Напрежение и заплахи за протест назряват сред стопаните на избитите през лятото животни заради съмнение за чума. Седми месец продължава наложената карантина, която не им позволява да гледат отново овце и кози. Междувременно фермерите подготвят протест в София.
След повече от 30 години гледане на овце семейството на Костадин Пулев е в безизходица от принудителната карантина. Всичките им над 200 животни са били умъртвени.Семейството е продало жилището си в Ямбол, за да може да развива животновъдство. Обезщетението от държавата би трябвало да стигне, за да се възстанови стадото, но само ако забраната не бъде удължена.
„Ако продължат забраната, ние почваме да ги ползваме. Други доходи нямаме", каза Костадин Пулев. Съседите на Пулеви са вложили обезщетенията в крави. В част от кошарите обаче вместо овце, има гълъби. В съседното село Воден стопани се тревожат, че техниката за доене на овце ще се амортизира. „Това което беше, БАБХ го приемат за пропуснати ползи, а за нас за в бъдеще ще е загуба, защото аз следващите няколко години няма да имам продукция", оплака се животновъдът Йордан Трифонов.
Задълбочаващата се криза в овцевъдството и козевъдството, които са основен поминък в селските погранични райони е в резултат на умишлено провеждани активни действия за унищожаването на фамилното фермерство.
Припомняме, че още преди 3 години, в разгара на разпространението на заразите от син език, нодуларен дерматит, бруцелоза, птичи грип, а също и огнищата на шап и антракс, Асоциация на българските села посочи източниците на епидемиите и причините за умишленото разпространение на тези зарази из фермите в България. Информацията бе потвърдена от наши източници от външна служба за сигурност, които обясниха поръчката и връзките между избиването на животни с политиката за унищожаване на фамилното животновъдство и борбата за уедрени пазари на агро стоки и ветеринарни медикаменти в обем на стотици милиони евро.
Погрешният подход на МЗХ с изплащането на компенсации
Никакви обезщетения или увеличени ставки на мярката DeMinimis не могат да възстановят сектора, ако на всеки 2 години, животновъдството се тресе от масова болест и се избиват и закриват стопанства. Тези средства винаги са лостове за временно потушаване на напрежението и използване на браншовите структури за водене на политики, но не и в полза на реалните стопани в селата. Изплащането на тези средства можем да определим като кратко командно дишане, за да не се признае смъртта на един подсектор, за която се работи отдавна.
Асоциация на българските села многократно е призовавала да бъде приета от правителството и парламента - Държавна стратегия за развитие на селските райони, която да обхване всички сектори на икономиката и социалния живот в тях и в частност и животновъдството. Само прилагането на една дългосрочна стратегия за развитие на този сектор в посока на фамилното фермерство, защита на родното производство, насърчаване и подпомагане за развитие на системи за биосигурност могат да доведат до един устойчив модел, при който такива кризи, като тази която наблюдаваме днес биха били предотвратени навреме.