. Той е легален, на него му е позволено. Могат да се видят на пазарите в Германия, Франция, Австрия и другаде. Докато в България сега е забранено и ще бъде забранено.

Всичките тези 140 организации протестират против регламента в определени точки, но има и други, които казват, че този регламент въобще не трябва да съществува в този вид и да се направи, да се разделят регламентите за хибриди и регламентите за директните сортове, старите сортове. Защото те са корено различни - като принципи, като начини на отглеждане, като всичко, което е свързано от самото семе, производството и продажбите. Корено различно е, не бива да се смесват. Но правата трябва да бъдат защитени на малките.

И днес ми писаха от една немска организация, те сравняват така. На една пешеходна пътека пешеходецът има право да мине и след това минава големия камион. Те сравняват семепроизводителите с пешеходците и камионите са мултинационалните компании, които са 4 в Европа, и държат контрола върху производството на семена, пазара и цялата хранителна верига. И ако тези последни права, които са останали на малките производители, бъдат премазани от големите камиони, тогава за какви права говорим? За какви човешки права? Освен това този регламент нарушава чл.19 от Декларацията на ООН за правата на малките земеделски производители и хората, работещи в селските райони, и чл.9 от Международния договор за растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие. И ЕС е подписал този Международен договор и с този регламент той реално го пренебрегва и не спазва. Той не се съобразява с всички международни договори, които е подписал.

Таня Борисова: От това, което и ти ми каза, и допълнително се обоснова, става ясно, че в опита си Европейската комисия да регламентира и уж да се погрижи за него, тя индиректно ограничава именно най-малките и тези, които събират, разпространяват местните сортове.
Светла Николова: : Не е индиректно, директно го казва. Самият факт, че тя ги смесва в един регламент, първо… Нека пак да повторим - регламентът е задължителен и не може нито една страна да прави национални законодателства. Това е нарушение на суверенитета на дадена страна. Докато директивите дават възможност за собствени, допълнителни закони, спазвайки директивата да прилагат, така както другите страни досега са направили закони за опазване на семената и за агро биоразнообразието. Но това смесване на тези корено различни принципи за производството на семена и на храна в един регламент, който е задължителен, е силно притеснително и то всъщност е ясно. Защото през последните 3 години няма директиви, има само регламенти. Така както се случи и с ГМО.



Таня Борисова: И стават задължителни..?
Светла Николова: : И става абсолютно задължително.

Таня Борисова: А смяташ ли, че това е и, така да се каже, подготовката на пътя на новите ГМО ( т.нар. НГТ - нови генетични технологии)?
Светла Николова:
Да, да. Самият факт е, че те се внесоха по едно и също време, едновременно. Законът за новите… регламентът за новите ГМО и този проект за регламент за семената, по едно и също време, едновременно. Пришпориха за ГМО по-бързо, а за семената се случиха малко по-бавно нещата, но и в двата регламента нещата опряха до съвет на ЕС, това са министрите на отделните страни. Тоест парламентът категорично показва, че следва нечия воля, че Европейската комисия също следва нечия друга воля, а не на европейските граждани. Сега ми е много интересно - 170 хил. граждани, са разписали тази петиция. Само от България ние сме подписали 35 хил. Ще се вслушат ли министрите и българският министър? Толкова много хора, които искат опазване на семената - тяхната воля ще бъде ли чута? Имат ли права?

Таня Борисова: Вие имали ли сте разговори като организация с Министерството на земеделието? Предлагали ли сте да бъде създадена подобна наредба, така както е по примера на другите европейски държави, където се вижда, че този процес е подпомаган и се извършва съвместно с държавата? Да, той е регулиран, но според спецификите на тези дейности. И търсили ли сте Министерството за тяхната позиция по това, което предстои?
Светла Николова:: Да, търсили сме преди години. Дори идва една австрийска колежка, която искаше да ни помогне да разработим подобно на тяхното законодателство. Тогава не ни разбраха. Имахме добър контакт с една жена. Те не знаеха кой може да отговаря за това, защото няма такъв човек в Министерството. Ето сега аз от няколко месеца се опитвам да разбера кой отговаря в Министерството за този регламент. Защото позицията, която е написало като чернова Министерството и ще бъде представена в понеделник на 9 декември, е написана от човек, който не е прочел регламента. Тя е на половин страничка.

