Преходният период обхваща времето между 60 дни преди и 60 дни след отелването. Най-критичното време в този период е 21 дни преди и 21 дни след отелване.

Правилното хранене и управление по време на преходния период има решаващо въздействие върху приема на сухо вещество (ПСВ/DMI). ПСВ е основен фактор, влияещ както върху производството на мляко, така и върху промяната на телесното тегло в ранната лактация.
По-висок ПСВ по-рано в лактацията намалява времето, през което кравите са в отрицателен енергиен баланс. Минимизирането на продължителността и степента на отрицателния енергиен баланс оказва положително въздействие върху възпроизводството.

Правилното хранене през преходния период намалява до минимум риска от метаболитни нарушения в началото на лактацията.


СУХОСТОЙ
Кравите трябва да са в добра кондиция в момента на пресушаването. По петобалната скала (1-много слаби; 5-много дебели) идеалната оценка трябва да е 3.50 – 3.75. Крави с оценка под 3.00 и над 4.00 са проблемни, тъй като през сухостоя практически не разполагаме с възможност за промяна на кондицията. Кравите в слаба кондиция имат понижена млечна продуктивност и ниски енергийни резерви, недостатъчни за ефективно възпроизводство. Кравите в свръхкондиция имат намален апетит и са предразположени към кетоза, трудни отелвания, задържане на плацентата, метрити и кисти на яйчниците.

Продължителността на сухостойния период трябва да е в рамките на 45-60 дни. Сухостоен период извън тези граници е свързан с понижена млечна продуктивност и метаболитни проблеми в началото на лактацията.

Задължително е храненето с две различни дажби по време на сухостоя.
През първите 40 дни (ранен сухостой) дажбата е с ниска енергия и нисък протеин. Приемът на суховещество е 1.8-2.0% от живото тегло или за 600 кг крава - 11-12 кг, в зависимост от качеството на грубите фуражи. Трябва да се избягва храненето с царевичен силаж с високо съдържание на зърно, за да се намали общата енергия на дажбата. По принцип концентрирани фуражи през този период не се включват в дажбата. При необходимост е възможно даването на концентрирани фуражи с високо съдържание на протеин за достигане на необходимото ниво на суровия протеин в дажбата.

През следващите 20 дни дажбата е с повишена енергия – храни се с около 50% от зърното, което ще бъде включено в дажбата след отелването – примерно 3.0-3.5 кг на ден. Желателно е съставът на дажбата през късния сухостой да е максимално близък до този на дажбата след отелването, особено що се отнася до грубите фуражи. Целта е подготовката на микрофлората в търбуха за дажбата след отелването.

Съдържанието на суров протеин и в двете сухостойни дажби е ограничено до 12-14% от сухото вещество, в зависимост от качеството на протеиновите източници. Отклонения в нивото на протеиновото хранене водят до забавено развитие на новороденото теле или до телета с големи размери и трудни отелвания.

Желателно е през целия сухостоен период кравите да имат свободен достъп до ливадно сено. Тази мярка поддържа търбуха пълен и не позволява свиването му под натиска на растящото теле. Свиването на тъбуха по време на сухостоя увеличава риска от превъртане на сирищника и води до намаляване на приема на сухо вещество през първата седмица след отелването, както и свързаните с него ниска продуктивност и метаболитни нарушения.

И в двете сухостойни дажби се изключват минералните добавки (сол, сода бикарбонат и т.н.). Излишъкът на минерали води до нарушаване на катионово-анионовия баланс в организма и увеличава риска от млечна треска.

За ограничаване на риска от млечна треска след отелването съдържанието на калций в дажбата по време на сухостоя трябва да се ограничи. Това обикновено се постига чрез даване на минерални добавки специализирани за сухостойни животни, и ограничаване или дори и изключване на люцерната,която има повишено съдържание на калций.

Голяма грешка е храненето на крави през късния сухостой с дажба за лактиращи крави.

РАННА ЛАКТАЦИЯ

Приоритетите за формулиране на дажбата включват:

задоволяване на минималните изисквания за влакнини и протеини,
осигуряване на висока енергийна плътност в дажбите
балансиране на въглехидратните и протеиновите фракции за приема на сухо вещество.


Делът на концентрираните фуражи в сухото вещество трябва да е 45% (максимум 50%). При по-високо концентратно хранене киселинността на търбуха се увеличава и организмът изпада в състояние на субклинична ацидоза и свързаните с нея ниска млечна продуктивност, ламинити, мастити и метрити. Друг фактор за избягване на субклинична ацидоза е размерът на частиците в дажбата. Намаленият размер на частиците води до намаляване на преживянето и слюноотделянето и увеличава риска от субклинична ацидоза. Влажността на дажбата трябва да е 55% (минимум 50%).

При по-суха дажба намалява апетита на кравите. Съдържанието на суров протеин в сухото вещество е 16-17% в зависимост продуктивността и качеството на протеиновите източници.

Особено внимание трябва да се обърне на евентуалния недостиг на протеин в дажбата, който е свързан с ниска млечна продуктивност. Кравите могат да компенсират ниската енергия в дажбата чрез използване на мастните си резерви резерви, но недостигащият протеин не може да се набави по подобен начин.

Този материал достига до вас благодарение на HL-TopMix - Довереният Партньор на българското животновъдство и рубриката "Съветите на специалиста"