В България младите хора все повече се отдалечават от своите корени. Те губят връзка със селото и природата. Много от тях нямат роднини на село, които да ги запознаят с основните дейности в областта на земеделието и животновъдството. Наблюдава се тенденция на отдалечаване от традициите и обичаите, които нашият народ има. Родителите на младежите също отиват в селата само на „селски туризъм”, „спа туризъм” и т.н. Селата се превръщат в модерна екзотика, в която постепенно се губи автентичният дух, а традициите и обичаите на нашите баби и дядовци ще останат описани само в учебниците или ще продължат да съществуват в някакъв нов „модерен вариант”. А това, казано в духа на фейсбук, „вече не ни харесва”.


Селата oт ден на ден се обезлюдяват все повече и биват заличени от картата на България. Една от последните статистики сочи, че за пръв път от много години насам броят на населението в селските райони е паднал под два милиона души. 
Трябва ли да разчитаме само на богати чуждестранни пенсионери да поддържат живота в тези села, а и с какво те допринасят за запазването на българщината там? Селото съхранява обичаите, които трябва да опознаем, то е богатство от знания, но и богатство на духа. Последният ни шанс да го осъзнаем си отива и ние сме длъжни да направим всичко възможно за да го оценим и запазим.

Това е част от есето на Вероника Йосифова от Габрово, с което тя участва в националния конкурс "Моята идея за България" в което споделя своята идея за създаване на мрежа от Приемни села в България, където млади хора да имат възможността да се докоснат до българските ценности, бит, традиции и обичаи. 

Повече за инициативата и актуални приемни села за 2018/ 2019 - вижте тук.

Можете да споделите с приятели!