Selo.BG разговаря със Стелиян Славов, един от основателите на клуба - за родовите нишки "ВИХЪР", инициатива за фолклор, за любовта към знанието и добротворчеството.

Какво е за вас вихърът и какво искате да завихрите с него?

„Вихъръ“ за нас е символ и обединяващо звено - това, което събира като център около себе си всички хубави неща, които са за благото на човечеството и на българите като цяло.

А какво ще завихрим - запалване, и поддържане там, където е запалена, любовта към знанието, добротворчеството, и към безусловната работа за другите.

Смятате ли, че това е възможно в света, в който живеем - така, както той е устроен?

Напълно е възможно. Ние виждаме, че една много силна културна нишка се втъкава невидимо в нашето общество, която занапред ще играе важна роля в съхраняването на нашата култура, а оттам и на нашия дух. Макар и нещата да изглеждат черни, всъщност както казват индианците - най-тъмно е преди зазоряване. И ние вярваме, че това нещо предстои тепърва.

Залагате много на българските традиции, българските етнология, фолклор, пречупвайки ги и през сегашно време - кажете ни малко повече за самите инициативи, които сте подели.

Всичко се случва сякаш от само себе си, с лекота и в дух на спонтанност. Заедно с нашите приятели от вокално трио “Калина” и Антон Гудов (които са и изпълнители на автентичен и обработен фолклор) организираме целия проект. Те сами издирват, съхраняват и реставрират автентични носии, които всички гости ще могат да разгледат в Стоян Стайновата къща. Останалите от нас (Божидар, Цветомира, Стела и Аз) сме се заели с вътрешната организация, (някои биха го нарекли „черната работа“) динамиката и детайлите на самите събитята, при представянето на Николай Райнов

Ние желаем Николай Райнов да бъде изучаван и четен от колкото се може повече българи, защото сами сме се убедили в автентичността на неговото слово и силата, която носи.

И третото събитие е за Иван Милев като наш роден художник, носещ талант на европейско ниво.  Но за това ще ни разкаже повече неговия внук.

Това ни е философията на проекта “Родови нишки” с нишките, които свързват и обединават българското. Разчитаме точно на българското, защото без значение дали за някои сме принадлежащи на Европа или граничим с Изтока, и с тая особена демографска криза, която се случва в момента, ние знаем, че за да оцелее българското и духът като цяло, е необходима връзка с корените при всички случаи.

Смятате ли, че именно тези по-трудни условия все пак, въпреки дълбоките крайности в обществото ни, запазват онзи истински жив дух на духовността, на необработеното, на истинското в живота, така че тепърва на България й предстои мисията да го разпространява това цялостно?

Да, наистина е така. Мисията е зададена. Необходимо е от България да излезе като духовен импулс тази любов към Земята, към човека, към звездите и т.н. Но тия крайности в днешни дни според мен както са за хубаво, така и има голяма вероятност човек да се изгуби в тях.

И по-скоро връщайки се към старите ценности от миналото ни, човек може да запази баланса между крайната духовност, вече отиваща към фанатизъм, и крайния материализъм, който отрича всичко психично, и прочие. Целта е съхраненият баланс - здравата духовност и вътрешното психично здраве.

 

Можете да споделите с приятели!