Меню

Сиана и Иво загърбиха София, осмислиха живота си в органична ферма на село (СНИМКИ)

Само чиста и здрава почва може да роди пълноценна храна, казват създателите на «Близката ферма» в село Негован.
Историята им звучи като приказка. Млади и истински, изпълнени със спокойствие, нежност и любов към живота – Иво и Сиана решават да създадат малка органична ферма съвсем близо до София.

С обич към природата и желание за по-смислен живот „Близката ферма“ постепенно се превръща в мисия – да отглеждат пълноценна, сезонна, чиста и местна храна, докато възстановяват живота и здравето на почвата и екосистемата. Зад всяка красива приказка обаче стоят много труд, упоритост, осъзнатост и чисто сърце.



Всичко започва преди 9 години, с раждането на момиченцата им – Ива и Ема и изборът им да живеят извън града. Осъзнават, че ако искат истинска и пълноценна храна за тях и децата си – могат да я отглеждат на двора си. А това, че започват да споделят тяхната произведена с любов и грижа продукция с други хора, ги прави много щастливи. Използват само органични семена и не третират почвата с никакви химикали. Не спират да се развиват и обогатяват.

„И двамата сме от Варна, и когато си търсихме жилище, вместо на апартамент в София, се спряхме на една поляна в село Негован. Тук си построихме къща“, разказва Иво.


В началото не искали нищо и засяли земята с райграс, но постепенно се появили моркови и домати. Започнали да отглеждат зеленчуци за себе си, а след време това се превърнало в много повече от хоби.

Днес специалитетът на „Близката ферма“ са малките листенца зеленолистни, които отглеждат целогодишно – 20 вида зелени и червени бейби салати, спанак, рукола, кейл, манголд, листно цвекло, азиатски зеленолистни, листна горчица и други. Според сезона и наличностите предлагат и различни сортове краставици, репички, тиквички, моркови, чери домати, подправки. Всичко тук е празник за сетивата и достига съвсем прясно и свежо до клиентите, които се наслаждават на цвят, вкус и качество.

Само чиста, жизнена и здрава почва може да роди пълноценна и здравословна храна


„Отглеждаме предимно зеленолистни, усъвършенстваме се да сме добри в това“, казва Сиана, която твори предимно в къщата, в кухнята и в социалните мрежи. Мъжът й Иво, който е двигател, създател и изпълнител "от семката до масата" добавя: „Инвестираме в това да имаме жизнена и здрава почва. Тъй като само тогава кръговратът на живота, който се случва в нея, е способен да изхранва и да поддържа жизнени и здрави растения.

Не залагаме на водноразтворими, изкуствени торове. Това е конвенционалната практика - при нея почвата се разглежда като инертна среда, в която корените на растенията просто пребивават и ги храниш така, сякаш храниш човек на система. При нас нещата се случват по-бавно, но са гаранция за много по-високо качество и естествени процеси. Това е съвсем органичното земеделие“.



Градината им е подредена като под конец
За да щади почвата, Иво използва специални уреди, които подбира и поръчва от Европа и Америка, където има много добре развити малки ферми. Той следва техния модел и не използва трактор! Но това не означава, че работи на ръка, използва мотоблок с прикачен инвентар.

Питаме го за фрезата, с която много земеделци се хвалят, че правят земята на пепел. Отговаря, че фрезата е най-разпространеният инструмент в зеленчукопроизводството, но е изключително агресивна към почвата. След обработка почвата изглежда перфектно, но след една поливка, хубавата бухнала земя се смъква надолу и се уплътнява или се получава кора, а кората е признак, че почвената структура е разрушена. Фрезата разпрашава и разрушава структурата на почвата и там където е дъното на работния орган в земята се получава уплътняване.

Работят с инструмент на старите френски градинари
„Всеки производител сам избира методите и инструментите си за работа. Ние сме избрали по-щадящи практики. Използваме активна брана, която работи вертикално и бавно, тоест земята не се обръща. Прилагаме продълбочаване с грелинет – инструмент на старите френски градинари. Така обработката е само вертикална и не се изкарва това, на което не му е мястото отгоре“. Майсторът на градината, подредена като под конец, обяснява, че в земята има много микроорганизми, гъби, бактерии и червеи, свикнали да живеят на тъмно, при определена, температура и влажност и той се стреми по никакъв начин да не разрушава местообитанието им.

Тук се заземяват и медитират
Зеленото торене и покривни култури са други възстановителни практики, които прилага семейството във фермата. „При всяка възможност оставяме част от земята без да я реколтираме и засяваме най-често микс от различни култури - житни, бобови, елда и др. според сезона. След това не ги прибираме, а ги мулчираме и инкорпорираме в почвата. Така храним микроорганизмите. Целият този живот в почвата на практика произвежда естествени пробиотици, които стигат до нас“, обяснява Иво и изтъква още, че работата със земята лекува, заземява и много прилича на медитация.

Колкото е по-голям червеят, бръмбарът и охлювът, толкова по-добре!
Радост и здраве струят и от малките фермерки Ива и Ема - на 9 и на 7 години. Децата познават всички растения и нямат страх от нищо – колкото е по-голям червеят, бръмбарът и охлювът, толкова е по-интересно! За тях работата в градината е игра и забавление. Децата са поканени, но не и задължени да участват, за да не се получи обратен ефект. Родителите им вярват, че децата може рядко да ги слушат, но винаги ги наблюдават и рано или късно ще последват примера, който им дават.



Предстои да развият фермата на полето, където ще има още оранжерии и ферма за деца. Желанието им е освен да произвеждат чиста храна, да организират летни лагери и семейни посещения във фермата. За да могат децата да учат и да преживяват нещата, които липсват в класната стая. „За целта ще ни помагат трите К: кокошки, кучета и котки.“, допълва Сиана.

Вместо да завещаваме боклуци, да практикуваме осъзнатост
Казват, че една от професиите на бъдещето ще е събирач на боклук. Но вместо да завещаваме боклуци, можем да практикуваме осъзнатост, да купуваме по-малко и да изхвърляме разделно. „Всеки ден хората произвеждат тонове органичен боклук. Но вместо да го връщаме там, откъдето е дошъл, го изхвърляме там, където не му е мястото.

Живеем на село и ни прави впечатление какви огромни количества органична маса се изхвърлят целогодишно, а това е злато. Това са хранителни елементи за почвата. Хората изчистват дворовете си и изхвърлят всичко в контейнерите за зелен отпадък или просто в кофата за боклук. Ние се стараем да не изхвърляме, а да събираме. Кофата за боклук пред дома ни е празна и хората, които го събират знаят това, и я пропускат. Всичко, което може да се рециклира като пластмаса и стъкло, изхвърляме в контейнерите за разделно събиране.

Всичко останало компостираме - отпадъци от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, кафе, чай, хартия, картон, хранителни остатъци и т.н. Това е жива материя, родена и отгледана от почвата и достигнала до града, за да послужи за храна. Тези отпадъци не са наши. Те принадлежат на земята и са й нужни. Но от нас зависи дали ще се върнат в нея. Там те няма да са боклук, а скъпоценна, хранителна тор, която ще отгледа нови продукти за нас. Днес само 2% от тези отпадъци се връщат в почвата. Останалите 98% отиват на сметището, където гниейки отделят метан и въглероден диоксид в атмосферата. “

Според официални данни 30-40% от храната, произведена в световен мащаб, никога не се изяжда от хората. Този дял е дори по-голям: 50% - при плодовете и зеленчуците. Тази храна се изхвърля или губи. Средният европеец годишно изхвърля 95-115 кг храна. В Африка и Азия това количество е 6-11 кг.

Какво можем да направим?
-Да редуцираме покупките
-Да компостираме - над 50% от боклука ни може да се компостира
-Да разпространяваме тази информацията
-Да подкрепяме възстановителното земеделие
-Да помним, че почвата е изчерпаем ресурс

Винаги давай повече, отколкото получаваш
Законът за баланса изисква да даваш толкова, колкото вземаш и винаги малко повече, убедени са Иво и Сиана. Да даваш повече - това е смисълът на възстановителното земеделие, което практикуваме. Целта е да оставим почвата в по-добро състояние от това, в което сме я заварили.

В момента в конвенционалното земеделие нещата стоят по следния начин – изнасяме близо тон зърно, след което изнасяме още 500 кг слама, а връщаме буквално шепи гранули. Това води до изтощаване на земята.

Добрата новина е, че разрушаването и обедняването на почвите са обратими процеси. Така че това, което сме направили през последните сто години може да бъде поправено, стига да вземем мерки навреме и да се обърнем към по-щадящи методи.

www.blizkataferma.com
https://www.facebook.com/blizkataferma/

    лятна вканция на село
    28.08.2019 г.
    5875
    Все повече деца прекарват лятната си ваканция на село
    Истинската лятна ваканция е тази на село - сред природата, сред живите растения, в планината, на морето...там, където я няма суетата на модерния и забъурзан градски живот. Истинската лятна ваканция на село...
    Виж повече
    нестинари
    26.08.2019 г.
    9529
    Тайни и лековити места в Странджа и мистериите на нестинарството (ИНТЕРВЮ)
    Горан Стефанов е родом от Ямбол но родът му произхожда село Жеравна . Завършил е Етнология и Теология, специализирал е Културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент,...
    Виж повече
    Животът на село дава свобода за това да реализираш вътрешните си стремежи
    29.10.2018 г.
    8530
    Животът на село дава свобода за това да реализираш вътрешните си стремежи
    Selo.BG разговаря с Илия - основател на общност “Живо село” - за пътя, който са изминали той и семейството му, докато стигнат до тук; за уроците, които всички научаваме чрез грешките, които...
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете