Евро-политици отново показаха зависимости от търговските вериги и корпорации в областта на селското стопанство и търговията с храни. 

Работата на Европейския парламент (ЕП) по директивата за „Нелоялни търговски практики“ рискува да подари серия от победи за многонационалните преработватели и производители на храни на храни под предтекста на „справедливост за всички“ и за сметка на земеделските производители и фермерите, заяви Кристиан Фершурен, генерален директор на Евро Комерс. Трябва ли Nestlé, Unilever или Coca-Cola да бъдат защитавани от търговските вериги Billa, Carrefour, Tesco или Metro? Европейският парламент предстои да гласува именно за това чрез фундаментални промени в проектозакон на ЕС относно това как участниците във веригата за доставки на храни взаимодействат помежду си.
Първоначалното предложение на Европейската комисия относно т.нар. „нелоялни търговски практики“ имаше за цел да защити по-слабите участниците във веригата за доставки на храни, т.е. фермерите и малките преработвателни фирми, когато те продават продукцията си на големите кооперативи, на големите многонационални производители на храни и на търговските вериги, които продават на дребно.

Предложението налагаше строги правила и условия, напр. по-къс срок на разплащане за нетрайни храни или забрана за анулиране на поръчки в последния момент. Всички те са силно справедливи и приемливи, а и нещо, което всички компании, вкл. търговските вериги, би трябвало да спазват по принцип.

Под маската на уж "справедливост за всички" големите многонационални компании в областта на храните успяха да накарат Европейския парламент да разшири тези ограничения - и да добави още много, които нямат нищо общо с подпомагането на земеделските производители.

Оказва се така, че според заложените в проекто закона промени, търговците на агро стоки на едро и търговските вериги ще могат сами да регулират цените, като по този начин поставят под риск функционирането на свободния пазар, което би поставило под тежки зависимости земеделските производители и фермерите. 

Регулирани чрез закон на ЕС, търговските отношения между големите производители на храни и големите търговци на хранителни стоки биха могли само да увеличат вече високите маржове на големите доставчици. Големите производители на храни дори са признали това. Натискът от страна на акционерите им ги е накарал да си поставят за цел още по-високи маржове.

За 2020 г. Nestlé публично обяви като цел за своя марж на оперативна печалба от 17,5% до 18,5%, в сравнение с 16,5% през 2017 г. Unilever е генерирала миналата година марж на оперативна печалба от 16,5% и си постави за цел да достигне 20% до 2020 г. Kraft-Heinz обяви нетен марж от 26%.

В такъв случай, накъде „ще изтекат“ тези печалби?
По-високите печалби ще стигнат до акционерите на големите хранителни мултинационални компании, а европейските земеделски стопани, които би трябвало да печелят от това, че потребителите плащат повече за храна, няма да получат нищо.

Сравнението на няколко базови числа за големите хранителни мултинационални компании и за най-големите европейски търговски вериги, които продават на дребно показва ясно ситуацията: нетни маржове от близо 22% срещу съответно 1-3% за фермерите; пазарната капитализация е около 8-10 пъти по-висока за преработвателите и производителите на храни, отколкото за доставчиците на агро суровини.

Какво е решението за българските земеделски производители и фермери?
Спасението от почти монополизираният пазар на аграрни продукти за сметка на печалбите на големите търговски вериги и мултинационалните брандове в производството на храни е в инвестиции и стартиране на производства свързани с добавена стойност върху произвежданата аграрна продукция, разработване на собствен маркетинг и намиране на алтернативни пазарни ниши с крайни потребители. При по-големите производители - експортно насочено висококачествено производство за страни извън ЕС.