Искам да ккажа няколко думи за неразгадания смисъл на българското преселение. Ние сме в преселение! Но никой българин не бива да тъжи за това, тъй както аз съм направил в стихотворението "Коприва".

Светът е отеснен от народи, но тя (копривата) никне и по торищата. Българският дух и българската душа днес се разсяват по света подобно копривата. Свикнали сме да мислим за копривата, че е жилава, заради желязото, което носи в себе си. По-вярното е, че тя е дарена с умението да извлича този огнен метал от земята, пази божествени кодове за това и ги предава на човека, който живее с нея. Българинът живее с копривата все още.

Желязна издържливост и желание за оцеляване ще разнесе българската душа по света. Ще извърви тя в поколенията кълбото, и ще се прибере на своята Земя. Тъй са се прибрали и Аспаруховите хора. Затова не бива да се тъжи за българското преселение! Дали сме и ще даваме на този свят. Даването е нашата война!

За други, тя е само - вземане. Все пак сме Избрания народ. Идваме от дълбокото минало и със сляпа, копривена воля - забиваме корени в Непрогледното бъдеще. Пренасяме там желязото и неговият Огън. Колкото до днешните ни жертви, те са само един страничен ефект от преселението. 

Сейте коприва! Раздавайте копривена каша и благославяйте!

Даваме и ще ни бъде дадено. Избрани са тези, които могат да дават, и да оцеляват след даденото. Събрали сме се тук да дадем, но и да даваме на целия свят. Бог ще заплати!

Емил Елмазов,