В държави като Дания и Холандия приблизителната сума на стопанство е над 2.4 милиона евро, а българските и румънските фирми се котират на средна стойност от около 100 хиляди евро. Това се дължи основно на комбинацията от стойността на земеделската земя в различните държави-членки и по-голямата капиталова интензивност на земеделските сектори в някои от тези държави
Доходите в селскостопанския сектор на ЕС са се увеличили през периода 2014-2019, се посочва в доклад на Европейската комисия, разглеждащ процесите в аграрната икономика на страните членки. Това нарастване от своя страна се дължи отчасти на спада, който се наблюдаваше през 2013 година. Особено голямо покачване се забелязва в секторите на градинарството и винарството, както и в стопанствата, които отглеждат трайните култури (главно овошки и горски плодове, храсти, лозя и маслинови дървета). Тази тенденция обаче не се отнася за всички сектори, тъй като при млечните продукти има спад на доходите, в резултат на прекомерното производство и кризата в сектора, която бе най-силна през 2014-2016г.
В условията на пандемията от коронавирус - Covid19, търсенето на храни става все по-важен стратегически отрасъл и това води до добри прогнози за цените на агро продукцията, доказателство за което е стабилизирането на пазара на мляко. От друга страна, с рязкото нарастване на селски имоти и сгради обект на инвестиция в селските райони, средната цена на земеделските стопанства в България се очертава да расте. Най-вече за секторите овощарство, зеленчукопроизводство, преработка и пакетаж на аграрна продукция и по-малко в сектора на животновъдството. Най-скъпи остават зърнопроизводствените стопанства, където средната цена е 2.5 млн.лв. ( за средно стопанство обработващо 5000 - 7000 дка. земя под аренда), с вкл.материални активи.
В докладът, разглеждащ аграрната икономика в ЕС се изтъква още за проблемът със значителните различия между секторите в държавите-членки. Особен интерес представляват съществените разлики в средната стойност, на която се оценяват земеделските стопанства в различните държави от ЕС. В държави като Дания и Холандия приблизителната сума на стопанство е над 2.4 милиона евро, а българските и румънските фирми се котират на стойност от около 100 хиляди евро. Това се дължи основно на комбинацията от стойността на земеделската земя в различните държави-членки и по-голямата капиталова интензивност на земеделските сектори в някои от тези държави. Въпреки това, за българските фермери например, имаше и положителна промяна, когато през 2007-2015 година цените на имотите в селата се удвоиха.
Средният брой на наетите лица в едно стопанство също варира значително, като в Словакия статистиката сочи приблизително 12.4 служители на пълен работен ден, а в Гърция едва 1.1. Все още голяма част от фермите в ЕС са семейна собственост, като около 77% от целия труд се извършва от членовете на семейството. Тази обща тенденция на семейния труд в земеделските стопанства се нарушава единствено от Словакия, Чехия, Унгария, Естония и Дания.
Директните плащания (субсидиите по СЕПП) все още представляват голяма подкрепа за европейските земеделци, като в 28-те държави-членки на ЕС през 2015 г. те отчитат средно 30% от доходността на земеделските стопанства. Делът на доходите, които фермерите получават от директните плащания, се е променил незначително през периода 2014-2015 г., но различията между секторите все още са налице. Пасищните животни, смесените и полските култури имат значително по-високи нива на директни плащания, отколкото секторът на виното или градинарството.