Пшеницата от реколта 2020, макар и в по-малки количества заради сушата и зимните измръзвания е с много висок протеин. В тази връзка зърнопроизводителите в цяла България, които са ожънали хлебна пшеница, изчакват по-високи цени поради засиленият в същото време интерес за износ на зърно.

Жътвата на пшеницата в България вече е към своя край и на финалната права се сбъдват по-скоро песимистичните прогнози, обявени на последния Консултативен съвет по зърното в края на месец май. Към момента, по текущи данни на агростатистиката са прибрани 4,2 млн. тона пшеница при ожънати 91% от площите на територията на цялата страна. На практика това означава, че няма как да се сбъднат оптимистичните прогнози на земеделското министерство за 5 млн. тона пшеница от реколта 2020, а още повече прогнозите за 5,8 млн. тона на Комитета по полски култури и зехтин към Европейската комисия, обявени на последния консултативен съвет по зърното в края на май. Прогнозата, която тогава обявиха тогава от Националната асоциация на зърнопроизводителите, беше за около 4,2 млн. - 4,3 млн. тона пшеница, а песимистичната прогноза на МЗХГ беше за 4,5 млн. тона.

За сметка на по-ниските добиви тази година, качеството на прибраното зърно е отлично, коментира пред водещият сайт за земеделие в България - АгроКлуб, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Ниски добиви, но високо качество на зърното

“Очаквам да няма голяма разлика от това, което е обявено в момента като прибрани количества, тъй като остава да приключи жътвата само във високите полета в Софийска област”, каза Костадинов.

“Пшеницата тази година е с извънземно качество - с изключителни показатели по отношение на хлебопекарните качества. Пшеницата с 12% протеин е пшеница с хлебопекарни качества, която се търгува на международния пазар. Тази година нашите пшеници са с протеин между 14 и 15%, а при определени сортове на места достига до 17%. По отношение на показателя добив на мокър глутен, тази година имаме показатели 31 - 32, на места до 35 на сто. Само на места имаме леко разминаване в хектолитъра заради падналите дъждове преди жътвата”. 

В изчакване на по-висока цена

В последните дни има леко раздвижване в търговията със зърно, което се дължи на факта, че имаше заявени количества за износ, каза Костадинов. Той подчерта обаче, че все още колегите му не продават пшеница.

“Реално, при тези ниски добиви - да вземем, например област Добрич - при среден добив 170 кг. - дори и 1000 лв. да стане тон пшеница, отново няма да можем да покрием загубите си. Но заради добрите показатели на зърново, всички колеги искат да вземат малко по-висока цена. Имаше задържане. В момента предлагането е 320 - 330 лв./тон пшеница, чува се за цена на хлебна пшеница от 350 лв., но това е моментна картина.”

Оптимистично за зърнопроизводителите е раздвижването на международните борси:

“На международните борси нещата мръднаха. Русия излезе с прогнозите си 20 млн.тона по-малко реколта. Във Франция - около 10 млн. тона по-слаба ще е реколтата. И при тях има проблеми, така че се надяваме да има раздвижване на цените нагоре. Реално през месец август приключват жътвите в Германия, Русия, Франция и тогава ще видим какви реално ще са цените на хлебната пшеница. Фуражната, според мен вече достигна максимума си”, коментира зърнопроизводителят.

По-висок лимит на кредитите за семена и торове от Фонд Земделие

Зърнопроизводителите, които сами си произвеждат семена, както и семепроизводителите в районите с трайно засушаване не постигнаха добри резултати по отношение на семената, посочи Костадинов. Той изрази надежда, че все пак това може да се компенсира от други райони на страната, където климатичните условия бяха по-благоприятни за семепроизводителите.

В момента Националната асоциация на зърнопроизводителите води преговори за повишаване на кредитния лимит по отношение на кредитите за семена и торове. От НАЗ предлагат сумата да бъде увеличена от 4 лв./дка на 17 лв./дка + 8 лв./дка за торове или общо 25 лв./дка кредитиране през Държавен фонд Земеделие. Предложен е таван за кредитирането от 200 000 лева за фирма. Очаква се това решение да получи одобрение от Управителния съвет на Фонда.

Нужда от финансови инструменти за защита доходите на земеделците

Във все по предизвикателните условия, пред които са изправени зърнопроизводителите, все по-необходимо става прилагането на финансови инструменти за защита доходите на земеделците, посочва председателят на НАЗ.

“Докато през годините назад сме се опитвали да изгладим битовизми, техническите грешки, допуснати от администрацията, улисани и в надпреварата за вдигане на наемите на земя, виждаме, че нямаме финансови инструменти за защита на доходите на земеделските стопани”. По думите на Костадинов, трябва да се работи именно в тази посока - да се търсят инструменти, с които държавата може да подпомогне производителя при сключване на застраховка или при плащане на % от премията, по примера на други европейски страни.