В периода между 1920-1940-а година, българските градинари оставят забележим отпечатък върху аграрната история на Унгария. Чрез трансфер на богат опит и практики, те допринасят за прогреса в областта на зеленчукопроизводството и овощарството, повишавайки качеството и обема на селскостопанската продукция в унгарските земи.

След трудностите, породени от Първата световна война, икономиките на България и Унгария търсят пътища за възстановяване. Селското стопанство се явява основен сектор за двете държави, където обменът на опит между български градинари и унгарски фермери стимулира значителен напредък.

Българските земеделски стопани, най-вече от регионите на Шумен, Попово, Търговище, както и градинари от Пловдивско и Пазарджишко учат унгарските си колеги на вековни традиции в областта на градинарството, включващи техники за обработка и опазване плодородието на земята, усъвършенстване на системите за напояване и внедряване на ротация на културите (сеитбооборот). Също така, те споделят своите знания за селекцията на семена и сортове, адаптирани към унгарския климат и почви. Българските градинари основно помагат при отглеждането на зелени салати, домати и пипер, а също така учат за първи път унгарците как да отглеждат зеленчуци в повдигнати лехи. Освен това българските градинари помагат на унгарците в подобряване начините за отглеждане на картофи, моркови и най-вече градински билки.

Най-значимо остава въздействието на българските специалисти в сферата на зеленчукопроизводството в Унгария. Благодарение на тяхната помощ, унгарските фермери прилагат методи за повишаване на продуктивността, като например разширеното използване на оранжерии и парници, което дава възможност за продължителен вегетационен период и производство на зеленчуци през всички сезони.

В областта на овощарството, унгарските производители също се облагодетелстват от опита на българските градинари. Въвеждането на нови, по-устойчиви на болести сортове плодове и техники за правилно отглеждане и поддръжка на овощните насаждения допринася за увеличаване на добивите и подобряване на качеството на плодовете основно в овощни градини с ябълки, круши и череши.

Успехите на българските градинари не са ограничени само до Унгария. През този период те споделят своите знания и умения със земеделци в различни части на Европа и дори извън нея, допринасяйки за подобряването на аграрните практики в много страни.  Българските градинари остават в историята като символ на културен и аграрен обмен, който надхвърля границите и времето, демонстрирайки важността на солидарността и сътрудничеството за развитието на устойчиво земеделие в междувоенна Европа.