В Долината на тракийските царе започна създаването на едно специално място, наречено от неговите създатели „Слънчев кът Вдъхновение“. То е част от проекта „Осъзнато живеене“, който вдъхновява група хора да напуснат сигурността на добре познатия ни свят и да се преместят извън града, където да осъществят една мечта. Мечта за промяна, която да стане пример за всички, които желаят да променят себе си и живота, който водят.

Основната цел на проекта е да възобнови връзката на човека с природата и неговата заложена по рождение осъзнатост за това как да комуникира както с нея, така и с хората и света, които ни заобикалят. Все повече хора започват да търсят тази връзка, която може най-бързо да бъде възстановена само чрез рязка промяна на средата и действие на сближаване и единение със Земята, от която винаги сме били и ще бъдем единно цяло.

По този повод Selo.BG  разговаря с Георги Жеков – автор на множество книги: „Другата реалност“, „Българските суперхрани“ и др., който е един от идейниците на проекта и негов двигател:


Да поговорим за времето „преди“ и „след“. Кое е това, което си оставил назад, и към което вече не се връщаш?
Това е доста интересен въпрос, който за първи път ми се задава точно по този начин в момента. Първото, което ми дойде на ум да отговоря, е че оставих назад във времето една фалшива самоличност, която си бях създал на базата на това, какво всъщност хората около мен и обществото искат да видят в мен самия. Това, което продължи да живее с мен напред след ключовия момент, за който споменаваме, е един човек, който се опитва с всеки изминал ден да бъде колкото може по-съзнателен в пътя на собственото си развитие, като заедно с това натрупва определена опитност в различните сфери на съществуването, които да сподели по възможно най- добрия начин с хората около себе си и със света.




В тази връзка е и проектът „Осъзнато живеене“. Какво всъщност представлява той и каква е неговата идея?
Най-хубавото на проекта „Осъзнато живеене“ е това, че той е една развиваща се идея, която според мен и хората, с които го осъществяваме, е нещо, което ще се развива в бъдеще до безкрайност. Тъй като самата идея за осъзнато живеене определя това ние да се развиваме и да вървим по пътя на себеосъзнаването, бъдейки всеки един момент колкото можем по-осъзнати за това какво ни се случва на първо място в нас самите.

Идеята е да създадем едно микрообщество, в което да се опитаме да излезем – казвам „да се опитаме“, защото това ще бъде една наистина трудна задача – да излезем от всичките натоварени шаблони и модели, с които всъщност сме взели решение да се отъждествим и да осъществим наистина един нов начин, по който да комуникираме със себе си на базата на точно това братство, на това разбиране за равенство, но единствено и само чрез любовта, на това разбиране, че всички сме с абсолютно еднакъв потенциал, който единствено и само от нас зависи до каква степен ще го развием с течение на времето.

Така ли се стигна до започване изграждането на Слънчев кът „Вдъхновение“?
Проектът „Осъзнато живеене“ и в частност Слънчев кът „Вдъхновение“, където всъщност в момента работим и канализираме доста голяма част от нашата енергия е точно това място, където да съберем тази група хора, която все още се събира, тъй като в момента сме не повече от трима – четирима души, които влагаме енергията си в това. Разбира се, много други ни помагат със светлите си мисли, със знания, със споделяне на опитности.

Тук искаме да успеем да излезем до колкото може от модела, който наблюдаваме в града и който всъщност ни ограничава от това да бъдем себе си. Какво означава да бъдем себе си – да бъдем автентичните творци, такива, каквито сме създадени по рождение. Да споделяме със света и с хората около нас нашите творчески въжделения. Има тук една дума, която може би все още не е създадена, която е отвъд нашите представи за това какво и по какъв начин можем да правим. Тъй като ако използваме думи, стигаме до момента, в който пак се ограничаваме под някаква форма. Тук става въпрос за достигане, поне на моменти, до едно състояние, в което ние излизаме от всичките тези шаблони и си позволяваме на живеем осъзнато, творейки, бъдейки до колкото се може свободни в този път, по който сме поели.

