Земеделската земя ще продължи да поскъпва през следващите 10 години, като в основата на това ще бъдат подпомагането и трайното ѝ ползване, заяви в интервю за Село Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).



Г-н Стайков, какви приоритети трябва да се заложат в новата ОСП 2021-2027 г. за ефективно използване и развитие на поземлените ресурси?
Българската асоциация на собствениците на земеделски земи е наясно с важността и значението на Общата селскостопанска политика и вярваме, че само с открит и честен дебат, с участието на максимален кръг от заинтересовани страни, могат да бъдат постигнати заложените цели. Държавната власт и неправителствения сектор в земеделския бранш трябва да се обединят около основните национални цели и приоритети. Според нас не трябва да се намалява бюджета за земеделие на България. Трябва да се работи за сближаване на нивата на плащания (конвергенция) между страните членки. По отношение на обвързаната подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци, да не се намалява подпомагането. Важно е да се осигури бюджет за проекти в областта на комасацията и хидромелиорациите. Трябва да има възможност всяка държава сама да взема решение по отношение на тавана на плащанията.

Според SWOT анализа за ОСП, цената на земеделската земя се е увеличила с 214% в периода 2010-2017? За 2018 г. БАСЗЗ отчете ръст от 5% - това означава ли, че пазарът се стабилизира? 
Според данните на БАСЗЗ поскъпването на земеделската земя е между 5% и 7%. Що се отнася до официалната статистика, тя логично се различава от данните на БАСЗЗ.  НСИ използва статистически данни, докато БАСЗЗ емпирични данни за сделките и рентите.
От миналата година цените на земята постепенно започнаха да се покачват отново. Интересното е друго - че долната граница на този ръст вече е минимум 5 процента в рамките само на една година, което не е никак малко. Цените в производителните региони масово вече отидоха към 1000 лв. на декар и това е стартовата цена, на която се договарят. Става въпрос за имотите в региони, където има интерес и се изкарват пари от земеделие. 
Според нас земята ще продължи да поскъпва през следващите 10 години, като в основата на това ще бъдат подпомагането и трайното ѝ ползване. Очакваме баланс между търсенето и предлагането, без резки спадове или покачвания.

Какви са цените на земеделската земя?
Традиционно, най-скъпа е земята в Добруджа, където има сделки за около 2000 лв. за декар и дори над тези нива. Там обаче няма сериозно предлагане. На север евтини земи вече няма, с изключение на районите близо до Стара планина. В най-привлекателните райони на Южна България - край Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик, цената за декар е между 800-1000 лв. В някои землища на област Стара Загора се достига до цени 1100-1200 лв./дка, а има и единични сделки за 1500 лв./дка. Най-ниски са цените в Странджа, Сакар, Хасково и Харманли, както и в Кърджали и Смолян, където обработваемата земя е малко. Сходна е ситуацията и по поречието на Струма, където от години работят гръцки фирми. Цената не минава 1000 лв. за декар.

Как се отразява на пазара това, че някои големи дружества обявяват за продажба голяма част от земите, които притежават?
Дейността на Дружествата, които са специализирани в придобиването и управлението на земеделска земя, подпомогна уедряването на земята. Допринесе и за повишаването на цената, рентата и развитието на вторичен пазар. Част от Дружествата продадоха своите пакети, а други смениха собствениците си.

Ползването на т.нар. „бели петна” често се оказва препъникамък в поземлените отношения? В каква насока трябва да се работи за преодоляването му, според Вас?
Проблемът е много сериозен. Въпреки че няма официална статистика за белите петна, те представляват около 2 млн. дка, което е почти 6% от общо 36 млн. дка обработваема земя. Както знаете това са земеделските земи, чиито собственици нито ги обработват, нито се разпореждат с тях и тези имоти се разпределят по споразумения или чрез общинските земеделски служби към земеделците. Най-често проблемът е в разпокъсаността на парцелите и притежанието им от много собственици (на повече от 10 души), които не могат да бъдат издирени. Не са рядкост случаите, в които не се сключват договори за наем или аренда на земята от страна на нейните ползватели. Това не би било възможно да се случи без механизма на споразуменията за ползване, които дават правно основание за обработка на чужда земя и субсидирането ѝ.
От БАСЗЗ категорично сме против служебно преразпределение на земеделска земя за обработка и категорично се противопоставихме на текстовете, включени в законопроекта на МЗХГ за Поземлените отношения и опазването на земеделските земи, внесен през август 2018 г.

Потвърждават ли се очакванията Ви, че вторичният пазар на земеделска земя ще има ключова роля през тази година? 
Да, това е закономерна тенденция. С развиването на поземлените отношения се развива и вторичният пазар. Искам да насоча вниманието към липсата на Национална поземлена банка. Крайно време е да бъде създадена, тъй като развитието на модерно земеползване е невъзможно без подобна институция.

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи учредена през 2007 г. от 7 дружества инвестиращи в земеделски земи. В момента в асоциацията участват много от най-големите собственици на земеделска земя в България. Общата площ, която притежават членуващите дружества в асоциацията, е около 3 млн декара. Собствеността е разположена в повече от 2 500 села в страната. Общият брой членове е 39.

Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg