Предизвикателствата пред сектор Зърнопроизводство не са малки, както по отношение на гео-политическите изменения, така и на климатичните промени, които стават все по-осезаеми всяка година. Ако ние не предвидим какво ще бъде развитието на сектора в бъдеще, ако не вземем мерки по отношение превенция на риска, на конкурентоспособността и устойчивостта на сектора, и на реалните дадености на нашето земеделие (почви, демография, пазари), има риск да не запазим настоящите водещи позиции на зърнопроизводството, които сме завоювали в продължение на десетки години.  

Коментарът направи пред Село зърнопроизводителят Ангел Вукодинов, който е и член на регионалния съюз на НАЗ в Пловдив по повод изказване на земеделския министър Десислава Танева на Националния агро семинар на асоциацията. Тогава тя призова земеделските производители да проявят визионерство и да подкрепят усилията на Министерството в стремежа му за ефективно управление на риска в земеделието и създаването на противоградова защита с финансовата подкрепа на стопаните. 



По време на IX Национален агро семинар министър Танева не си спести и критика към Асоциацията, че именно тя е стопирала Закона за градушките в предишния му вариант. Танева обяви също, че в момента се работи по ново предложение за противоградова защита, но то също може да се осъществи единствено с финансова подкрепа от страна на земеделските производители. 

Според Вукодинов зърнопроизводителите биха подкрепили предложението да съфинансират изграждане на противоградова защита, но при ясни критерии и споделена солидарност с всички засегнати страни.

“По отношение на градушките всеки един от нас трябва да бъде солидарен, трябва да има визия за бъдещето и да участва в тази визия. Всички фактори обаче трябва да бъдат поставени и разгледани обективно. Всички участници в процеса трябва да са солидарни - като започнем от нас земеделските производители, преминем през обществените организации, застрахователния бизнес, общинските служби. Няма как да се наложи финансово бреме само и единствено на земеделския сектор с определена сума на декар, а всички останали да останат извън обхвата” - категоричен е Вукодинов.



По думите му в предходното предложение на Закон за градушките на Земеделското министерство, е имало още аспекти, “които не бяха добре структурирани - от една страна нямаше солидарност по отношение на участието и евентуално нанесените щети и от друга страна не бяха предвидени обезщетения. В новия проект, който предстои да бъде предложен, се говори за 50% обезщетения, което все пак е стъпка напред”, коментира Ангел Вукодинов.

И отново - що се отнася до солидарността - все пак различните култури и имущества, които могат да бъдат засегнати от градушки или други неблагоприятни природни бедствия, са с различна степен на възможност за поразяване, различна себестойност. Не е нормално, например 1 дка пшеница със себестойност 130 - 150 лв./дка, да плаща 50 ст., а една супер интензивна култура, чиято себестойност и евентуалните приходи са от порядъка на хиляди левове, да плащат същата сума. Надяваме се Законът за градушките да бъде преразгледан, да бъдат отразени забележките на сектора, за да получи подкрепата, от която има нужда”, каза Вукодинов.  

Създаването на взаимо-спомагателен фонд за борба с градушките, с финансиране от страна на земеделските производители, може да се осъществи, смята и Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По думите му, за да получи подкрепа предложението от Министерството на земеделието, земеделската общност трябва да има яснота за какво ще се изхарчат парите, които ще се събират от стопаните. От НАЗ имат претенции относно диверсификацията на културите и таксите, които биха плащали  земеделските производители от различните подсектори. Според Костадинов не е нормално таксата на декар за зърнопроизводството да е колкото тази при трайните насаждения. В последствие и обезщетенията - 1 дка пшеница е 200 лв, 1 дка. ябълки, круши или домати отива на 3000 лв, каза той.

Зърнопроизводителите очакват представяне на основната рамка на новия Закон за градушките и начина на финансирането на държавното предприятие.

“Затова че ние нямахме годен бенефициент с настоящия начин на функциониране на финансовата солидарност между земеделци и държава, в настоящия програмен период 36 млн. евро по мярката за Управление на риска (по ПРСР 2014-2020 - бел.авт.), бяха прехвърлени по бюджетите на мерките, които сме индикирали, че ще отворим първите шест месеца на 2020 г.”, обясни министър Десислава Танева.

Предизвикателството в момента е държавната администрация, съвместно с неправителствения сектор да постигнат консенсусно решение относно Законопроекта за превенция от неблагоприятни климатични събития, известен като Закон за градушките. Само така държавата ще може да стане бенефициент за усвояването на 72 млн. евро по мярката за Управление на риска по Програмата за развитие на селските райони 2021-2027 г. От постигането на подобен консенсус страната само може да спечели - от една страна, за да се подобри защитата от градушки, от втора - да се повиши размера на обезщетенията за пропаднали площи.

В момента едва 30% от територията на страната е подсигурена с противоградова защита. 

София Белчева, © 2019 Село - Selo.BG