Днес пред Министерски съвет се провежда протест срещу отглеждането на норки за ценни кожи. Протестът обединява 64 различни неправителствени и граждански организации и е последван след продължила близо 2 години национална подписка с искане за забрана на отглеждането на норки в България, като са събрани над 50 000 подписа.

Икономическият интерес от бизнеса с норки не оправдава държавата в лицето на МЗХГ да не наложи законодателна инициатива, с която да се забрани отглеждането на норки за одиране на кожи ( * в практиката се прилага и одиране на живи животни). 

Голяма част от фермерите в България дори не са съгласни отглеждането на норки да се причислява към сектора на селското стопанство. Обемите в това "производство"  са толкова малки, че не съставляват дори 0.0001% от БВП в агросектора, за да има подкрепа от страна на държавата.

В рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС се разходват милиони евро за мерки за "хуманно отглеждане на животни", но бизнесът с норки, дори не се доближава до най-базовите критерии за "хуманност". В концлагерите за норки по изключително мъчителен и жесток начин ежегодно биват убивани милиони животни.

Само 2 са фермите за норки в България.
Едната започва дейност през 2015 година в село Маджерито до Стара Загора. Събитието е посрещнато с огромно недоволство от обществеността, като срещу отглеждането на норки за кожите им за седмица се събират 20 000 подписа в онлайн петиция. Въпреки негативните реакции, фермата започва да функционира. Регистрирана е на фирма „Фармпро ООД“ със собственик Ангел Ангелов, който е изпълнителен директор на Сити Клиник, основен инвеститор в птицеферма „Градус“, както и в „Бисер Олива“. Другата ферма за норки е разположена в Ямболско.

Отглеждането на животни за кожите им е неприемливо не само за защитниците на правата на животните, но и за голяма част от гражданите, които го считат за ненужна жестокост, породена от нездраво влечение към показен лукс.

В Европа отглеждането на норки за кожи постепенно бива забранявано. 
Първата забрана за отглеждане на животни само за кожите им е във Великобритания от 2000-та година. Следва Австрия от 2004-та, а Холандия, вторият по големина производител на кожи в ЕС, забрани производството им през 2012-та с гратисен период до 2024-та. Хърватска забрани фермите през 2007г. с 10 годишен гратисен период, а Словения – през 2013, с тригодишен период. Други страни със забрана са Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония. През тази година Германия прие още по-стриктни мерки от приетите в 2009-та, като на практика слага край на фермите за кожи след петгодишен гратисен период.

Риск за здравето на работниците и животновъдството в България
Отглеждането на норки е силно рисково за хората и животните, защото според официални данни на Световната здравна организация (СЗО) норките са гостоприемник и разпространител на вируси, H3N2, H10N4, H5N1 и други опасни заразни болести.

През август 2017 година зам.министъра с ресор "Животновъдство" - Цветан Димитров  предлага промяна на наредба 2 от 11.2.2009г. на МЗХ за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч, съобразени с неговите физиологически и поведенчески особености, като предлага промени в частта за норките, с които иска разрешаването на отглеждането на американски норки в България „поради затруднения за заинтересованите страни“, без да има никаква обосновка относно екологичните и здравословни опасности от отглеждането на американски норки.

Проектонаредбата не е само споделена в интервю идея на зам.-министъра, а е качена официално за обществено обсъждане. С проекта за нова наредба Цветан Димитров предлага всички текстове, които създават проблем за „Фармпро“ и фермата за норки, да отпаднат. Чисто и просто: нарушителите си поръчват закони. И то във време, в което европейските държави постепенно забраняват отглеждането на животни за кожи.

В гореспоменатата наредба има изискване животновъдните обекти за отглеждане на дивеч да са на отстояние, по-малко от 500 метра от населени места, други животновъдни обекти и главни пътища. Фермата за норки се намира до разклона на магистрала „Тракия“ за Стара Загора. Пътят до Стара Загора – Е85, е част от европейски път от Латвия до Гърция. Такава близост до главен път поражда рискове от пренос на зарази. Когато беше сезирано за това нарушение МЗХ отговори, че в закона за движение по пътищата били споменати само първостепенни и второстепенни пътища и че тяхната собствена наредба била грешна. И отказаха да я приложат. Все пак, понятието „главен път“ съществува и очевидно законодателят е имал нещо предвид с това изискване.

На сигнала, че фермата се намира непосредствено до друг животновъден обект – птицефермата „Градус“ на Ангел Ангелов, министерството тогава отговори с мълчание.

Как ще реагира днес МЗХГ - ще отложи законодателното решение с фермите за норки за следващ мандатоносител или ще поеме отговорна обществена позиция - предстои да видим.