Наскоро говорихме с един известен учен, писател, който сподели, че градската среда ни дава възможност за общуване, но тя не дава плодове от това общуване. Споделяш ли това мнение?
Да, до голяма степен съм съгласен с това изказване, защото всъщност наблюдаваме, че в градската среда привидно се случват много и най-различни неща,но не се случва най-важното – да обръщаме погледа си навътре към нас самите всеки един ден и да осъществяваме този процес на себенаблюдение, за да може да виждаме къде се намираме в момента, накъде вървим и какво имаме нужда да работим всеки изминал ден.


Веднага скептиците ще опонират, че светът така е устроен, че те трябва да се грижат за семейството, за децата си, че това е една абстракция, че това е една невъзможност. Вие какво бихте им казали?
...Че всъщност това е една абсолютна възможност да се случи и тя се случва. Ние го наблюдаваме дори в градската среда с местата, където се срещат все повече единомислещи хора, които се опитват и излизат, макар и за няколко часа няколко пъти в седмицата, от този шаблон, в който сами сме се вкарали. Това е нещо, което се случва в продължение на години и то ни е наложено от обществото и от системата по някакъв начин.

Ние няма как да отречем фактите. Всъщност има как – много хора го правят, но с течение на времето в един момент не можем да кажем на черното „бяло“ или обратното. Вече съществуват безброй факти за това, че светът като цяло се променя, естествено на базата на това, че ние променяме по един или друг начин себе си.

А не смяташ ли, че излизането за кратко от шаблона е всъщност по-голямата абстракция – че е време хората да преминат към действия и да премахнат страха от нуждата от промяна? Защото много хора я искат тази промяна, искат нещо да се случи, но продължават да живеят този живот в клишето, в което са се поставили и не искат да го премахнат. Не е ли време хората, освен за кратко да излизат от шаблона, да преминат към по-сериозни действия, към неговото реално премахване?
Тук темата е малко по-деликатна. Говорим за индивидуалната уникалност на всеки един човек и за това до каква степен той е готов в настоящия момент там, където се намира, да излезе от този шаблон, за който си говорим. Има хора, които са готови в момента да го направят няколко пъти в седмицата, има други, които са готови да оставят буквално абсолютно всичко, което им е предлагал този свят, който ги е заобикалял до този момент, и да скочат в непознатото, да излязат изцяло от зоната си на комфорт и да го променят.

Но тук говорим точно за това къде се намира всеки един от нас и ние да имаме разбирането към всеки един човек, че той е готов сега да направи тази малка стъпка, защото тази малка стъпка ще му даде възможността в следващия момент, когато е малко по-готов, да отиде и да види какво се случва на едно място, където хората живеят по малко по-различен начин. Т.е. тук говорим само за зачитането на свободната воля на всеки един от хората, които изобщо живеят на тази земя. Говорим за един вселенско закон, който, когато спазваме, само тогава биха могли промените да стават закономерно. Това е законът за любовта, за ненасилието към абсолютно всички живи същества.

Какво всъщност ще се случва в тази общност, която в момента създавате? Какво ще представлява това място? Нека да отворим портата.
Това е много хубава асоциация – да отворим портата към един малко по-различен свят в другия свят, в който така или иначе се намираме, където всъщност ще видим, че бихме могли с течение на времето да създадем едно микрообщество, в което да зачитаме нуждитеедни на други и да живеем доколкото се може повече в точно тази връзка с творческото начало вътре в нас самите, зачитайки нуждата на всеки един от нас да твори. Защото това е, което ние си забраняваме – да бъдем част от Божественото съзнание , от което така или иначе сме във всеки един момент, независимо дали го осъзнаваме или не.

Слънчев кът „Вдъхновение“ ще бъде мястото, където ние да се стараем всеки ден да бъдем пример за това, че е възможно и че хората биха могли да дойдат там, да станат част от това поне за малко или за малко повече, в зависимост от това до каква степен са готови да го направят. Това, което се наблюдава, е нуждата на хората да получат затвърждение за това, че нещата, за които жадуват, са възможни, и че някой вече или ги е направил, или е в процес на правене.
Така че, проект „Осъзнато живеене“ и в частност Слънчев кът „Вдъхновение“ ще бъде място, където да приемаме хора от цял свят, които да дойдат и да видят по какъв начин могат да отглеждат собствената си храна, как да произвеждат собствената си енергия, за да бъдат колкото може по-малко зависими от тази система, за която говорим, която всъщност не е лоша, но ни ограничава да споделяме това твор1еско начало вътре в себе си със света около нас.


