Къщата, кладенецът, дървото на село...винаги са означавали много повече от чисто материалната им опаковка. Не малко от нас носят спомена, че тези уж привидни чисто материални предмети, всъщност носят в себе си една информационна банка...един запас от човешки дух и емоции, към която всеки нов посетител прибавя своят запас от преживявания и персонален дух.

Днес от Америка и Западна(ла) Европа например, прииждат кухи, безизразни, измамни предмети, предмети - имитация на живота! Една бързо сглобяема къща, или една лъскава и изкуствено узряла ябълка, един голям но безвкусен плод...всички те нямат нищо общо с къщата, плодовете и предметите, в които нашите предци са влагали надеждата и своя размисъл. Одухотворените и облъхнати от преживяванията ни предмети са вече на изчезване и те нямат заместител. Ние сме навярно последните, които все още могат да познават и различат такива предмети, от общата изфабрикувана материално-технократска уеднаквеност.

Върху нас лежи персоналната отговорност да съхраним не само спомена за това духовно усещане и преплитане с материалното обкръжение и предмети, но да проявим своята съпричастност към превъплъщенията на зримото в незримото. Защото всички светове във Вселената се устремяват към незримото, сякаш за тях то е най-осезаема, най-дълбока реалност. 

Ние трябва да си спомним, че сме преобразителите на самата Земя и реалност, и да подхождаме най-отговорно за това. Целият ни живот, полетите и паденията на любовта ни, всички неща ни подготвят за задачата да преобразим зримото в незрими, духовни трептения, които са най-съкровеният, дълбок и чист извор във Вселената, даващ живот на всичко.