Етнологът Горан Стефанов - ОБРЕДИ, НЕСТИНАРИ И ТАЙНСТВА - Лекция по време на Форум - Българския дух през вековете, Велико Търново

Искам да се хвана за думите на г-н Кирилов и за видовете време, което съществува и човек, който живее в линейното време, понякога преминава в сакралното време или в онова циклично време. И всеки, които извършва обред той започва да живее в онова сакрално или циклично, вечно повтарящо се време – безкончаемо време.

Преди да започна своята легенда искам да кажа, че съществуват два вида нестинари – такива които танцуват в огъня и такива, които не танцуват в огъня – такива които просто изпълняват обредността. В онова цикличното и сакрално време, в което се изпълнява тази обредност – тя води своето начало именно в момента и времената, в които Господ се разхождаше по Земята. Уморен от своите господски дела, той решил да си почине и кого да си намери за свои заместник, кого да избере. Запалил един голям огън събрал всички хора, всички младежи и казал „Този, който влезе в огъня – той ще бъде мой заместник“. Тогава всички младежи се уплашили единствено само Костадин скочил и рипнал в огъня, тогава Господ много се възрадвал, че може да си почине. Не след дълго време минал той покрай своя заместник тъжен и угрижен, тогава Господ го попитал „Защо си толкова тъжен и угрижен, какво ти липсва?“

„Липсва ми другарка“ – отговорил Костадин, тогава Господ събрал всички жени и им казал „Сега ще запаля един голям огън и тази, която се престраши да влезе в огъня, нея ще направя другарка на Костадин“. Запалил той огъня единствено само Елена се престрашила и рипнала в огъня, тогава Господ ги сложил един до друг и ги нарекъл светии. Времето минавало, черен враг се изправил пред портата на България, този поробител заграбвал българските земи, достигнал до малкото странджанско село. Военно началникът на гвардията застанал пред селото и решил да си вземе жена от селото, най-личната мома от селото била Елена. Той решил да се ожени за нея, а тя му отговорила „Ако ти направиш това, което аз сега ще направя, сама аз ще ти стана жена и ще приема твоята чужда вяра, но ако не го направиш тогава си върви.“ Тя запалила един голям огън повикала брат си Костадин и му рекла „Задумкай тъпана“, хванала Елена иконата и заиграла през жарта, когато се обърнала нито един от враговете не съществувал – тафталогия е.  От тогава съществува именно този обред или именно в този обред да се танцува в жаравата.