На какъв етап сте? Какво предстои да направите?
Предстои ни много, много работа. В последните няколко месеца се занимавахме предимно с тежка физическа работа, за да може да подготвим терена за строеж на едни много интересни куполни конструкции, в които ще може човек да пребивава малко по-дълго време. Говорим за куполни шатри – ние ги наричаме жилища. Те ще бъдат изцяло разглобяеми и преносими, тъй като на първо място ние знаем, че няма да бъдем вечно тук на тази земя. Основната ни идея е всичко, което по някакъв начин създадем, то да може да бъде махнато, ако се наложи, за да оставим майката природа такава, каквато е била, когато сме отишли на това място. Т.е. да дадем една енергия, която да облагороди, а не да наруши тази хармония, за която говорим през цялото време.

Тепърва ще създадем проект в проекта, който ще даде възможност на хората, в които резонират нашите идеи, да отделят независимо каква финансова сума, за да подпомогнат създаването на този проект, тъй като живеем все още в един материален свят. В момента подготвяме всичко с лични средства. Ние сме сигурни, че това ще се случи – виждаме как вселената ни помага с всеки изминал ден и по един наистина вълшебен начин синхронизира всяка една стъпка по пътя, за да се осъществи този проект. Това е нещо, от което не само ние имаме нужда, а и всеки, в който се заражда идеята за една по-качествена връзка със самия себе си, с природата и със света.


Т.е. това ще е място, където всеки хем може да остане сам сред природата, хем да бъде сред съмишленици, с които да обменя енергии?
Това е една от идеите. Другата идея, която може би въодушевява всички ни най-силно, е това да дадем възможността на децата да се докоснат още от една възраст, в която те са буквално като гъби и попиват много интензивно опитността, мислите и енергиите на това, което ги заобикаля. За да могат децата да видят кое в тях събужда най-силните им стремежи за творчество и да го практикуват. В случая говорим за това предимно да действаме - да има дела, не само мисли. От това се нуждае в момента светът - от хора, които действат, а не само говорят и споделят някакви идеи.

Това е много важно и наложително да бъде споменавано постоянно и да бъде затвърдено в нашите умове. Само на базата на съзнателни действия, след като бъдат създадени съзнателните мисли в нашите умове, бихме могли да направим някаква промяна в света около нас. Така че за нас е много важен моментът, в който да бъдем пример за едно бъдещо поколение, което всъщност ще създаде Новата земя - такава, каквато тя е предназначено да бъде създадена.

И в тази връзка - коя е другата реалност?
Другата реалност е непознаваема за умовете, с които ние разполагаме в момента. Тя е отвъд ума. Тя е отвъд концепциите, с които сме свикнали да си служим във физическата реалност, която ни заобикаля. Тя е познаваема единствено и само тогава, когато си позволим да направим една качествено нова връзка със самите себе си отвъд обусловените ни умове, отвъд егото.
Това е цялото, което ни свързва с космоса, вселената, всичко, което съществува. Това е неописуемо. Другата реалност наистина не подлежи на описание и точно това е нейният чар. Когато говорим за “нейния” или за “там” - това пак са някакви концепции на нашите умове, които по никакъв начин не могат да ни докоснат. Само могат да ни отдалечат, защото ние продължаваме да мислим за нея.


Защо хората търсят другата реалност?
Защото я усещат във всеки един момент, обаче не знаят по какъв начин всъщност да се завърнат към себе си и към нея. Тя е навсякъде около нас, тя е вътре в нас самите на първо място. Пътят към самите нас е това обръщане навътре. Не битието определя нашето съзнание, а нашето съзнание определя светът такъв, какъвто го познаваме. И точно в момента, в който ние обърнем взора си навътре към нашето съзнание, към нашите мисли, които се превръщат в мисъл-форми и в материалната действителност около нас, ние можем вече съзнателно да започнем малко по малко да създаваме тази реалност.