Дъмпинговият внос от Украйна на зърнени, млечни и суб-продукти за хранително вкусовата промишленост е ясен, безспорен и категорично нанася огромни щети върху икономиката на България и най-вече върху селскостопанския сектор. Това е въпрос, по който дори не може да има дискусии, защото истината по него е абсолютно явна. Съвсем явно е и това, че за поредна година български политици изпълняват нарежданията на господарите си от запад, потъпквайки задълженията си да отстояват националните интереси на България. 

Други обаче са съществените въпроси днес, които навярно ще се изплъзнат от фокуса на т.нар. "медии", които през уикденда буквално получиха заповед да залеят медийното пространство с пропагандиращи анти-земеделски публикации. Първият въпорос е - защо въпреки явното си право в основанието за протести, земеделците не получават пълна обществена подкрепа и второ: дали разединеният аграрен сектор със своите десетки малки под-сектори ще пристъпи към обединение или не.

Две са основните организации, чиито имена изпъкват по време на настоящите протестни действия: Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Български фермерски съюз (БФС). В протестите участват обаче и представители на редица други по-малки браншови организации, които по принцип, както и сега - остават в сянка.

Една от причините за липсата на обществено доверие и тотална подкрепа на принципно резонните причини за сегашния протест обаче, не е в това, че бяха публикувани списъци на т.нар. "агро-милионери" и снимки на техните луксозни автомобилни колекции, а по-скоро това, че когато в предходни години е имало казуси за защитаване на българска аграрна продукция, в която са ощетени интересите на т.нар. малки и средни производители, то те никога не са получавали сериозна подкрепа от страна на т.нар. големи аграрни организации. По този начин структурата и организацията на пазара на храни в България, който е в обем на около 5 - 7 млрд. лв. годишно, бе пренасочен главно в интерес на чуждите западни търговски вериги, а статистиката само отчиташе постоянен спад в родното производство и ескалиращи фалити на редица ферми, на фона на постоянно ескалиращ внос от западна Европа. Така принципно се случи разделението вътре в междуотрасловите селскостопански организации, още повече подсилено от политическите амбиции на отделни субекти в тях.

Важно е да се отбележи, че една от основните прични за противопоставянето между отделните сектори бе и водената аграрна политика по отношение на европейските субсидии, която освен, че противопостави едни производители на други (спрямо силата на тяхното политическо лоби и заплахи с протести), но и създаде най-лошите корупционни модели, които можем да си представим. Тези схеми на разпределение на субсидии и корупция във ведомствата изкривиха не само естествените пазарни механизми, но и създадоха пречка да се осъществява контрол върху агротехническите практики, не само по отношение на отравянето на земя и води с химикали и глифозат, а най-вече върху съсипването на нейното плодородие, избиването на пчелите, влошаването на биоразнообразието и т.н. поради свръх-интезивните земеделски практики с цел все по-големи и по-големи печалби.

Не на последно място, в хиляди села се натрупва през последните години напрежение срещу зърнопроизводителите, които демонстрират своя луксозен начин на живот и покупки на имоти в България и чужбина, на фона на липса на нормални пътища (дори до собствените им бази), срутващи се училища и читалища в селата. А напоследък към това, се добавя и манията със спекулативното създаване на соларни паркове, в села и около тях, които съсъпиват всякакви възможности за създаване на различни от зърнопроизводството дейности. Разбира се има и изключения, когато земеделци помагат на местните общности, грижат се за облагородяването на селата си, но те са съвсем малко и са достойни примери - предимно фамилни стопанства в зърнопроизводството.

Ще успее ли фермерският протест заради дъмпинга от Украйна да обедини разединените аграрни сектори сега, обаче е основният въпрос. И то на фона на това, че министър председателя на България нарече земеделците "терористи" и каза, че не преговаря с "терористи". Българските едри земеделци имат традиционно висока самооценка за себе си и няма да простят подобна тежка обида, която накърнява егото им, независимо от времето, което минава и това ще даде своето отражение занапред. Това е сигурно.

Освен това, припомняме, че именно налаганата у нас европейска аграрна политика ( статистиката ясно сочи колко е "полезна" - спадът във всички традиционни производства е колосален, а България дори излезе от водещите си позиции в зърнопроизводството) с капаните на своите субсидии, но и с алчността на много земеделци и представители на браншови организации - ги вкара в нови жадни схеми за УСВОЯВАНЕ.

Много от земеделците, търсят всевъзможни начини да опишат себе си като "европейски" настроени - с членства в разни европейски организации, с участия в европейски семинари, форуми и т.н.,, и така - те преглътнаха редица търкания външно и седнаха преди няколко месеца и решиха да създадат обща аграрна организация и да си дадат тежест. Но вместо една - организациите станаха две: Буквално в рамките на няколко дни бе учредена Българска агрохранителна камара (БАК) и забележете -  Българска аграрна камара (БАК) - и двете с еднакви абривиатури. Това е само един от примерите в разединението на аграрния сектор.

Има категорично противоречие, заради което земеделците и най-вече зърнопроизводителите не получават обществена и политическа подкрепа днес. А то е, че хем се пишат европейци - заради субсидиите и проектите, хем са против водената европейска военна политика в региона. Защото продоволствената сигурност, в която е и темата Зърно, е не само част от националната сигурност, която за всички е ясно, че е подкопана в интерес на чужди сили, но продоволствената сигурност е свързана с това да имаш ясни и стратегически цели, приоритети и методи за нейното изпълнение. Такива няма, но пък има бартер на оръжие за зърно. Затова фермерският протест днес е обречен на провал, а именно защото решенията не се вземат в България.

И когато пишман българинът седне да яде хляб, гледайки поредната порция сготвени новини по телевизора, е хубаво да се замисли, дали от този хляб не капе кръвта на хиляди загинали украински и руски войничета, паднали в жертва на амбициите за самосъхранение на една сриваща се и западнала цивилизация.