Таня Борисова: Какво пише в него?
Светла: Ами само момент... да погледна.

Република България приветства усилията за осъществяване на напредък в работата по регламента за растителния и репродуктивен материал и ще бъде еднакво приложим във всички държави-членки и така ще се постави ясна правна рамка, както за операторите, така и за администрациите. Република България подкрепя дерогацията, с която ще се позволи пускането на пазара на растителен репродуктивен материал от сортове, овощни видове и лози, които все още не са регистрирани.“


Тези старите сортове, които не са регистрирани, сега ще бъдат регистрирани и България подкрепя това. Тъй като… ето това е…

„Стига да няма риск от недостатъчна идентичност и качество на предлагания на пазара на растителен репродуктивен материал и да бъде надлежно етикетиран.“


Ами не може. Има сортове, които са загубили имената си. Някой ги е нарекъл така, защото, нека да припомним, допреди 60 години нямаше собственост на семена. Никой не е бил собственик на семена. Семената са били собственост на всички хора, еднакво. Те не са били собственост, те са свободни, като птиците. Те са свободни. Да, може би птиците ще ги ловят и ще ги вкарат в някакъв регламент, но семената допреди по-малко 100 години са били свободни. Те са принадлежност на целия свят, на цялото човечество, а не на една фирма и не на един човек.

Таня Борисова: А в момента вървим към това семената да ги притежават определени корпорации.
Светла Николова:
Точно това, да. Те с много усилено темпо вървят към целта си. И това, което силно ме притесни неотдавна, когато разбрах, че Българската Национална Генна Банка, която е всъщност един хладилник. Това е в Института по растителни генетични ресурси в Садово. Те имат и Генната банка, те я стопанисват, но това е един хладилник. И те с гордост казаха, че са предоставили част от Генната банка, от колекцията, на Генната банка в Свалбард. Това е Шпицберген, остров в Норвегия. И тази Генна банка, най-големият акционер и притежател е Бил Гейтс. Следващият е САЩ и следват още 12-13 страни. България не е там.

Таня Борисова: Тоест ние собственоръчно сме предоставили нашето най-голямо съкровище, така да се каже?
Светла Николова:
Точно така. Същевременно Институтът се оплака, че нямат 30 хил. лева, за да си купят агрегат, защото утре, като спре тока, хладилникът изгасва. И растенията умират. Семената умират. Те през толкова години не са успели. Оплакаха се, че нито един министър не им е помогнал да си купят такъв агрегат.

Таня Борисова: Ами в този факт всъщност се крие отговорът на това каква е ангажираността и позицията на Министерството на земеделието и храните през всички тези години, включително и сега..?
Светла Николова:
Да, точно така. И нашият опит, когато преди години искахме да направим… защото аз съм събрала законодателствата от няколко страни в Европа, и идеята беше да приложим отделни елементи, да ги адаптираме, приспособим към българските условия и да направим такива възможности за малките производители легално да продават и да се размножават. Защото в другите страни, специално в Австрия, това е голям учебен център, освен Генна банка, стопанисвана от неправителствена организация. Това е голям учебен център, който обучава производителите как да отглеждат старите сортове, обучават деца, правят се събития, заедно отглеждат, заедно работят в градините. Една голяма образователна програма от малки до големи и има цяла мрежа в цяла Австрия. По същия начин е в Швейцария, Германия, Франция. И хората, които искат в градините си или за производство, знаят откъде могат да се снабдят с такива. Има библиотеки, те ги наричат, където могат да се купят тези семена, и тези, които не са определени като сортове, но са намерени от някои хора, им се дават нови имена. Докато тук… И на никого не принадлежат… на конкретна организация или фирма или човек. Те принадлежат на всички.

Таня Борисова: Да, и момента, когато у нас това е оставено в едно хаотично състояние, дава възможност в определен момент, като този ключов, министерство, служба, държавен служител, експерт и т.н., да се обоснове, че всъщност е нужна законодателна инициатива, тъй като има недобросъвестни търговци, производители, които не знаят как да отглеждат семената, не се случват нещата по правилния начин. Но всъщност тук е пропуснато точно този момент, в който държавата, заедно с неправителствения сектор, заедно с хората, които желаят да отглеждат по този начин семената, могат да се обучават за това, за да бъде сведен до минимум рискът когато си купиш такива семена, да не останеш разочарован и да отидеш след това да избереш хибридния такъв..?
Светла Николова: Да, точно така. Точно така. И нека да си припомним как са успявали, дори поколенията преди нас. Аз съм по-възрастна, но нашите дядовци, как са успявали да ги съхранят и да опазят цялото това разнообразие, а сега, когато има толкова научни институти, 42 в България и т.н., това нещо да бъде закрито и научните институти и хората, които работят там, професори, доценти, асистенти, всъщност са се превърнали в дилъри на чужди компании.

