Целебните ритми на българското хоро   (не важат при игране на хоро под влияние на алкохол и масови празници, където липсва персонална вътрешна концентрация)

Пайдушко хоро (в ритъм 5/8) тонизира сърцето и лимфната система, също и зрението и помага при главоболие. То „работи“ и в честотата на любовта. За сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти с 50 xерца. Безусловната любов на майка към дете е 150 херца, а саможертвената любов – 205 xерца. А когато изпитваме страх, трептим от 0 до 3 херца. Пайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то „работи“ там, където е лимфната система.

Ганкино хоро (в ритъм 11/16) лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза.

Еленино хоро (в ритъм 13/16) помага пpи пcиxически разстройства.

Дайчово, Черкезко, Варненско, Грънчарско – вcички те са в ритъм 9/8 и въздействат за единното съзнание.

Ръченицата (в ритъм 7/8 или 7/16) cъщо има много важна функция – стимулира хипофизната жлеза, защото, когато я играем, cе отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина.

Петруниното хоро (в ритъм 12/16) cтимyлиpа щитовидната жлеза, гърлото и извиква чувство на състрадание.



Танцът е обединяваща енергия, играещите се лекуват и сплотяват, казва Галина Ангелова  – хореограф-режисьор, педагог на български танцов фолклор и дългогодишен учител по хореография във Висш музикален институт в Тунис. Работила е като дългогодишен преподавател по български народни танци. Ръководител е на състава „Шарено хоро”, в който танцуват майки с деца, към НЧ „Съединение 1875” в град Съединение. Тя обяснява, че българското хоро с неговите необичайни музикални размери увлича в обща енергийна верига и не просто обединява, но и лекува. За танцуващите то е път към ближния, към себе си и към Бога.

Галина, какво е закодирано в българското хоро, че така разтуптява сърцата и краката сякаш сами започват да се движат? 
Българското хоро е свещено богатство скрито, предавано и завещано от нашите деди, което държи българския корен жив. Неслучайно инстинктивно в моменти на криза българите се обединяваме и започваме да играем хора. Както казва Учителя Петър Дънов – хорото свързва земното с космичното.  И ако искаме да сме здрави не е нужно да правим нищо друго, освен да си играем хората и да си пеем песните. Учителя дава пояснение кой тон върху кой орган действа: тонът „До“ е ключ към живота. Той прави уточнение, че тонът „До“ не взет от камертона, а тонът „До“, от който ние ще започнем пеем. Това е нашето състояние, нашата отправна точка от която ние ще продължим да пеем нотната стълбица. Защото той резонира със самите нас.  Учителя казва, че в момента, в който се започне дадено хоро, от даден тон, това е лечебната сила.  Ако съответното хоро започне от съответния тон, вибрацията на това хоро действа върху съответният орган. - „Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствате в себе си успокоение, малка радост и колкото и малка да е тази радост, тя внася в душата светлина, проблясък и усещането, че слънцето е изгряло.“

Това е необятно море, което трябва да се стремим с всички сили да съхраним в чистия му вид, защото именно автентичното българско хоро е носител на животворната енергия. За жалост като всяко нещо днес и хорото търпи своето развитие, за което донякъде ние хореографите сме виновни. Има сценично разработени танци, които променяме, с което променяме енергийната структура на хорото. Изпитала съм лично как въздейства на тялото и психиката едно автентично хоро и как влияе дори леко обработеното – макар да има настроение, в него липсва силата и магията на автентичното.

Цялото интервю четете тук