Тези от хората, които са по-осъзнати, по-отговорни към себе си, семействата си и към околните, предпочитат един нов тип почивка в сферата на все по-качественият селски туризъм. Българските села, освен че дават нужното спокойствие, уединение, има достъп до истинска качествена храна, тъй като за разлика от големите туристически комплекси, където всичко се изчислява в едни големи екселски таблици - колко да се спечели, как да се компенсират загубите от миналата година и т.н., селският туризъм залага на качествената българска продукция, чисти храни. Неща, които просто няма как, нито в чужбина, нито в големите хотелски вериги да бъдат намерени. 

Много пъти питат какво се прави на село. Идеята е, ако си гражданин и не живееш на село, като отидеш на село просто за момент да се изключиш от тази забързана матрица на градския живот. И много често почивката се изразява именно не в това какво да правя, а просто да не правиш. Хората на село предпочитат обекти, където, естествено, сега лятото има басейни. Места, където може да се практикуват различни активности като каране на колелета по веломаршрути.

В българските села има толкова голямо богатство на неща, които да се видят и да обогатят човек, като познание. Докато много често скъпите почивки в чужбина връщат човека ограбен. И това не е пресилено. Наистина е така и много хора го споделят. И е факт, че почти няма свободни места в селския туризъм. Тази година го потвърждава. 

Но има една друга тенденция, че през последната година-две от началото на пандемията много хора, наши емигранти, решиха да се върнат на село, тъй като търсят нов стил на живот. И по-скоро благодарение на това, че в българските села има високоскоростен интернет, в над 80% от селата, това позволява дистанционна работа. И се оказва така, че с един малко по-скромен живот на село, човек може да изкарва от една страна хем добри пари, хем да живее в една много по-спокойна обстановка и изключително чиста среда. 

Ако през последните 15 години тенденцията за преселване към селата беше от хора, които влизат в пенсионна възраст, в момента тенденцията е за хора в активна трудова възраст, главно в диапазона 25-45 годишна възраст. Като данните на официалната статистика за предходната година за 95 хил. регистрирани преместени хора на село е абсолютно категорично вярна. Това не е свързано с фиктивни премествания покрай изборите за гласуване и т.н. Това са реално хора, които пандемията направи така, да направят една решителна крачка, която дълго време са отлагали, и да започнат един рестарт на село. 

Основните фактори, които влияят за заселването в селата, са инфраструктурата - тоест достъпът целогодишно с автомобили и междуградски транспорт; интернет да има и различни социални дейности. По принцип най-силните региони са Велико Търново, Варна, Пловдив (Пловдив е на първо място). 

Категорично не е временно явление и това е един естествен процес, по който българските села ще бъдат заселени от нов тип хора. Не от хора, които се занимават със земеделие, от хора, които искат да сменят начина си на живот. Даже когато се връщат хора, които много години са живели и са изкарали пари, могат да си купят луксозни къщи в селата, каквито има, предлагат се, напротив, те искат по-скромен начин на живот.

Купуват си по-обикновени къщи, предпочитат стари къщи, които да реставрират, да възобновят, да вкарат свой дух вътре в тях. Тоест говорим за една много сериозна тенденция на връщане на хора, които просто искат промяна в стила си на живот и отхвърлят шаблоните, които дълги години бяха налагани - работа, пари, нови коли, нови имоти. И постоянно целия този кръговрат. Между другото има една много интересна фактология за цените на къщите, които се купуват в селата сега по време на пандемията.

Оказа се така, че средната цена на една селска къща, струва колкото един едностаен или двустаен апартамент в най-близкия областен град. И това е за абсолютно всички региони на България, без изключение. Обаче разликата е голяма в това, че като отидеш на село, не си затворен в едни 60-70 кв.м. Няма асансьор, който да ти шуми, и съседи, които в повечето случаи да те притесняват. Чистият въздух е налице, дворът е налице, градината, възможността да си произвеждаш сам зеленчуци, плодове и т.н. Предимствата са наистина много.

Ние от Асоциация на българските села (АБС) не призоваваме масово хората да се връщат на село. Може да звучи крайно и даже някои хора са наостряли уши, когато го казваме това. Не, ние призоваваме единствено хората, които са готови, защото, когато се отиде на село, там няма място за мързеливи хора. Няма място за излежаване по диваните. Няма място за гледане на телевизия по цял ден. Там трябва да си активен, осъзнат, да имаш будност, и просто да привнесеш разбиранията си в този нов стил и начин на живот. И заради това по естествен път нещата се случват. В селата отиват нов тип хора. 

Търсенето на селски туризъм тази година надвишава предлагането по наша информация от членове на АБС, собственици на къщи за гости, около 4 пъти. И просто ръстът е най-големият, откакто има селски туризъм в България.  Хората, които се занимават със селски туризъм, не злоупотребяват в тази ситуация и на повечето места почти няма промяна на цените. Частично на някои места има до 10%, максимум 15%, увеличение на цените, тъй като в крайна сметка по-голямата натовареност е свързана и с по-голяма амортизация на самите обекти. Средните цени на обектите за селски туризъм варират около 100-120 лв на ден, говорим за еднофамилна къща. Като къщите, които са с повече екстри, там цената може да стигне до 250-300 лв на ден. Но като цяло клиентите, които избират този тип туризъм, са по-платежоспособната част от населението, от туристите. Те не са тези, които цепят стотинката на две, и не са тези, които са свикнали на all inclusive нискокачествени туристически услуги. И това е хубаво, защото по този начин селският туризъм в България може в следващите години да се развива в следващите години наистина устойчиво. И то без да се разчита на някакви паралелни проекти, които оцапаха името на селския туризъм, защото повечето хора и членове на нашата асоциация - 90% от тях не са участвали никога с никакви проекти. И не са разчитали на субсидии, за да правят обекти за настаняване. И просто всеки си обича селото, работата, и си отдават труда осъзнато, за да има живи български села. Селата оживяват и покрай това, въпреки че туризмът е една много малка част от тази обща тенденция. Собствениците на обекти за селски туризъм не злоупотребяват с това, че ситуацията е такава, и че хората са насочени към вътрешния туризъм. 

Ние като асоциация доста подпомагаме собственици на различни обекти за селски туризъм, като ги консултираме, казваме им какво липсва или какво трябва да направят, какво да подобрят по всякакви сфери, включително и безопасност и услуги и т.н. Във всички обекти се правят постоянно ежегодни подобрения. 

От сега се запазват обекти буквално за по 1 месец. Примерно цяла къща за гости за 1 месец или за 2 месеца. Хората се страхуват от новата вълна, която ще бъде с коронавирус, (нали всички говорят, че ще бъде след стартирането на учебната година). И буквално се запасяват, така да се каже, хора, които имат здравословни проблеми, особено хронични и т.н. И тези, които имат все пак финансовата възможност да си го позволят.