Село Светлен е сгушено селце между Лозница и Попово. Битката край селото по време на Руско-турската освоодителна война е известна с името "Малката шипка" и изиграва решаващо значение за защитата на Върха.

Днес битки няма в селото. Има прекрасна църква, която отдава почит на загиналите. Има и училище, което се радва на обичта на своите учители и ученици. Учителка в селото е Радалия Касърова, учителна по математика, която очаква с нетърпение отново да влезе в класната стая.

Ето какво написа тя:

Заслушах се в песента на нощните птици. Различна е. Не знам какво си говорят. Но звучи успокояващо и приспивно. Никак не намирам сили за всичкото, което ми извира от душата, искам да си я излея. Това ми дава успокоение, а не намирам време за него. Тежи ми, а очевидно така трябва да е, щом не си позволявам 15-те лични минути.

По принцип съм "в крак с новите технологии" и никак не ми е проблем да преобърна цялото си преподаване в онлайн среда. Интересно ми е. Няма как да опиша с думи как ми липсват онези очи на децата. Играехме си, без уговорки, по погледите да се разбираме. Сега няма погледи. Няма контакт. Чуваме се, пишем си, но не виждам нито хитрата усмивка, нито въпроса, нито искрата. А тези неща толкова много ми говореха.

Постоянно се чувствам в оня момент около 4:30 сутринта, когато хорът на нощните птици замлъква. Настава тежка тишина. И... след десетина минути запяват дневните птици, с тяхното жизнерадостно чуруликане, което ти дава надежда. Дава ти вяра. Дава ти устрем.

А този момент ще настъпи. Някой ден, когато отключа кабинета по математика пред строения клас.
Сега не е същото.

Лятото настъпва. На село децата могат да играят навън и всички вече очакват училищния звънец, разбрали колко е хубаво да бъдат заедно не пред екрана, а очи в очи.