Биопроизводството в България пада, докато в ЕС расте на база повишено търсене на био храни. Това сочат официални данни на Европейската комисия. Причината за спада у нас съчетава комплексни фактори - от водената аграрна политика - до липсата на образованост и отговорност у страна на много от земеделците, които залагат на традиционни конвенционални производства, не използват огромната пазарна ниша като продължават да не диференцират производствата си и остават в зависимости от пазар и климатични промени, а също и не на последно място - в зависимост от корпорации за агрохимикали и семена.

Площите за био земеделие са скочили с 25% за 5 години, показват данни на Евростат. Общата площ за био земеделие в Европейския съюз (ЕС) е 12,6 милиона хектара през 2017 г., което съответства на 7% от общата използвана земеделска площ. Това представлява увеличение с рекордните 25% между 2012 и 2017 година.

Сред държавите-членки на ЕС страните с най-голям дял на био-земеделието са Австрия (23,4% от общата използвана земеделска площ), Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), следвана от Италия (14,9%), Чехия (14,1%). %), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).

В останалите страни от ЕС делът на органичната площ е под 10%, като най-ниските проценти се наблюдават в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания ( 2.9%).

Между 2010—2017 г. се наблюдава драматично увеличение на количеството земеделска земя на ЕС, предназначена за биологично земеделие, докато вносът също играе важна роля, се отбелязва в последния пазарен доклад за биологичното земеделие в ЕС и за вноса на органични продукти. Общата сума на земеделските земи в ЕС, предназначени за биологични продукти, възлиза на 7%, което представлява 70% увеличение от 2009 г. насам. Това отразява размера на пазара на ЕС, с почти 34,3 млрд. EUR продажби на дребно на биологични продукти през 2017 г. Това нарастващо вътрешно потребление се допълва от силен сектор на вноса, като търсенето на органични тропически плодове и ядки също е особено силно.

Движеща сила за този растеж е относително високият ценови марж, който може да бъде получен от търговията с биологични стоки, като биологичните продукти се предлагат на пазара с до 150% по-висока цена, в сравнение с конвенционално произведени агро стоки.

Въпреки това, добивът в повечето биологични ферми е по-малък от конвенционалните - само от 40% до 85% от реколтата в небиологичните ферми. Тези разлики в доходността не са съвместими с сектори като биологичното мляко, произвеждащи обеми, които са 2 пъти по-ниски.

В ЕС има почти 250 000 биологични ферми, а общият брой на биологичните ферми бележи ръст най-много между 2010 и 2017 г., когато са включени 14 000 нови участници в сектора на биологичното производство, въпреки че това е било частично противодействано от 10 000 преди това биологични оператори, които се завръщат към традиционното земеделие. Основните катализатори за това връщане към небиологичното земеделие включват производствени ограничения.

Вносът в ЕС на био храни възлиза на 3,4 млн. тона през 2018 г., като най-голям доставчик е Китай с над 415 000 тона продукция, доставяна на европейския пазар, което представлява 12,7% от общия пазар. Еквадор, Доминиканската република, Украйна и Турция обаче имахт също значителен пазарен дял.

В доклада на ЕК се отбелязва,  че може да се очаква по-нататъшен растеж на пазара за био продукти. За да се отговори на очакваното увеличение на търсенето, се очаква растеж както в местното производство, така и в обема на вноса на европейския пазар.