Площите за био земеделие в ЕС скачат с 25% за 5 години, но не и в България. В същото време се въвеждат рестриктивни законови промени удрящи хиляди фамилни стопанства, произвеждащи биологична продукция в селските региони. Паралелно с това излиза новината, че се отнема лиценза на една от големите био-сертифициращи фирми. КОЙ има интерес от това в България да няма биоземеделие?
От първата и най-голяма асоциация на биопроизводители в България заявиха във връзка с отнемането на лиценза на Кю Сертификейшън /QC/: "Най-сериозните био фирми ще изгубят бизнеса си без този сертификат. Дори да успеят да се прехвърлят в друга сертифицираща организация в рамките на един работен ден, което е практически почти невъзможно, са обречени на фалит! Трябва да печатат нови етикети, нови рекламни материали и това не е всичко! За съжаление на практика сме във финалния епизод на обявената от държавата война с биоземеделието в България!"
Биопроизводителите алармираха за редица проблеми с администрацията още през Февруари. Във връзка с предложените законодателни промени засягащи биопроизводството, Албена Симеонова от БАБ заяви:
Съвкупността от направените промени в нормативните актове създава прецедент в целия Европейски съюз. Въвеждат се рестриктивни мерки именно към хората, които произвеждат и пускат на пазара здравословни продукти; които пазят природата, биоразнообразието; които създават работни места в изостанали планински, в селски райони и това сме ние - хората, които живеем на село със семействата си.
Площите за био земеделие в ЕС скачат с 25% за 5 години, но не и в България
Площите за био земеделие са скочили с 25% за 5 години, показват данни на Евростат. Общата площ за био земеделие в Европейския съюз (ЕС) е 12,6 милиона хектара през 2017 г., което съответства на 7% от общата използвана земеделска площ. Това представлява увеличение с рекордните 25% между 2012 и 2017 година.
Сред държавите-членки на ЕС страните с най-голям дял на био-земеделието са Австрия (23,4% от общата използвана земеделска площ), Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), следвана от Италия (14,9%), Чехия (14,1%). %), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).
В останалите страни от ЕС делът на органичната площ е под 10%, като най-ниските проценти се наблюдават в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания ( 2.9%).
Между 2010—2017 г. се наблюдава драматично увеличение на количеството земеделска земя на ЕС, предназначена за биологично земеделие, докато вносът също играе важна роля, се отбелязва в последния пазарен доклад за биологичното земеделие в ЕС и за вноса на органични продукти. Общата сума на земеделските земи в ЕС, предназначени за биологични продукти, възлиза на 7%, което представлява 70% увеличение от 2009 г. насам. Това отразява размера на пазара на ЕС, с почти 34,3 млрд. EUR продажби на дребно на биологични продукти през 2017 г. Това нарастващо вътрешно потребление се допълва от силен сектор на вноса, като търсенето на органични тропически плодове и ядки също е особено силно.
Движеща сила за този растеж е относително високият ценови марж, който може да бъде получен от търговията с биологични стоки, като биологичните продукти се предлагат на пазара с до 150% по-висока цена, в сравнение с конвенционално произведени агро стоки.
Въпреки това, добивът в повечето биологични ферми е по-малък от конвенционалните - само от 40% до 85% от реколтата в небиологичните ферми. Тези разлики в доходността не са съвместими с сектори като биологичното мляко, произвеждащи обеми, които са 2 пъти по-ниски.
В ЕС има почти 250 000 биологични ферми, а общият брой на биологичните ферми бележи ръст най-много между 2010 и 2017 г., когато са включени 14 000 нови участници в сектора на биологичното производство, въпреки че това е било частично противодействано от 10 000 преди това биологични оператори, които се завръщат към традиционното земеделие. Основните катализатори за това връщане към небиологичното земеделие включват производствени ограничения.
Вносът в ЕС на био храни възлиза на 3,4 млн. тона през 2018 г., като най-голям доставчик е Китай с над 415 000 тона продукция, доставяна на европейския пазар, което представлява 12,7% от общия пазар. Еквадор, Доминиканската република, Украйна и Турция обаче имахт също значителен пазарен дял.
В доклада на ЕК се отбелязва, че може да се очаква по-нататъшен растеж на пазара за био продукти. За да се отговори на очакваното увеличение на търсенето, се очаква растеж както в местното производство, така и в обема на вноса на европейския пазар.
Какво обаче става с био производството в България, вижте във видеото по темата: