В условията на трайно засушаване през последните години и загубата на почвено плодородие, все повече земеделски производители търсят нови технологии и екологични практики, които да прилагат в стопанствата си. Село разговаря по темата с агронома и председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Димитрова. 

На какъв етап е есенната сеитба в област Добрич?
Есенната сеитба на пшениците приключи. Някои от колегите забавиха сеитбата заради поредната суха есен с високи температури. Част от колегите с по-малки площи, които сеят бързо, тепърва започват да сеят, но като цяло кампанията върви в нормален ритъм. Голяма част от пшениците, които бяха засети по-рано - в края на септември - вече поникнаха. На места посевите излизат прошарено, което е проблем. Ако няма влага, ще се забави процесът на братене, който е изключително важен. Всички агротехнически мероприятия са извършени. Пшеницата е засята, покълнала, поникнала, наторена. Оттук-нататък е нужен дъжд, за да могат посевите да се гарнират добре.

Има ли достатъчно влага в почвата?
В района валежи нямаше юли, август, септември. В края на септември минаха локални превалявания, които са били изключително важни, но не и достатъчни за пшениците. За рапиците въобще няма да говорим - това е една култура, която за поредна година ще донесе много щети на земеделците. Влагата в дълбочина на почвата е различна в момента - в първите 10 см. е около 50%, на 25 см. е 35 - 40%. 

Като казахте “поредната” суха есен, започнаха ли зърнопроизводителите да се нагаждат към променящите се условия на природата?
Нямаме избор! Ако искаме да сме адекватни на ситуацията, ще трябва да се нагодим. Трябва да си научим уроците - и ако първата година сме сбъркали, да се поправим, защото в противен случай търпим големи загуби.

В каква посока се променя зърнопроизводството предвид тенденциите на трайно засушаване?
Доста от колегите вече започнаха да правят опити с т.нар. No-Till технология. При нас почвите са много тежки и глинести, имаме много по-различен тип почви от местата, от където идва No-Till технологията, затова тепърва се правят само опити. Аз лично познавам единици хора, които правят масово производство по този начин. Всеки трябва да се убеди, че тази технология би му свършила работа и би била адекватна на неговото землище и земята, коята работи. 
Освен това, внедряването на No-Till изисква изключително голям ресурс. Голяма част от машините, в които си инвестирал до момента, трябва просто да задраскаш и да инвестираш сериозно за ново оборудване. Но най-вече трябва да си убеден дали е приложима и дали ще има резултат от нея.

Относно подмяната на технологиите, се оказа, че това което ЕС ни даде като регламент за този програмен период, и като възможност да избираме междинните култури, няма как да се случва успешно у нас. В нашия регион междинни култури стават изключително трудно по простата причина, че няма влага точно във времето, когато ние трябва да ги посеем, да покълнат, поникнат и направят покривката, която е нужна. Точно тогава (юли - септември) те нямат необходимата влага и го няма ефектът, който се търси. В този смисъл е наистина важно да се осмисли кое би било работещо и приложимо в България. Защото каквото и да говорим, отново става дума за инвестиции?

В каква посока са възможностите за прилагане на екологични практики у нас?
Има много опции. Както вече споменах, има колеги, които са готови да изпробват No-Till технологията. Има колеги с възможности за монокултурно отглеждане на различни видове култури, които биха довели до намаляване на почвената ерозия и възвръщане на нейната плодородност, на фона на голямата експлоатацията от интензивното земеделие. 
Един от възможните варианти, който е наличен при нас и ние предложихме, са полезащитните пояси. В Европа хората са си направили зелените плащания спрямо даденостите, които имат - било то канали, маломерни парцели… Ние имаме полезащитни пояси - те са на 100% зелена структура. Екологично доказано е, че спират ерозията, а никой от нас не ги ползва. Ето защо това е една от битките - ЕС да ни даде възможност да използваме даденостите на регионите, които ние имаме в България. Защото ние със сигурност сме много по-различни от другите части на Европа.

Какво по-конкретно е предложението ви за ползването на полезащитните пояси?
Тези полезащитни пояси са изградени с една единствена цел - да могат да опазват почвите от ветрова и почвена ерозия. При нас в последните години има наслагване на много проблеми около тези пояси. Те са неправилно стопанисвани от една страна - оказа се, че се разрастват без никой да обърне внимание на това. Има натрупани проблеми и в самите горски стопанства. Затова е добре да се регулират нещата - да поддържаме, не да изсичаме за добив на дървесина. Ние можем да сме хората, които да помагаме, така както помагаме за почистването на снега. Разбира се, за всичко това е нужен ресурс - трябва да се инвестира в техника. 
Ето защо и на среща с министър Десислава Танева сме заявили мнението си, че би било хубаво такава мярка да се заложи в новата Обща селскостопанска политика и то да се стимулира.

Какви са възможностите за напояване в Добруджа?
Изключително трудно е да се направи напояване в Добруджа по простата причина, че водата, която може да се ползва е на дълбочина 300 - 400 метра. За това са нужни огромни инвестиции. Напояването не тръгна като мярка през нито един от програмните периодите на ОСП, през които вече минахме. Освен това, заради постоянното “движение на земеделската земя”, се оказва безсмислено да инвестираш пари в напояване, при положение, че нямаш сигурност в земеползването. Така че отговорът е: Не, в Добруджа няма напояване и е изключително трудно то да бъде създадено тепърва. Не казвам невъзможно, но много трудно и скъпо!

снимка: Национална асоциация на зърнопроизвдителите 

Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg