Биволовъдството в България е представено единствено от породата Българска Мурра, която сме създали в продължение на 40 г. чрез кръстоска на Български бивол с породата Мурра от Индия. Имаме много добри животни, но всичко се постига много бавно, защото биволът е с най-дълъг генерационен интервал - от 8 години. Тоест резултатите от селекцията, която правим днес, можем да видим след 8 години. Това каза в интервю за Село проф. Цонка Пеева, председател на Българска асоциация за развитие на биволовъдството - Шумен.

Проф. Пеева, какво е актуалното състояние на биволовъдството у нас?
Актуалното състояние на биволовъдството е много добро. За това говорят и данните от агростатистиката. Ако преди 5 години сме имали около 10 000 биволи, сега те гонят цифрата 15 000. Разбира се тук влиза и младият разплоден материал. Дойните биволици са около 11 000, което потвърждава единствено при този вид селскостопанско животно имаме годишен ръст между 7 и 8%.


В какви ферми се отглеждат биволи и кой има интерес към това въдство?
На първо място са хората, които традиционно в семействата си са отглеждали биволи - те от малки са свързани с биволовъдството. През последните години прави впечатление, че много млади хора, хора със средства проявяват интерес към биволовъдството. Мога да дам пример за това със строителния предприемач от Велико Търново Илия Любенов, който създаде стадо с около 300 животни. Построи отлична материална база с централен млекопровод. Има и други по-големи ферми, но принципно биволовъдството се развива в малки и средни ферми. Средният размер на биволофермите в страната е между 33 и 36 животни. Това показва, че в някои райони имаме по 10 - 15 животни семейни ферми, в които обикновено не се ползва допълнителна работна ръка.

Как се развива пазарът на биволското мляко?
Тъй като изкупната цена на биволското мляко непрекъснато пада, в момента се изкупува на 1,05 лв./л., фермерите проявяват интерес към затваряне на производството. Тоест създаване на малки цехове за производство на млечни продукти. Това обаче е доста трудно, защото изискванията от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) поставя неимоверни условия, които за останалите страни в ЕС не се отнасят. В България фермерите споделят, че трябва да минат през 9-те кръга на ада, за да направят такъв цех.
При големите ферми с по 50-60 биволици няма такъв проблем. Те продават млякото си на млекопреработватели на сравнително добра цена - около 1,30 до 1,40 лв./л. Тук обаче говорим за по-големи количества.
Според мен е важно да се увеличи броят на биволите в стадата. Защото за малко количество мляко, мандрите не искат да идват. Ако фермерът има 15 животни, дойните ще са най-много 10-11 биволици, ако ги сметнем по 6 л., това са 60 - 70 литра. 


Освен това, ако иска да получава субсидии от Земеделското министерство и Държавен фонд “Земеделие” по схемата за обвързано производство, фермерът трябва да докаже, че по 400 л. мляко на животно от 18 месеца нагоре, е продадено. За фермите с такъв малък брой животни, смятам, че тази наредба не трябва да се прилага. На тези хора няма кой да им изкупува млякото и те са принудени да правят сирене или кашкавал и да излизат на пазара. В същото време, когато се появят на пазара, от БАБХ им налагат големи глоби. Това обезверява биволовъдите и през последната година имаме три ферми, които се продават заради липсата на пазар на тяхната суровина.

Намират ли се работници за биволовъдните ферми?
Именно липсата на работна ръка е другата причина за продажбата на ферми. Дори ромското население, което досега работеше в животновъдството, вече не желае да го прави. За тях е по-лесно да получават социално подпомагане и да не работят. Но въпросът с работната ръка ще доведе до там, че наистина хора, които искат да се занимават с животновъдство, няма да имат тази възможност. 

Към какви цели е насочена селекцията в биволовъдството?
Преди реформата в аграрното производство, селекцията беше на много високо ниво и България беше на трето място по износ на биволи и то на висококласни бици. След като унищожихме племенни стада, все още не можем да поставим селекцията на равнището, което беше преди. В момента 99% от животните са в частния сектор и стопанина все още не може да види положителната страна на селекцията. За него е важно да получи малаче, да получи мляко… Но какво ще е бъдещето на стадото, него не го интересува.

Преди 5 години нашата Асоциация поде инициативата да изкупува мъжките малачета от бикопроизводителите, от биволици с млечност над 3 тона и да ги дава на фермерите, за да се запази генетичния материал в страната. 

Непрекъснато правим стъпки за внос на семенна течност от Индия, откъдето единствено може да се внесе. Мнението на нашето ресорно министерство е, че след като Индия не е страна-член на ЕС, нямаме право да внасяме семенен материал. Ние не се отказваме, продължаваме тези искания, но въпросът се решава бавно. И все пак, ако се обединим трите звена - биволовъди, Министерство и Агенция по храните, мисля, че ще се намери решение на този наболял въпрос. Когато във фермата се роди бяло малаче, фермерите се радват все едно е бяла лястовица, а всъщност това е деградация на породата. 

Какъв е интересът към продуктите от биволско мляко от чужбина?
Интересът е много голям - от Русия, от Италия, Германия. Търсят се както млечни, така и месни продукти. Ние обаче не можем да отговорим на техните условия, защото искат големи количества. Ако дойде например един ТИР, той трябва да натовари 20 тона стока, а ние не можем да произведем такива количества. На първо място - няма месо и млекопреработвателни предприятия с нужния капацитет и второ - нашето биволовъдство е разпокъсано, с малък капацитет на фермите и това оскъпява транспортните разходи. Ето защо отново повтарям, че моето лично мнение е, че трябва да се увеличи броят на животните в биволофермите.


Интервю на София Белчева, © 2019 Агро Клуб - Selo.bg