Максималният добив в зърнопроизводството не винаги е възможен. Това, което ние като професионалисти земеделци и агрономи можем да направим, ще бъде направено. Но стараейки се да направиш максимален добив, не винаги всички условия зависят от тебе. Това заяви в интервю за Село Радостина Жекова, агроном и председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.  


Какво е състоянието на посевите в района на фона на безснежната зима от една страна и на трайното засушаване - от друга?
В интерес на истината - притеснително! Пшениците като цяло стартираха много трудно есента. През октомври, когато се засяха, беше изключителна суша при нас - в продължение на 5-6 месеца не беше валял дъжд със стопанско значение. Дългата есен даде възможност на пшениците да стартират и голяма част от тях успяха да братят. За голямо съжаление обаче - не всички.

В момента редуването на отрицателни и положителни температури са доста неприятни за пшеницата. В същото време липсата на влага допринася за дискомфорта. Посевите масово пожълтяха заради липсата на влага и на азот. Въпреки че площите са наторени, липсата на вода пречи на усвояването на азота.

Може ли да се компенсира тази загуба на азот?
В момента пшеницата е в покой. Каквото и да направим, тя няма да усвои тора. Дори да влезем да торим - това ще са пари, хвърлени на вятъра. 
По-лошото обаче е, че пшеницата преживя още няколко катаклизма през есента заради необичайно топлото време. В региона имаше много нападения от мухи, което на практика редуцира голяма част от пшениците. От друга страна се появиха и ръжди… В общи линии това е поредна трудна година за пшеницата. Но тази определено е по-лоша от миналогодишната.

Кога бяха последните дъждове при вас със стопанско значение?
В региона имаме дъжд 5 л. за 40 дни. Последните дъждове, които имаха значение през 2019 г. бяха през юли - август. От деня на засяване на пшеницата до днес, има 100 литра дъжд, което е крайно недостатъчно. Говоря за почвена влага, която е в порядъка на около 50% от необходимото. На дълбочина 15 см в почвата е абсолютна суша.

Това необичайно ли е за региона?
Доста необичайно е! Преживявали сме и други години на суша, тази няма да е първата, но обикновено финалът е изключително трагичен.

Очаквате ли да се стигне до разораване на площи с есенници?
Ако времето продължи да е такова - до средата на февруари прогнозите са да няма дъжд - най-вероятно ще има и такива. Въпреки че има една максима в земеделието “По-добре лоша пшеница, отколкото никакви пролетници”.

Означава ли това, че имате притеснения относно сеитбата на пролетните култури?

Предстои ни много сериозна кампания при пролетниците - слънчогледи и царевици, които черпят голям воден ресурс. С доста колеги коментираме вече - какво можем да засеем и какво не и дали си заслужава риска…

Най-вече за царевицата…?
Да, царевицата е доста рискова култура по отношение на влагата. Но тази година и слънчогледът ще е рисков. Защото той обикновено преживява благодарение на натрупаната зимна влага. В случая обаче я нямам тези година.

В условията на трайно засушаване, каквото вече се наблюдава и в България, как се променя българското зърнопроизводство?
Истината е, че всеки колега се стреми да намери оптималния вариант, който да носи доходност, дори не печалба, от това, с което се занимава. Зърнопроизводството е бизнес със страшно големи инвестиции и в момента, за да се преобърнеш и да минеш към така нар. No till технология или Strip till технология, например, също изискват много голям финансов ресурс. Все още обаче е много рано да се каже дали консервационното земеделие ще бъде удачен вариант за България. Все още няма и проучвания, които да го потвърдят - все още сме на етап “проба и грешка”. Това да смениш изцяло технологията на производство, но и начина си на мислене, изисква много време, усилия и пари.
Но да - изключително заинтересовани сме от тези нови възможности. Част от колегите вече са наясно с този тип технологии. Опитваме се да намалим доколкото можем обработките, включително и препаратите, които ползваме. Всичко това води до негативи - това е ясно и няма как да продължи до безкрайност.

Трябва да работите за икономически изгоден добив, а не за максимален такъв - това ли да разбирам?
100% е така. Максималният добив не винаги е възможен. Това, което ние като професионалисти земеделци и агрономи можем да направим, ще бъде направено. Но стараейки се да направиш максимален добив, не винаги всички условия зависят от тебе. В дисциплината Планиране и прогнозиране има една максима - когато намериш оптималния вариант за добив от едно поле, това е достатъчно.
Смятам, че както аз, така и колегите около мен, отлично познаваме земята си, защото сме в този бизнес от много години и всеки е намерил за себе си оптималния вариант - и на култури, и на разходи, които може да направи за определено поле.
Друг е въпросът, че чисто климатично ситуацията се променя много бързо и е въпрос на време, ако се запази тази тенденция, ние да се преориентираме в отглеждането на култури.

В каква посока може да се случи това преориентиране?
Това не мога да кажа….Например последните години в Добруджа масово се създадоха лавандулови насаждения. Цената обаче се регулира и стана ясно, че не може стихийно да се прехвърляш от култура в култура, защото пазарът го няма. 
Аз се надявам да продължи развитието на зърнопроизводството - България стотици години е силна в това. Имаме базата, имаме университетите, имаме научните институти. С последните за съжаление малко трудно работим вече…Имаме традиции в зърнопроизводството.

Тъй като засегнахте темата за науката - смятата ли, че в момента е прекъсната връзката между бизнеса и науката?
За голямо съжаление връзката се прекъсна в момента, в който започнаха да навлизат сортове и хибриди, които са по-добри от българските. Българското семепроизводство изостана в създаването на хибриди и сортове. Да, имаме прекрасни български сортове, има и слънчогледови хибриди, които за голяма съжаление въобще не се предлагат на пазара в България. Тук говоря за Добруджанския земеделски институт, защото ние сме точно до него и има наблюдения. Има сортове, създадени за нашия регион, за нашите климатични особености. Те обаче изостават значително много в добивния потенциал спрямо външните сортове.

Разбира се, ние като земеделски производители също имаме вина за това! Защото на науката без да ѝ дадеш задача, как да работи от само себе си? В други държави, когато се създава земеделски кооператив, той винаги в себе си има научна част - било то за създаване на сортове и хибриди, създаване на ноу хау за земеделска техника и т.н. 
Лошото е, че голяма част от селекционерите ни - защото ние имаме брилянтни селекционери на пшеница - вече не са в България.

Виждате ли възможност в обозримо бъдеще това да се промени и науката и бизнеса да заработят заедно?
Разбира се, че виждам. Ние земеделците сме оптимисти хора. Поколението вече се завъртя и има много млади хора, които вече са в този бизнес. Те са изключително гъвкави и иновативни. Четат много литература, която в българското земеделие е все още в сферата на фантастиката. И ще дойде моментът, в който тези хора ще приложат това, което виждат навън.

Интервю на София Белчева, © 2020 Агро Клуб - Selo.bg