През последните години в България се реализираха какви ли не проекти в селата - като се започне от най-корупционните проекти за изграждане на Местни инициативни групи (МИГ) и се стигне до всевъзможни видове "фестивали" на какво ли не - само с една единствена цел - усвояване на европейски субсидии. Разбирайте - кражба. Освен различните схеми по европейските програми (главно ПРСР 2007-2013 и ПРСР 2014-2020), в селските региони се лансираха и редица псевдо-проекти на западни посолства и неправителствени организации, отново използващи темата "за селата", само и само да "усвоят устойчиво" определен кеш.

Местното население в селата на 99.999% не е усетило никакво благо от т.нар. европейска аграрна и регионална политика, която се налага у нас по линия на оперативните програми, пълнещи частни и бизнес сметки с милиони, а напротив - щетите за развитието на фамилно професионално фермерство и бизнес инициативи са много повече от т.нар. ползи. 

Интересна обаче в своята символика и метафора е инициативата на швейцарската организация “Ветеринари в действие”, която изгражда приют за възрастни магарета в гоцеделчевското село Баничан.

Оказа се така, че пенсията на родните магарета е по-важна от каквито и да са други стратегически или регионални цели за възраждане на икономическия и социален живот в селата.

Милите магарета, които цял живот са дърпали каруци, били са хапани от нагли мухи, вкл.конски; били са изложени на жарко слънце и люти зими; хранели са се с бурени, тръни и каква ли не суха растителност, под която са се криели техните врагове - змии...изведнъж получават "подарък от небето" - РАЙСКО място за последните магарешки години.

Каква милост, даже бихме казали не швейцарска, а Божия милост се спусна над клетите магарета! Какво блаженство! Какво сладкоушно разтръскване на магарешката глава от натрупаните проблеми!

Ала вместо да свърши в кланницата или да се мъчи от недохранване и недостатъчно внимание, всяко от българските магарета може да прекара щастливо старините си на воля сред красотата на природата. В “Долината на магаретата” всяко старо магаре може да се приюти в някой от четирите магарилника и по цял ден да се разхожда на 250 декара площ и да получи специализираната помощ на двама ветеринари и деветима гледачи.

Какъв магарилник, каква външна политика на Швейцария!

От както швейцарският проект се реализира на село, старите хора от съседните села се вайкат и оплакват един друг - защо не са се родили магарета, та да видят и те малко милост и благост на старини...

Ех, Бай Ганьо...скрит зад прозорците на администрацията в София. Дисагите на твоето магаре, швейцарци ги взеха! Да плачеш ли...да се смееш ли?....

Повече по темата, в свързаните статии по-долу: