Тенденцията на засушаване през последните 7 години води до промяна на оптималните срокове за сеитбата на пшеница. Въпреки че според агрометеорологичната прогноза сроковете в Северна България и високите полета вече текат, нагласите сред зърнопроизводители, учени и агрономи са свързани с по-късен период на сеитбата през тази есен в условията на засушаване. 

“Трябва да се премине към по-късна сеитба, категоричен е специалистът по биохимия и физиология на растенията и биотехнолог Ивелин Желязков - на първо място заради продължаващата суша, несигурността във валежите занапред и на второ място, за да се избегне евентуална вълна от нападение на вредители при по-високи температури - а именно хесенска муха, листни въшки, повишена опасност от листни заболявания”.

Целта на по-късната сеитба е вегетацията да се изтегли на малко по-късен етап към по-хладния период. В последствие е добре да се приложи стимулация за наваксване на изоставането, посочва Желязков.

По този начин ще се спестят значителни разходи за растителна защита - инсектициди и фунгициди, тъй като при ранните сеитби задължително се налага и употребата на фунгицид през есента за стопиране на често срещаните заболявания като брашнеста мана, септориоза и кафява ръжда. 

Категорично сроковете за сеитба на пшеницата се изместват на по-късен етап, споделя агрономът и земеделски производител от Добричко Радостина Жекова: 

“Проблемът на ранните сеитби през последните 2-3 години е, че в момента, в който пшеницата се посее и паднат превалявания в рамките на 5-6 л., те провокират развитието на пшеницата и тя започва да пониква неравномерно, защото няма влага, която да я подпомогне да излезе дружно. Октомври месец се задържа топъл и сух (каквито са прогнозите и за тази есен). В момента, в който пшеницата направи двете листенца, я нападат мухите. Това е една борба, която е почти невъзможна.

Има максима в агрономията, че в момента, в който видиш летеж, вече няма смисъл да пръскаш! Това води до отпадане на братя, което впоследствие редуцира добивите значително”, посочи Радостина Жекова. 

Според Ивелин Желязков необходимостта от изменение на технологията на отглеждане на пшеница с цел превенция, защото никой не гарантира, че есента ще се развие като нормална есен. Може да е отново сушава и топла, като миналогодишната. “Засее ли се сега пшеницата, при всички случаи земеделците ще имат проблеми с посевите. В случай, че високите температури се задържат, ще има проблеми не само с вредители и вируси, но и с прерастването на посевите.

Като пример ученият посочи миналогодишната ситуация с развитието на пшеницата - освен по-големите разходи за растителна защита на стопанствата, които засяха по-рано пшеницата, именно рано посетите посеви бяха най-засегнати от ранните студове през зимата. Това бяха най-напредналите пшеници. При ранните сеитби се получава ефект на изтегляна на надземната маса. Листата стават дълги, крехки и тънки и са податливи на заболявания, вятър и въздействие на ниски температури.

На практика ранната сеитба е неизгодна като рентабилност. Получават се по-високи добиви, но ефектът от тях се губи постепенно като разходи, направени по отглеждането на културата, казва Ивелин Желязков. Според него около 10 - 15-ти октомври е най-подходящият период за сеитбата на пшеница.

В много райони на страната, от натрупания през последните години опит, земеделците ще изтеглят сеитбите за по-късен етап. В зависимост от района и сеитбите ще започнат в различен период от време, казва агрономът и земеделски производител Радостина Жекова. Очакванията за Добруджа са масовата сеитба на есенници да започне около 10 октомври, малко по-рано ще започне тя в южните части на страната. 

Освен че сроковете на сеитба ще се променят, ще се промени и торенето, предвид, че през изминалата година азотните торове изиграха много голямо значение за намаления добив от пшеница, категорична е Радостина Жекова. 

© 2020 Село - Selo.BG