Търсене

Сиана и Иво загърбиха София, осмислиха живота си в органична ферма на село (СНИМКИ)

Само чиста и здрава почва може да роди пълноценна храна, казват създателите на «Близката ферма» в село Негован.
Историята им звучи като приказка. Млади и истински, изпълнени със спокойствие, нежност и любов към живота – Иво и Сиана решават да създадат малка органична ферма съвсем близо до София.

С обич към природата и желание за по-смислен живот „Близката ферма“ постепенно се превръща в мисия – да отглеждат пълноценна, сезонна, чиста и местна храна, докато възстановяват живота и здравето на почвата и екосистемата. Зад всяка красива приказка обаче стоят много труд, упоритост, осъзнатост и чисто сърце.



Всичко започва преди 9 години, с раждането на момиченцата им – Ива и Ема и изборът им да живеят извън града. Осъзнават, че ако искат истинска и пълноценна храна за тях и децата си – могат да я отглеждат на двора си. А това, че започват да споделят тяхната произведена с любов и грижа продукция с други хора, ги прави много щастливи. Използват само органични семена и не третират почвата с никакви химикали. Не спират да се развиват и обогатяват.

„И двамата сме от Варна, и когато си търсихме жилище, вместо на апартамент в София, се спряхме на една поляна в село Негован. Тук си построихме къща“, разказва Иво.


В началото не искали нищо и засяли земята с райграс, но постепенно се появили моркови и домати. Започнали да отглеждат зеленчуци за себе си, а след време това се превърнало в много повече от хоби.

Днес специалитетът на „Близката ферма“ са малките листенца зеленолистни, които отглеждат целогодишно – 20 вида зелени и червени бейби салати, спанак, рукола, кейл, манголд, листно цвекло, азиатски зеленолистни, листна горчица и други. Според сезона и наличностите предлагат и различни сортове краставици, репички, тиквички, моркови, чери домати, подправки. Всичко тук е празник за сетивата и достига съвсем прясно и свежо до клиентите, които се наслаждават на цвят, вкус и качество.

Само чиста, жизнена и здрава почва може да роди пълноценна и здравословна храна


„Отглеждаме предимно зеленолистни, усъвършенстваме се да сме добри в това“, казва Сиана, която твори предимно в къщата, в кухнята и в социалните мрежи. Мъжът й Иво, който е двигател, създател и изпълнител "от семката до масата" добавя: „Инвестираме в това да имаме жизнена и здрава почва. Тъй като само тогава кръговратът на живота, който се случва в нея, е способен да изхранва и да поддържа жизнени и здрави растения.

Не залагаме на водноразтворими, изкуствени торове. Това е конвенционалната практика - при нея почвата се разглежда като инертна среда, в която корените на растенията просто пребивават и ги храниш така, сякаш храниш човек на система. При нас нещата се случват по-бавно, но са гаранция за много по-високо качество и естествени процеси. Това е съвсем органичното земеделие“.



Градината им е подредена като под конец
За да щади почвата, Иво използва специални уреди, които подбира и поръчва от Европа и Америка, където има много добре развити малки ферми. Той следва техния модел и не използва трактор! Но това не означава, че работи на ръка, използва мотоблок с прикачен инвентар.

Питаме го за фрезата, с която много земеделци се хвалят, че правят земята на пепел. Отговаря, че фрезата е най-разпространеният инструмент в зеленчукопроизводството, но е изключително агресивна към почвата. След обработка почвата изглежда перфектно, но след една поливка, хубавата бухнала земя се смъква надолу и се уплътнява или се получава кора, а кората е признак, че почвената структура е разрушена. Фрезата разпрашава и разрушава структурата на почвата и там където е дъното на работния орган в земята се получава уплътняване.

Работят с инструмент на старите френски градинари
„Всеки производител сам избира методите и инструментите си за работа. Ние сме избрали по-щадящи практики. Използваме активна брана, която работи вертикално и бавно, тоест земята не се обръща. Прилагаме продълбочаване с грелинет – инструмент на старите френски градинари. Така обработката е само вертикална и не се изкарва това, на което не му е мястото отгоре“. Майсторът на градината, подредена като под конец, обяснява, че в земята има много микроорганизми, гъби, бактерии и червеи, свикнали да живеят на тъмно, при определена, температура и влажност и той се стреми по никакъв начин да не разрушава местообитанието им.

Тук се заземяват и медитират
Зеленото торене и покривни култури са други възстановителни практики, които прилага семейството във фермата. „При всяка възможност оставяме част от земята без да я реколтираме и засяваме най-често микс от различни култури - житни, бобови, елда и др. според сезона. След това не ги прибираме, а ги мулчираме и инкорпорираме в почвата. Така храним микроорганизмите. Целият този живот в почвата на практика произвежда естествени пробиотици, които стигат до нас“, обяснява Иво и изтъква още, че работата със земята лекува, заземява и много прилича на медитация.

Колкото е по-голям червеят, бръмбарът и охлювът, толкова по-добре!
Радост и здраве струят и от малките фермерки Ива и Ема - на 9 и на 7 години. Децата познават всички растения и нямат страх от нищо – колкото е по-голям червеят, бръмбарът и охлювът, толкова е по-интересно! За тях работата в градината е игра и забавление. Децата са поканени, но не и задължени да участват, за да не се получи обратен ефект. Родителите им вярват, че децата може рядко да ги слушат, но винаги ги наблюдават и рано или късно ще последват примера, който им дават.



Предстои да развият фермата на полето, където ще има още оранжерии и ферма за деца. Желанието им е освен да произвеждат чиста храна, да организират летни лагери и семейни посещения във фермата. За да могат децата да учат и да преживяват нещата, които липсват в класната стая. „За целта ще ни помагат трите К: кокошки, кучета и котки.“, допълва Сиана.

Вместо да завещаваме боклуци, да практикуваме осъзнатост
Казват, че една от професиите на бъдещето ще е събирач на боклук. Но вместо да завещаваме боклуци, можем да практикуваме осъзнатост, да купуваме по-малко и да изхвърляме разделно. „Всеки ден хората произвеждат тонове органичен боклук. Но вместо да го връщаме там, откъдето е дошъл, го изхвърляме там, където не му е мястото.

Живеем на село и ни прави впечатление какви огромни количества органична маса се изхвърлят целогодишно, а това е злато. Това са хранителни елементи за почвата. Хората изчистват дворовете си и изхвърлят всичко в контейнерите за зелен отпадък или просто в кофата за боклук. Ние се стараем да не изхвърляме, а да събираме. Кофата за боклук пред дома ни е празна и хората, които го събират знаят това, и я пропускат. Всичко, което може да се рециклира като пластмаса и стъкло, изхвърляме в контейнерите за разделно събиране.

Всичко останало компостираме - отпадъци от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, кафе, чай, хартия, картон, хранителни остатъци и т.н. Това е жива материя, родена и отгледана от почвата и достигнала до града, за да послужи за храна. Тези отпадъци не са наши. Те принадлежат на земята и са й нужни. Но от нас зависи дали ще се върнат в нея. Там те няма да са боклук, а скъпоценна, хранителна тор, която ще отгледа нови продукти за нас. Днес само 2% от тези отпадъци се връщат в почвата. Останалите 98% отиват на сметището, където гниейки отделят метан и въглероден диоксид в атмосферата. “

Според официални данни 30-40% от храната, произведена в световен мащаб, никога не се изяжда от хората. Този дял е дори по-голям: 50% - при плодовете и зеленчуците. Тази храна се изхвърля или губи. Средният европеец годишно изхвърля 95-115 кг храна. В Африка и Азия това количество е 6-11 кг.

Какво можем да направим?
-Да редуцираме покупките
-Да компостираме - над 50% от боклука ни може да се компостира
-Да разпространяваме тази информацията
-Да подкрепяме възстановителното земеделие
-Да помним, че почвата е изчерпаем ресурс

Винаги давай повече, отколкото получаваш
Законът за баланса изисква да даваш толкова, колкото вземаш и винаги малко повече, убедени са Иво и Сиана. Да даваш повече - това е смисълът на възстановителното земеделие, което практикуваме. Целта е да оставим почвата в по-добро състояние от това, в което сме я заварили.

В момента в конвенционалното земеделие нещата стоят по следния начин – изнасяме близо тон зърно, след което изнасяме още 500 кг слама, а връщаме буквално шепи гранули. Това води до изтощаване на земята.

Добрата новина е, че разрушаването и обедняването на почвите са обратими процеси. Така че това, което сме направили през последните сто години може да бъде поправено, стига да вземем мерки навреме и да се обърнем към по-щадящи методи.

www.blizkataferma.com
https://www.facebook.com/blizkataferma/
  • лятна вканция на село
    28.08.2019 г.
    4363
    Все повече деца прекарват лятната си ваканция на село
    Истинската лятна ваканция е тази на село - сред природата, сред живите растения, в планината, на морето...там, където я няма суетата на модерния и забъурзан градски живот. Истинската лятна ваканция на село...
    Виж повече
  • нестинари
    26.08.2019 г.
    4550
    Тайни и лековити места в Странджа и мистериите на нестинарството (ИНТЕРВЮ)
    Горан Стефанов е родом от Ямбол но родът му произхожда село Жеравна . Завършил е Етнология и Теология, специализирал е Културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент,...
    Виж повече
  • Животът на село дава свобода за това да реализираш вътрешните си стремежи
    29.10.2018 г.
    5567
    Животът на село дава свобода за това да реализираш вътрешните си стремежи
    Selo.BG разговаря с Илия - основател на общност “Живо село” - за пътя, който са изминали той и семейството му, докато стигнат до тук; за уроците, които всички научаваме чрез грешките, които...
    Виж повече
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете