Железниците продължават да пръскат масово с канцерогенния хербицид глифозат (известен в България и под името за широка употреба - НАСА, както и мн.др. търговски наименования) . На практика нито една държавна институция не контролира тази дейност и не следи за последствията.

Хиляди литри от токсичния глифозат се изливат около ЖП релсите в цялата страна особено активно в летния сезон, с цел пълно унищожаване на растителността. Първите пръскания са започнали още в края на Април, а до края на лятото традиционно се правят по още 2 пръскания с глифозат.

Пръскането с глифозат е 100% канцерогенно и поради тази причина в цяла Европа са в ход инициативи за прекратяване на употребата му в земеделието и комуналната поддръжка.

Според официални данни на Световната здравна организация (СЗО), глифозатът води до онкологични заболявания и най-често до образуването на тумори при фермери и служители, които са извършвали пръскане с него.

В България вече има многобройни примери за земеделци и трактористи, които умират средно от 3 до 5 години след като са имали контакт с глифозат при работа с пръскачки в земеделските полета. Същевременно в САЩ вече се водят хиляди съдебни дела от земеделци срещу най-големият производител на препарати на основата на глифозат - Монсанто, който бе придобит преди няколко години от немския концерн Байер. 

Ситуацията с безотговорната употреба на глифозат много наподобява поведението през 70-те години, когато в масовата практика се е използвал препаратът DDT - или дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CHCCl3. Стотици хиляди американци се разболяват от тежки болести на черния дроб и развиват тумори, след като масово през летния сезон се пръскат басейни с ДДТ.

По времето на комунизма в България е употребяван DDT, който е забранен към днешна дата у нас и в Европейския съюз.  През 50-те години на ХХ век в някои случаи с DDT са третирани хиляди тонове зърнени храни, като Държавна сигурност е знаела за това и се е опитвала да изясни по агентурен път причините за това без обаче да дава гласност и да бъде предпазено населението. Тогава голямо количество зърнени храни – над 242 000 тона – са нападнати от гъгрица. Засегнати са зърнени храни в Ямболски, Русенски, Бургаски, Варненски (Сталински тогава), Толбухински (Добрички) и Старозагорски окръзи. Срещу вредителите е използван именно ДДТ, като на някои места препаратът е пръскан директно върху храните. 

Днес е научно и практически доказано, че пръскането с ДДТ е вредно за човешкия организъм и води до увреждане на черния дроб, сърдечносъдовата система, централната нервна система, спомага за появата на тумори и предизвиква много мутации.

Село припомня, че забраненият вече над 30 години пестицид ДДТ бе открит в наднормени количества в утайки на реки и язовири във водосбора на река Арда, откъдето се поливат хиляди декари земеделски земи. Превишените норми се отнасят и за питейния язовир "Боровица", който захранва Кърджали. Най-високата концентрация на пестицида бе открита в утайки в язовир "Кърджали", където са констатирани нива 140 пъти над нормата при стената на съоръжението и около 150 пъти в опашната му част. Най-ниската стойност е регистрирана в река Черна - 18-19 пъти над пределно допустимата норма.

Документ от архивите на Държавна сигурност за използването на ДДТ в България:



Позицията на държавата днес по отношение използването на глифозат в земеделието, железниците и комуналната поддръжка в общините е обвита в пълна апатия, а браншовите организации свързани с темата не желаят да коментират проблема, тъй като са фокусирани краткосрочно главно върху търсенето на бързи печалби и лесно разрешаване на техническите проблеми с нежеланата растителност - на терен, макар да са наясно, че ежегодно редица сравнително млади зърнопроизводители умират преждевременно - именно заради употребата на глифозат.

В същото време Австрия обяви, че преминава към пълна забрана на глифозат. Предложението за забрана на глифозата бе прието с мнозинство от парламента на първо четене, макар, че се появиха коментари, които посочват за възможен конфликт с общото европейско законодателство.

Забраната може да бъде в противоречие с правото на ЕС, тъй като фитосанитарният регламент на ЕС позволява глифозат до края на 2022 г. Отделните държави-членки могат да наложат забрана на одобрените активни вещества само в "изключителни случаи".

Изключителните случаи обаче зачестяват с лавинообразна форма - това са стотици и хиляди новорегистрирани онкоболни земеделци, пръскали с глифозат, на фона на продължаващите хиляди съдебни дела срещу BAYER, която придоби Monsanto - основният производител на препарати с глифозат.



Германското правителство планира да представи концепция за справяне с глифозат през септември 2019. Канцлерът Ангела Меркел (ХДС) съвсем наскоро изрично се съгласи с изхода, съгласен в коалиционното споразумение:

"Ще стигнем до заключението, че един ден вече няма да има употреба на глифозат", заяви федералният канцлер.

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ЗА КАНЦЕРОГЕННИЯ ГЛИФОЗАТ, ВИЖТЕ В СТАТИИТЕ ПО-ДОЛУ: