Хората, които се преместват да живеят и работят на село осъзнато - масово не се интерсуват от субсидии и аграрна политика. За тях това даже е тема, от която умишлено странят - за да не се изцапат. Още повече, че през последните години 90% от преместващите се трайно на село не се занимават с конвенционално земеделие, камо ли пък с животновъдство.

Може да се каже, че типът хора, които заселват селата и им вдъхват нов живот в днешно време - нямат нищо общо с грабителите на земеделска земя, които я тровят и изтощават напълно безотговорно от 1991-а година насам, нито пък имат общо с т.нар. фиктивни фермери, които правят всевъзможни документални измами за да се възползват от европейски и национални субсидии.

Това означава, че хората, които днес се преместват на село - са предимно осъзнати, достойни и чисти в своите намерения. Това са главно хора със свободни професии, които не зависят от шаблонните модели на статуквото в аграрния сектор. Една част пък от тях си имат спестени пари от различни форми на бизнес и професии, вкл. от работа в чужбина, и идвайки на село привнасят един съвсем нов стил на живот и работа. Естествено има и един малък процент, около10%, които се захващат с овощарство, зеленчукопроизводство и други земеделски дейности, но те са предимно фамилни стопанства - такива каквито трябваше да има в цяла България - за да има и живи села, но прословутата "аграрна реформа" създаде съвсем други субекти, които през годините се обвързаха икономически и политически с европейските модели, които всъщност съсипват развитието на селските региони и по този начин пълнят милиардните каси на чуждите търговски вериги и импортно насочени бизнеси с печалби от продажби на западно-европейска продукция и храни, които тровят населението, а после пълнят аптеките и болниците, където се продават отново лекарствата на същите западно-евроипейски концерни, които всъщност продават и аграрната химия в конвенционалното земеделие.

В този контекст може да се каже, че съживяването на българските села по време на пандемията е процес, който е благодарение само и единствено на частната инициатива на по-будната част от населението и е в пълен противовес с т.нар. "европейска политика за развитие на селските региони."

И за разлика от времената преди 100-140 години, когато големите производители и търговци на храни, вино и други аграрни продукти са строили училища, университети, болници и сиропиталища.., то субектите, през които минават милиардите в селското стопанство днес - като търговия, производства и субсидии - нищо не са направили за развитието на селата и местните общности, даже напротив. Нищо, освен да платят погребението на някоя баба, за да и вземат земята после от наследниците. За тях е по-добре д аима бедност и зависимости, за да могат да грабят още повече.

И това трябва хубаво да се знае и да се запомни - защото този свръх-егоизъм на днешните агро милионери, заради които голяма част от селата сега тепърв аи много трудно ще трябва да се възстановяват - няма да остане ненаказан от съдбата. Те ще си заминат от този свят като богати бедняци, без никой да запомни имената им. Лъскавите им офиси, джипове и яхти, ще изчезнат като всичко материално, а никой от техните наследници няма да си спомня за тях - така, все едно не са живяли никога. Защото живот - центриран в личното щастие и егото - това е живот в смъртта. Затова днес можем да се огледаме наоколо и да видим много живи-умрели - те се разхождат, участват в семинари, в дискусии, в срещи, но не знаят, че отдавна ги няма.

Чистият живот на село, може да е способ за истинско пробуждане и промяна. А може и да не е... Всичко зависи от волята, намеренията и съхранената вътрешна чистота.