Днес около 300 биопроизводители се събраха на протест пред Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) в София. След години бавно и трудно развитие, хиляди фамилни стопанства, голяма част от които в сферата на биопроизводството, са изправени пред редица административни трудности, на база липсата на национална стратегия за развитие на биопроизводството. На фона на водената европейска аграрна политика, усилията на институциите остават в сферата на конвенционалното земеделие, от където идва и най-сериозния лобистски и корупциоенен натиск.
Биопроизводството в България бе сочено за приоритетен отрасъл, още по времето на министър Десислава Танева, когато тя многократно е заявявала, че в стратегията на Министерството на земеделието се залага на развитието на биологичното земеделие и фамилното фермерство. Ако направим една кратка ретроспекция през годините от тези дадени заявки ще видим, как министерството работи в тази посока на практика и причините, които доведоха и до днешния протест на около 300 биопроизводители.
През всички години Министерството на земеделието като институция не намери сили и воля да разработи една цялостна - национална стратегия за развитие на сектор Селско стопанство и селски райони. Аграрната институция лавираше между отделните сектори, прилагаше лостовете на разделяй и владей, приоритизира зърнопроизводството, където се оформи силно лоби и организации, които намериха своите начини и способи пряко да оказват натиск при взимането на решения в аграрната политика. Именно и затова всеки от от отделните сектори през годините протестира единично, бори се за собствени каузи и иска от Министерството на земеделието да изпълни неговите приоритети.
Държавата като институция със своите научни звена, експерти би следвало ясно да очертае приоритетите, които иска да следва, каква посока следва да даде на националното земеделие, което ще развива страната, ясно да ги заяви и афишира с приети стратегии и програми, които да започне на практика да прилага. За сметка на това целия административен ресурс бе насочен единствено в усвояване на европейски субсидии.
Работата на парче, потушаването на поредния протест, който и сега неминуемо ще се случи, с приемането на дадени отстъпки, няма да доведе отново до генерална промяна на ситуацията, в която този път са поставени биопроизводителите. Тук не говорим само за правила и наредби, които под натиск ще бъдат променени, особено във време преди избори. Тук говорим за развитие на един отрасъл с голям потенциал за България, който може да отреди на страната ни едно от водещите места в производството на качествена не само биосуровина, но и биопродукция - с много добри вкусови качества и на добри цени.
Необяснимо е защо Министерството на земеделието трайно загърби насърчаването на развитието на биопроизводството у нас, предвид всички тенденции в Европа, които дават насоки за точно обратното:
Според последните доклади на Евростат, Пазарът на органични продукти в Европа продължава да расте; През 2017 г. той се е увеличил с почти 11% до 37,3 млрд. Евро.С 2,1 милиона хектара Испания остава страната с най-голямото органично пространство в Европа, следвана от Италия (1,9 милиона хектара) и Франция (1,7 милиона хектара). Биологичната земя се е увеличила с един милион хектара в Европа и с 0,8 милиона хектара в Европейския съюз, което е увеличение от 7,6% в Европа и 6,4% в ЕС. Това е по-високо, отколкото през първите години на настоящото десетилетие.Продажбите на дребно в Европа възлизат на 37,3 млрд. Евро (34,3 млрд. Евро в ЕС). ЕС е вторият най-голям единен пазар за биологични продукти след САЩ (40 млрд. Евро). Европейският пазар нарасна с около 11%, като продажбите на дребно нарастват с двуцифрени стойности за трети път след финансовата криза. Тенденциите за следващата година са нов ръст както в производството на биологична продукция, така и ръст в потреблението на биологични храни.
Сякаш нашето министерство се държи с широко затворени очи, въпреки възможностите, които целият сектор изпуска като потенциал за развитие на база своите природни и социални характеристики - обезлюдени села, добро биологично разнообразие, чиста и плодородна, все още почва.
Министерството на земеделието не само затваря очи, но обръща гръб на възможността за развитие на фамилното фермерство, именно чрез биологичното земеделие.
След своя провал в зърнопроизводството и създаването, чрез водената аграрна политика на едри и (неуправляеми) корпоративни структури, в които се съсредоточи 90% от земеделското производство, Министерството отново отнема възможността за развитие на семейните ферми, които имат своя голям потенциал и мащаб, именно в биологочното производство. На практика се оказва, че България "усвоява" милиарди евро за "развитие на селските региони", а същевременно подкосява реалните основи за тяхното развитие.
Докато у нас дебатите в биопроизводството се опират на това, дали една наредба ще унищожи един сектор с добри възможности за развитие, отнети лицензи на водещи фирми в биосертифицирането, липса на диалог между Министерството и бранша, в Германия тези въпроси, са заменени с това, как да се насърчат повече конвенционални фермери да преминат към биологично земеделие: как биоземеделието да залегне чрез програми в професионалните училища, как с изследвания и анализи да се сравни стабилността на добивите от конвенционалното и биологичното земеделие. Все неща, които показват посоката, в която върви Германия. Тя разбира се е подкрепена от немското правителство, в лицето на немския министър на земеделието Джулия Кльокнер, фермерските организации, институти, преработвателна промишленост. И това не са думи за подкрепа хвърлени в протест на фермерите, а цялостна програма за развитие на биоземеделието, разписана в коалиционно споразумение според, което всички държавни институции и организации се задължават да работят в посока за достигне на 20% биологично земеделие в Германия през 2030 г.
В тази насока работи и създадената: Федералната програма за биологично земеделие и други форми на устойчиво земеделие (BÖLN). Тя трябва да допринесе за устойчив растеж на биопроизводството, основан на балансирано разширяване на търсенето и предлагането. За постигането на тази цел действат няколко насоки за държавно финансиране.За 2019 г. бюджетът по програмата е 30 млн. евро, увеличен с цели 10 млн. спрямо 2018 г.
За пример. Федералната програма на Германия (работеща отделно на ОСП - с НАЦИОНАЛЕН приоритет) субсидира:
- Мерки за научноизследователска и развойна дейност и трансфер на знания,
- Съветване на селскостопанските предприятия по време на преминаване към биологично земеделие, като им се осигурява регистриран консултант по биологично земеделие
- Принос на търговски панаири и изложби за насърчаване на биологичното земеделие
- Участие в търговски панаири и изложби за насърчаване на устойчиво земеделие,
- Проекти за информиране на потребителите за биологичното земеделие,
- Проекти за информиране на потребителите за устойчиво земеделие.
Това неминуемо води до конкретни действащи на практика, а не на хартия стимули: насърчаване на преориентацията на фермерите от конвенционално към биоземеделие и животновъдство, което през последните две години е осезаемо и чакащите фермери за консултант са много, повишава доверието и потреблението на биохраните, оказва натиск към големите производители на семена, препарати фуражи да започнат да мислят в посока на разработка на продукти за биопроизводството.
И в Германия фермерите протестират, и тук искат по-сериозна политика и допълнителни мерки, но посоката е ясно разписана и по-високите им искания ще дадат до още по-голям тласък напред в развитието на сектора.
У нас обаче биологичните фермери излизат на протест, защото стои въпросът дали въобще да ги има. У нас тези фермери се борят все още за оцеляването си, а не за развитието си.
И накрая, биологочните и семейни фермери дълго време се бориха за фермерски пазари, директни продажби, мобилни мандри и извоюваните на час по лъжичка превилегии, сякаш затъпи и тяхното внимание върху основните проблеми, който бушуват от години - липсата на цялостна стратегия за развитие на биопроизводството, липсващи заложени показатели, които следва да се постигнат в следващите 10 години, мерки как да се постигне това, отделна програма като приоритетен сектор и т.н. Така се стигна и до днес, когато те искат оставката на министър Порожанов и диалог.
Развитието на биопроизводството няма как да се случи без подкрепата на държавата и тя трябва да е наясно с това, ако заявката за развитие на сектора не е проформа. Просто спецификите на това производство, което само по себе си е и социално фермерство го изискват. За да бъде стимулиран един фермер да се занимава с биоземеделие, той следва да има сигурност относно преходния период, в който фермата получава сертификат за биопроизводство. За да бъде стимулирано обществото да потребява повече биохрани, също следва да се работи в посока на техните ползи за почвата, въздуха, развитието на селските райони. За да бъдат поощряван износът и участието ни в международни изяви и програми не трябва да бъде проформа. Насърчаването на стартиране на бизнес инициативи за преработката на биосуровини в крайни продукти също следва да е част от тази стратегия на държавата. За всичко това има много лостове, част от които могат да бъдат част и от бъдещата ОСП, където за съжаление отново се говори само и единствено за това дали субсидиите, ще се запазят в този им размер, какъв ще е размерът на стопанствата и т.н., все теми до болка познати от първия програмен период, който изгради едно уродливо земеделие и уродливи взаимоотношения в агросектора.
Биопроизводството в България пада, докато в ЕС расте на база повишено търсене на био храни. Това сочат официални данни на Европейската комисия. Причината за спада у нас съчетава комплексни фактори - от водената аграрна политика - до липсата на образованост и отговорност у страна на много от земеделците, които залагат на традиционни конвенционални производства, не използват огромната пазарна ниша като продължават да не диференцират производствата си и остават в зависимости от пазар и климатични промени, а също и не на последно място - в зависимост от корпорации за агрохимикали и семена.
Площите за био земеделие са скочили с 25% за 5 години, показват данни на Евростат. Общата площ за био земеделие в Европейския съюз (ЕС) е 12,6 милиона хектара през 2017 г., което съответства на 7% от общата използвана земеделска площ. Това представлява увеличение с рекордните 25% между 2012 и 2017 година.
Сред държавите-членки на ЕС страните с най-голям дял на био-земеделието са Австрия (23,4% от общата използвана земеделска площ), Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), следвана от Италия (14,9%), Чехия (14,1%). %), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).
В останалите страни от ЕС делът на органичната площ е под 10%, като най-ниските проценти се наблюдават в Малта (0,4%), Ирландия (1,7%), Румъния (1,9%), България (2,7%) и Великобритания ( 2.9%).
Между 2010—2017 г. се наблюдава драматично увеличение на количеството земеделска земя на ЕС, предназначена за биологично земеделие, докато вносът също играе важна роля, се отбелязва в последния пазарен доклад за биологичното земеделие в ЕС и за вноса на органични продукти. Общата сума на земеделските земи в ЕС, предназначени за биологични продукти, възлиза на 7%, което представлява 70% увеличение от 2009 г. насам. Това отразява размера на пазара на ЕС, с почти 34,3 млрд. EUR продажби на дребно на биологични продукти през 2017 г. Това нарастващо вътрешно потребление се допълва от силен сектор на вноса, като търсенето на органични тропически плодове и ядки също е особено силно.
Движеща сила за този растеж е относително високият ценови марж, който може да бъде получен от търговията с биологични стоки, като биологичните продукти се предлагат на пазара с до 150% по-висока цена, в сравнение с конвенционално произведени агро стоки.
Въпреки това, добивът в повечето биологични ферми е по-малък от конвенционалните - само от 40% до 85% от реколтата в небиологичните ферми. Тези разлики в доходността не са съвместими с сектори като биологичното мляко, произвеждащи обеми, които са 2 пъти по-ниски.
В ЕС има почти 250 000 биологични ферми, а общият брой на биологичните ферми бележи ръст най-много между 2010 и 2017 г., когато са включени 14 000 нови участници в сектора на биологичното производство, въпреки че това е било частично противодействано от 10 000 преди това биологични оператори, които се завръщат към традиционното земеделие. Основните катализатори за това връщане към небиологичното земеделие включват производствени ограничения.
Вносът в ЕС на био храни възлиза на 3,4 млн. тона през 2018 г., като най-голям доставчик е Китай с над 415 000 тона продукция, доставяна на европейския пазар, което представлява 12,7% от общия пазар. Еквадор, Доминиканската република, Украйна и Турция обаче имахт също значителен пазарен дял.
В доклада на ЕК се отбелязва, че може да се очаква по-нататъшен растеж на пазара за био продукти. За да се отговори на очакваното увеличение на търсенето, се очаква растеж както в местното производство, така и в обема на вноса на европейския пазар.