Таня Борисова: Те и защитават чуждите сортове. Дори открито заявяват, че хибридните сортове са много по-добрата възможност. И тук може би е редно да кажем, че тази борба за този регламент всъщност не е за да има противопоставяне с корпоративно ориентираните земеделци, които така или иначе си отглеждат хибридните сортове.Техните стопанства функционират, както ти каза, на съвсем друг принцип. А тук става въпрос просто тези два абсолютно различни начини на производство, начини на мислене, начини на концепция как се прави земеделие. Ако щеш начин на светоглед, на философия, която изповядва даденият фермер, трябва да бъдат разделени и да се уважава правото на избор дали ти ще се развиваш като един корпоративен земеделец, който ще отглежда еднаквите ябълки, домати, зеле и т.н., и правото на потребителя да отиде да си купи от него на определена цена. Така и правото на малкия фермер, който вярва в опазването на земята, в биоразнообразието, в това да произвежда старите сортове, да ги пази, както ти каза, неслучайно да бъде пазител на тези семена. И на потребителите, които пък искат също да отглеждат такъв тип култури или пък да си купят такива плодове и зеленчуци, които нямат еднакъв вид, не са толкова перфектни, но пазят онзи вкус на отминалите времена. И вярвам, че нашите зрители все още намират начин да го усетят, да го вкусят и да могат да направят разликата, защото май вървим към там… след едно десетилетие той вече да бъде или изгубен, или да стане прекалено скъп, само за този, който може да си го позволи. Аз направих една прогноза… и ти предлагам да вървим към финал на този разговор… в разговора с Деси Владовска, че в един момент, когато хората осъзнаят в какъв капан са ги вкарали и какво са им дали, че са ги лишили от правото на този избор каква храна да ядат, ще започна да търсят истинската храна, но тези, които ще я произвеждат, ще са много малко, тези, които са и останали, които са издържали на това нещо, и тази храна ще бъде неимоверно скъпа. Аз така се шегувах с нея, че ще се провеждат търгове за тази храна, за да могат хората да вкусят.

Светла Николова: Не. Този регламент същност няма да позволи да се продава, той това цели, забранено е да се продава. Да, може някой човек нелегално да иска да си я купи, но когато това е...

Таня Борисова: Тоест ще се развиват нелегалните пазари.
Светла Николова:
Да, но това също ще бъде невъзможно, защото, ако те са толкова малко… ето сега както аз имам едни ябълки и оня ден имах гости и ги почерпих с тези ябълки и те ми казаха „Ама искаме такива! Откъде си ги купи?“ Викам, те не се продават в супермаркета, нито пък по пазарите в София. Взимала съм ги директно от производител, който си е опазил стари сортове. Те директно разпознаха огромната разлика. И само това да кажа - то не е само вкусът. Да, вкусът е, което хората веднага различават. Защото този човек, който има отношение към храната каза: тази ябълка ме изпълва!... нали… и с аромата си, през носа, вкуса, през устата и след това, като влезе в тялото. Но това е така, защото старите сортове имат много висока хранителна плътност и тази плътност, тези хранителни вещества не могат да се определят единствено само с някакви уреди. Да, има и такива. Но тази цялостност и това насищане с хранителни вещества се отразява върху такива показатели и индикатори като вкус, който човекът веднага разпознава и различава. Тези хибриди са направени не за вкус. Няма нито един хибрид, който да е специално създаван и разработван за да има вкус. Те са направени за по-високи добиви, евентуално да бъдат устойчиви на някой препарат, с който се пръскат, на някоя болест. Но не, те не могат да бъдат постигнати никакви вкусови качества, т.е. хранителните вещества, а те са свързани. Вкусът е само индикатор, че това е вкус.

Таня Борисова: Какво получаваме като вещества реално...
Светла Николова: Точно така е.

Таня Борисова: И ти направи моята прогноза още по-мрачна, че въобще не се знае дали ще можем да намираме, да си купим такава храна...
Светла Николова: Ами те забраняват продажбата, забраняват дори обмяната, защото в момента в Европа съществуват мрежи. В България се опитваме. Аз съм събрала доста групи за стари сортове, традиционни сортове, къде по-професионално, къде не толкова, но интересът е голям. Тоест има такива групи, които искат да се обменят. Този регламент забранява мрежите, забранява обмена. Само между двама души евентуално, от този двор на този двор може да се даде. Но не и такива мрежи да се създават и да се обменя.

Таня Борисова: И тук един последен въпрос, защото имаше и такива коментари, когато сложих това, което ти ни изпрати като призив за подписване на подписката. Кой може да ми ограничи с моите 200 кв. м., какво аз ще гледам в моя двор? Можем ли да кажем, че хората, които сами отглеждат храната си в своя двор на село, ако един такъв регламент се приеме, те могат да станат пазители на тези семена повсеместно в своите дворове, ако искат да ядат тази плътна и високо енергийна храна?
Светла Николова: Да, те могат, но тук стигаме до въпроса откъде ще си вземат семената, защото наистина е важно на тези 200 квадрата, те ще отглеждат... Могат да се отглеждат и 30 култури по един-два корена. 200 квадрата са доста голяма площ за едно… и достатъчна площ за изхранване на едно 3-4 членно семейство със зеленчуци.

Таня Борисова: Ти каза, че не е толкова лесно да се събират семената..?
Светла Николова: 
Но не е толкова лесно. Те ще купят, докато е възможно, след това откъде ще купят?

Таня Борисова: Те си мислят, че могат да си ги възпроизвеждат сами? Могат ли?
Светла Николова:
Могат да си ги възпроизвеждат, но много от културите се опрашват едни с други. Най-разбираемо е лютата чушка и сладкият пипер. Сладкият пипер ако е до лютата чушка, ще стане лютив. Нали така?

Таня Борисова: Да, точно така, да.
Светла Николова:
Да. Също доматите. Ако засадите един домат гигант, голям домат, биволско сърце или друг голям, до някой дребен, някой от тези черита - ами няма да стане гигант. Ще бъде по-малък. Единствено най-устойчивите са черитата. На тях най-малко им влияят. Аз имам до 15 ноември черита в градината, но другите - не. И другите трябва да се опазят. Един малък градинар няма да може да издържи дълго време сам да се поддържа. Все някоя година ще му потрябва… да поиска.

Таня Борисова: ....да обнови семената.
Светла Николова:
Освен ако не решим, че не трябва да има никакви желания.

Таня Борисова: Тоест идва един момент, в който той трябва да обнови семената, така както и фермерите конвенционалните си купуват хибридни семена. Идва един момент, в който трябва да обнови семената и пак са му нужни тези малки професионалисти, с които започнахме, които ние да ги подкрепяме да са пазители на семена. Това словосъчетание много ми хареса. Те да бъдат пазители на семена, те да отглеждат тези семена и ние да можем от там да сме сигурни, че се купуваме тези стари сортове, обновяваме там, където ти каза, че имаме нужда от това, че не можем да се справим.
Светла Николова: Ами не е само това, това е една градина примерно. Нещо се е случило през годината. Реколтата му не е станала, имало е буря или нещо друго. Откъде той ще се снабди, след като е забранено да се продават?

Таня Борисова: А и знаеш ли, аз наблюдавам последните години пък, че има фермери, малки стопани, които вече имат около 4-5 декара, примерно както Деси Владовска, които те в своята стратегия са залегнали да отглеждат именно стари сортове в градините си. Предлагат малко по-скъпа продукция на пазара, но те имат клиенти, които ги търсят и те знаят, че купуват такъв тип продукция и те вече наистина не са един или двама. И всъщност тези производители също се нуждаят от семепроизводство на тези, да се поддържат тези семена. Така ли е?
Светла Николова: Ами разбира се. И само да допълня и това, да не го изпуснем, големият проблем, който е… още един проблем в този проект за регламент, е, че преди 3 години в регламента за биологичното земеделие беше направено допълнение, което разреши в биологичното земеделие да се използват хетерогенни семена. Тоест стари сортове, не хибриди. И това беше многогодишно искане на биологичните земеделци и те го включиха. Но с този регламент изрично има чл. 81, който ще извади от регламента за биологичното производство, но е съвсем нов регламент, промяна в биологичното производство, да извади чл. 81 за правилата за хетерогенен материал. Тоест те отново трябва да използват хибриди. А пък за биодинамичното да не говорим. В биодинамичното земеделие там се използват предимно или въобще някои изцяло само стари сортове, нехибридни, директни сортове. Тоест биодинамичното ще бъде заличено. В България са малко производителите, но в Европа те се продават и в супермаркети, т.е. не са толкова малки производители. И ще бъде унищожен целият биологичен сектор.

Таня Борисова: Вървим към финала на този разговор. Аз ще те помоля, тъй като многократно ме попитаха къде е наредбата. Ти каза, че наистина трябва човек години наред да е боравил с чиновническия брюкселски език, но все пак ще те помоля да ми изпратиш линк, където тя се намира, или документите, които ще бъдат разглеждани, за да може, който иска, да се запознава с 200 и повече страници информация, да търси къде са подводните камъни в тях. И може би все още имаме време… не може би, все още имаме време тези, които са се колебаели, дано да сме ги убедили колко е важен… този момент колко е важен и ключов. И да подпишем тази декларация, не само да я подпишем, да я споделим на нашите близки и да защитим семената, за да имаме възможност да имаме пазители над нашите семена и да ги отглеждаме.
Светла Николова: Аз, въпреки всичките негативни неща, които ни заливат всеки дневно от най-различни страни, но съм силно окуражена от това, което направиха българите през последната седмица. За хилядите, които подкрепиха подписката, дори и те да не знаят за значението, за изключителната важност на семената за целия живот, интуитивно и по друг начин, но те подкрепиха старите семена, подкрепиха нашата независимост, подкрепиха и българската. И може и да не го знаят, но нека да го подкрепя с това, да ги убедя, че са били прави в своето решение да подкрепят подписката, защото храната е оръжие. Когато контролират храната, контролират обществото. Когато контролират семената, контролират живота на земята. Защото животът на земята тръгва от семената. Това го е казала Вандана Шива, аз просто я цитирам, защото съм запомнила нейните думи. Това е невероятна индийка, с която аз имах възможността да се запозная преди години. Така че има надежда и нека българите твърдо да застанат и да кажем на всички полиции какво искат хората у нас.

Таня Борисова: Да, важно е ние да окажем този обществен натиск. Благодаря ти за този разговор и ще очакваме от теб новини как всъщност се развива самата ситуация и дали тази подписка и не само, целият натиск, който оказва и неправителственият сектор, както вашата организация така и всички останали в Европа, дали ще можем да променим, спрем, отложим или изменим в положителна посока този регламент, така че той да работи, както казахме, за всички, не само за едни определени земеделци.
Светла Николова: Трудно може да се каже, че са земеделци. Те са корпорации.

Таня Борисова: Точно така. Ти го каза вместо мен. По принцип Борислав често ме критикува, че съм по-мека в определени моменти. Да, това са корпорациите, които в момента се опитват да изземат или отнемат избора за това с какво да се храним. Благодаря ти още веднъж за този разговор и наистина ще очакваме новини от теб как се развиват нещата.

ПЪЛЕН ЗАПИС:

ПЪЛЕН ТЕКСТ И ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

РЕГЛАМЕНТ за СЕМЕНАТА 604.44 KB (pdf) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА
ОСНОВНИ ИЗИСKВАНИЯ - СЕМЕНА 129.08 KB (pdf) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА
ПИСМО ДО МИНИСТЪРА 1.05 MB (pdf) ИЗТЕГЛИ ФАЙЛА


    сортове семена
    02.12.2024 г.
    6142
    Нов регламент на ЕС цели да забрани старите и местни сортове семена! (ВИДЕО)
    Новият регламент на ЕС за семената застрашава опазването на старите и местните сортове и агро-биоразнообразието. Политиците в Брюксел пренебрегват правото на земеделските стопани да събират, използват,...
    Виж повече
     ГМО (НГТ) в България
    09.01.2024 г.
    13076
    АБС: Либерализацията на ГМО (НГТ) в България ще доведе до печалби с фатални последствия (+ВИДЕО)
    Представители на над 110 неправителствени организации, включително Сдружение Агролинк, Асоциация на българските села (АБС) и множество ангажирани фермери в сферата на чистото и устойчиво производство...
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете