Зърнопроизводството е един от ключовите сектори в българското земеделие, но последните тенденции и развития в този сектор предизвикват сериозни въпроси относно неговото бъдеще и въздействие върху обществото и околната среда. Тихото изкупуване на зърнопроизводствени стопанства, което се наблюдава в последните години, поражда опасения за концентрация на собственост и последващи негативни ефекти върху регионалната икономика, социалната структура и екологичното състояние на страната.

Ако досега проблемите бяха свързани с дъмпинговия внос от Украйна и неадекватната европейска аграрна политика за целия земеделски и жживотновъден сектор, то сега се регистрира  масово изкупуване на зърнопроизводствени стопанства в цяла България, което от една страна е нормален (заради липсата на работещи институции), но от друга страна - тревожен процес, който показва тенденция към монополизация и концентрация на капитала в ръцете на малък брой големи играчи. Това явление води до редица социални и икономически последици, които могат да окажат дългосрочно въздействие върху селските райони и националната икономика като цяло.

Малките и средни стопанства, които често са ключови за поддържането на социалната тъкан в селските райони, са принудени да продават своите земи и активи поради финансов натиск, вкл. от страна на банки, липса на подкрепа от държавата и ограничения достъп до пазари, вкл. поради дъмпинга от Украйна и водената европейска политика, която е вече доказано - антибългарска. Тази тенденция води до обезлюдяване на селските райони, намаляване на работните места и унищожаване на традиционните земеделски практики.

Зърнопроизводството в България е сектор, който е почти напълно неадекватен по отношение на социалните и икономическите ангажименти към регионите, в които оперира. Големите зърнопроизводители често се фокусират върху увеличението на печалбите, без да се съобразяват с нуждите на местното население и техните собствени отговорности като местни икономически субекти. В много случаи те игнорират местните общности, като не инвестират в социалната инфраструктура, не създават нови работни места и не допринасят за устойчивото развитие на регионите.

Тази липса на ангажираност се отразява негативно на социалната кохезия в селските райони и води до усещане за изолираност и маргинализация сред местното население. Луксозният начин на живот и демонстративното поведение на някои зърнопроизводители допълнително засилват социалното напрежение и създават чувство на несправедливост. Сред дилърите на луксозни автомобили в България вече се носят всевъзможни разкази за поръчки на ултра скъпи автомобили, каквито рядко се поръчват дори в западна Европа.

Зърнопроизводството е и един от основните замърсители на околната среда в България. Използването на химикали като глифозат и други пестициди е широко разпространено, което води до сериозни екологични проблеми, включително замърсяване на почвите и водните ресурси, както и унищожаване на биоразнообразието. Тези практики създават дългосрочни рискове за околната среда и човешкото здраве, като поставят под въпрос устойчивостта на сектора.

Продължаващото изкупуване на малките зърнопроизводители само ще засили тези негативни тенденции. Големите стопанства обикновено имат по-интензивни и механизирани производствени процеси, които са по-малко чувствителни към екологичните последици и водят до по-голямо използване на химикали и моно култури, които изтощават почвата и разрушават естествените екосистеми.

Настоящата ситуация в зърнопроизводството в България представлява сериозно предизвикателство за бъдещето на селските райони, социалната структура и околната среда в страната. Тихото изкупуване на зърнопроизводствени стопанства е естествен процес в рамките на съвременния икономически модел, но последиците от този процес са далеч от позитивни, но пък ще са добре дошли за корупцията в аграрните институции като МЗХ, ДФЗ, Разплащателна агенция и т.н., както и в партийните каси, където големите ограчи внасят своята ежегодна финансова отчетност за да нямат проблеми с НАП, проверки за ДДС, проверки от БАБХ или ДАНС по линия на еврофондовете. Всичко това се знае много добре от целия аграрен сектор, както и от всички ресорни служби. Затова процесът ще бъде тихо подкрепен и толериран не само от властта (която и да е тя), но и от всички поставени от години в зависимост - медии: онлайн, печатни, телевизионни, специализирани.

За да се избегне по-нататъшно влошаване на структурата на земеделието в България, е необходимо да се предприемат спешни мерки за подкрепа на малките и средни стопанства, защита на околната среда и насърчаване на социалната отговорност на зърнопроизводителите. Без тези действия, рискуваме да загубим не само част от нашето биоразнообразие, но и социалната кохезия и икономическата стабилност на регионите, които са най-засегнати от тази негативна тенденция.