Търсене

Радостина Жекова: Трябва да работим за икономически изгоден, а не за максимален добив (ИНТЕРВЮ)

29.01.2020 г.
10341
Максималният добив в зърнопроизводството не винаги е възможен. Това, което ние като професионалисти земеделци и агрономи можем да направим, ще бъде направено. Но стараейки се да направиш максимален добив, не винаги всички условия зависят от тебе. Това заяви в интервю за Село Радостина Жекова, агроном и председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.  


Какво е състоянието на посевите в района на фона на безснежната зима от една страна и на трайното засушаване - от друга?
В интерес на истината - притеснително! Пшениците като цяло стартираха много трудно есента. През октомври, когато се засяха, беше изключителна суша при нас - в продължение на 5-6 месеца не беше валял дъжд със стопанско значение. Дългата есен даде възможност на пшениците да стартират и голяма част от тях успяха да братят. За голямо съжаление обаче - не всички.

В момента редуването на отрицателни и положителни температури са доста неприятни за пшеницата. В същото време липсата на влага допринася за дискомфорта. Посевите масово пожълтяха заради липсата на влага и на азот. Въпреки че площите са наторени, липсата на вода пречи на усвояването на азота.

Може ли да се компенсира тази загуба на азот?
В момента пшеницата е в покой. Каквото и да направим, тя няма да усвои тора. Дори да влезем да торим - това ще са пари, хвърлени на вятъра. 
По-лошото обаче е, че пшеницата преживя още няколко катаклизма през есента заради необичайно топлото време. В региона имаше много нападения от мухи, което на практика редуцира голяма част от пшениците. От друга страна се появиха и ръжди… В общи линии това е поредна трудна година за пшеницата. Но тази определено е по-лоша от миналогодишната.

Кога бяха последните дъждове при вас със стопанско значение?
В региона имаме дъжд 5 л. за 40 дни. Последните дъждове, които имаха значение през 2019 г. бяха през юли - август. От деня на засяване на пшеницата до днес, има 100 литра дъжд, което е крайно недостатъчно. Говоря за почвена влага, която е в порядъка на около 50% от необходимото. На дълбочина 15 см в почвата е абсолютна суша.

Това необичайно ли е за региона?
Доста необичайно е! Преживявали сме и други години на суша, тази няма да е първата, но обикновено финалът е изключително трагичен.

Очаквате ли да се стигне до разораване на площи с есенници?
Ако времето продължи да е такова - до средата на февруари прогнозите са да няма дъжд - най-вероятно ще има и такива. Въпреки че има една максима в земеделието “По-добре лоша пшеница, отколкото никакви пролетници”.

Означава ли това, че имате притеснения относно сеитбата на пролетните култури?

Предстои ни много сериозна кампания при пролетниците - слънчогледи и царевици, които черпят голям воден ресурс. С доста колеги коментираме вече - какво можем да засеем и какво не и дали си заслужава риска…

Най-вече за царевицата…?
Да, царевицата е доста рискова култура по отношение на влагата. Но тази година и слънчогледът ще е рисков. Защото той обикновено преживява благодарение на натрупаната зимна влага. В случая обаче я нямам тези година.

В условията на трайно засушаване, каквото вече се наблюдава и в България, как се променя българското зърнопроизводство?
Истината е, че всеки колега се стреми да намери оптималния вариант, който да носи доходност, дори не печалба, от това, с което се занимава. Зърнопроизводството е бизнес със страшно големи инвестиции и в момента, за да се преобърнеш и да минеш към така нар. No till технология или Strip till технология, например, също изискват много голям финансов ресурс. Все още обаче е много рано да се каже дали консервационното земеделие ще бъде удачен вариант за България. Все още няма и проучвания, които да го потвърдят - все още сме на етап “проба и грешка”. Това да смениш изцяло технологията на производство, но и начина си на мислене, изисква много време, усилия и пари.
Но да - изключително заинтересовани сме от тези нови възможности. Част от колегите вече са наясно с този тип технологии. Опитваме се да намалим доколкото можем обработките, включително и препаратите, които ползваме. Всичко това води до негативи - това е ясно и няма как да продължи до безкрайност.

Трябва да работите за икономически изгоден добив, а не за максимален такъв - това ли да разбирам?
100% е така. Максималният добив не винаги е възможен. Това, което ние като професионалисти земеделци и агрономи можем да направим, ще бъде направено. Но стараейки се да направиш максимален добив, не винаги всички условия зависят от тебе. В дисциплината Планиране и прогнозиране има една максима - когато намериш оптималния вариант за добив от едно поле, това е достатъчно.
Смятам, че както аз, така и колегите около мен, отлично познаваме земята си, защото сме в този бизнес от много години и всеки е намерил за себе си оптималния вариант - и на култури, и на разходи, които може да направи за определено поле.
Друг е въпросът, че чисто климатично ситуацията се променя много бързо и е въпрос на време, ако се запази тази тенденция, ние да се преориентираме в отглеждането на култури.

В каква посока може да се случи това преориентиране?
Това не мога да кажа….Например последните години в Добруджа масово се създадоха лавандулови насаждения. Цената обаче се регулира и стана ясно, че не може стихийно да се прехвърляш от култура в култура, защото пазарът го няма. 
Аз се надявам да продължи развитието на зърнопроизводството - България стотици години е силна в това. Имаме базата, имаме университетите, имаме научните институти. С последните за съжаление малко трудно работим вече…Имаме традиции в зърнопроизводството.

Тъй като засегнахте темата за науката - смятата ли, че в момента е прекъсната връзката между бизнеса и науката?
За голямо съжаление връзката се прекъсна в момента, в който започнаха да навлизат сортове и хибриди, които са по-добри от българските. Българското семепроизводство изостана в създаването на хибриди и сортове. Да, имаме прекрасни български сортове, има и слънчогледови хибриди, които за голяма съжаление въобще не се предлагат на пазара в България. Тук говоря за Добруджанския земеделски институт, защото ние сме точно до него и има наблюдения. Има сортове, създадени за нашия регион, за нашите климатични особености. Те обаче изостават значително много в добивния потенциал спрямо външните сортове.

Разбира се, ние като земеделски производители също имаме вина за това! Защото на науката без да ѝ дадеш задача, как да работи от само себе си? В други държави, когато се създава земеделски кооператив, той винаги в себе си има научна част - било то за създаване на сортове и хибриди, създаване на ноу хау за земеделска техника и т.н. 
Лошото е, че голяма част от селекционерите ни - защото ние имаме брилянтни селекционери на пшеница - вече не са в България.

Виждате ли възможност в обозримо бъдеще това да се промени и науката и бизнеса да заработят заедно?
Разбира се, че виждам. Ние земеделците сме оптимисти хора. Поколението вече се завъртя и има много млади хора, които вече са в този бизнес. Те са изключително гъвкави и иновативни. Четат много литература, която в българското земеделие е все още в сферата на фантастиката. И ще дойде моментът, в който тези хора ще приложат това, което виждат навън.

Интервю на София Белчева, © 2020 Агро Клуб - Selo.bg
 

  • нива
    28.01.2020 г.
    15697
    Суша 2020: Пшениците масово жълтеят, притеснения и за пролетната сеитба
    В условията на безснежна зима, трайното засушаване и постоянно редуване на положителни и отрицателни температури, пшеницата и есенните посеви като цяло са поставени под риск. В основни зърнопроизводителни...
    Виж повече
  • no till
    07.12.2019 г.
    6035
    Консервационното земеделие като еко технология за отглеждане на полски култури
    Консервационното земеделие може да се прилага като екологосъобразна технология за отглеждане на полски култури. Това предложиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите ( НАЗ ) по време на Кръгла...
    Виж повече
  • Радостина Димитрова НАЗ
    26.10.2019 г.
    118794
    Радостина Димитрова, НАЗ: Полезащитните пояси да влязат като еко площи в ОСП! (ИНТЕРВЮ)
    В условията на трайно засушаване през последните години и загубата на почвено плодородие, все повече земеделски производители търсят нови технологии и екологични практики, които да прилагат в стопанствата...
    Виж повече
  • no till земеделие
    21.10.2019 г.
    131762
    Истината за No-Тill земеделието в България (АНАЛИЗ)
    Тенденцията на навлизане и прилагане на нулеви почвообработки No till е факт у нас през последните години и все повече земеделци обръщат поглед към тази технология. В държави като САЩ и Украйна, където...
    Виж повече