Не само нелегалният внос на пестициди, но и употребата на глифозат трябва да спре

10.12.2018 г.

Земеделие

3071

ПОДКРЕПЯМ Selo.BG! Selo.BG е алтернативна медия за развитие на селата. Подкрепете нашите каузи и дейност!

Употребата на глифозат в земеделието води до преждевременната смърт или тежки заболявания на средно около 10 зърнопроизводителя в България - всяка година. Некролози на жертвите на канцерогенният препарат са залепени както по търговски бази на агрофирми в страната, така и по селата, където производителите са работили.

Когато говорим за употребата на пестициди и сериозни заплахи в земеделието, не трябва да фокусираме вниманието единствено върху търговските заплахи, свързани с нелоялна конкуренция и разпределение на пазарни дялове, а също и заплахите, които използваните пестициди и хербициди носят върху всички по веригата - от земеделците на полето до потребителите на храни.

Преди дни евродепутатът Момчил Неков призова за спиране на нелегалния внос на пестициди. Подобен призив е в правилната посока, но в момента живеем във времена, в които трябва да се вземат категорични и радикални мерки, срещу доказно опасните химикали в земеделието. През ноември 2017-а година, Европейските политици одобриха 5 годишен период за удължено използване на глифозат, с което станаха ясни техните зависимости от корпорациите в агрохимическата индустрия. Не само нелегалния внос на препарати, но и самата употреба на най-рисковите за здравето на хората агро химикали, също трябва да бъде забранена.

Специалната комисия, която Европейският парламент (ЕП) създаде, за да разгледа процедурата на ЕС за употребата на пестициди, прие доклад относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди.

Около 360 тона нелегални или фалшиви пестициди са конфискувани в Европа в резултат на операция SILVER AX III (2018), която се координира от Европол с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). За 2016 и 2017 г. и в България се наблюдава ръст на нарушенията и заловени нелегални пестициди.

Евродепутатите от комисията смятат, че специално внимание трябва да се обръща на ефекта върху здравето на хората и животните при процедури по одобрение на пестициди. Защитата на общественото здраве и на околната среда трябва да имат най-висок приоритет в процедурата по одобрение използването на пестициди.

В приетия доклад, подкрепен от единствения представител от България - Момчил Неков, се казва, че ЕК и държавите членки трябва да контролират и стриктно да спазват забраната за внос на непозволени съставки от трети страни. Много от тези продукти имат по-ниски стандартни относно опазване на здравето на човека и животните, за това е много важно да бъде следено за това, те да не циркулират и да не се използват в ЕС.

Членовете на комисията за употребата на пестициди в ЕС решиха да не се използват препарати за растителна защита (ПРЗ) в области използвани от широката общественост (места, където има много хора – градове, централни градски части, паркове и т.н.). Те предложиха чрез настоящите и нови програми на ЕС да се провеждат проучвания на пестициди с нисък риск или на нехимически методи. В доклада се призовава ЕК да предложи и включи задължителни мерки за намаляване на риска в процедурата по одобрение, като се вземат специфичните аграрни, климатични характеристики и тези на околната среда, в различните държави членки. Държавите членки трябва по-добре да изпълняват процедурата по оторизация с цел да се искат по-малко дерогации и удължаване на сроковете за използване на пестициди, а ЕК да разрешава дерогации единствено при обосновани ситуации по спешност, се казва още в доклада.

„Идеята е да се сведат до минимум дерогациите, примерно за забрана употребата на неоникотиноидни пестициди и да се върви към развойна дейност на други активни вещества, които не вредят на пчелите. Трябва да се намери баланс между растителната защита, от една страна, и пчеларския сектор, от друга“, коментира Неков.

Докладът, относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди бе приет от специализираната комисия към ЕП (23 – За, 5 - Против и 1 - Въздържал се). С приемането на доклада приключва мандатът на тази комисия. Очаква се в началото на следващата година докладът да бъде гласуван и приет и в пленарна зала.