Районът около село Карлуково и Луковит е известен със своите природни забележителности – пещери, каменни образувания, скални манастири и красиви меандри на река Искър. Едно от тях е скалното образувание Провъртеника, което се намира западно от Луковит и северно от село Карлуково.

Скалата има формата на величествена каменна кула, която се издига над дузина други по-малки образувания. Голямата кула или Часовника, както я наричат местните, има дупка на върха си, като по време на лятното и зимното слънцестоене през нея преминават слънчеви лъчи.

Предполага се, че в древността мястото е било част от древен култов комплекс или древна обсерватория. И днес, всяка година в периода на лятното или на зимното слънцестоене, слънчевите лъчи се процеждат през пробитата каменна кула и сякаш древното ѝ предназначение се възвръща отново. Това е и най-подходящото време да посетите мястото, за да станете свидетели на този момент и да усетите най-силно енергията му.

Ако посетите района, не пропускайте и каменните къщи при Карлуково, които са един малък оазис в района, който е създал един радетел на природата и българското село - Андриан Йорданов . Отивайки на това място, се потапяте буквално в друга реалност, в която времето тече по друг начин, а природата ви обгръща силно. От тук може да видите и извисяващите се скали на Провъртеника.

Възстановени са и двата параклиса в района - „Света Марина“ и „Св. Никола - Глигора“. Те говорят за времената на исихастите, които винаги са избирали за изграждането на своите скални обители високо енергийни места. Това потвърждава и язмото в подножието на манастира „Св. Никола - Глигора“.

Двата манастира се намират на двата бряга и това сякаш не е случайно. За да стигнете до параклиса на Св. Марина, трябва да поемете по пътечката от Националния пещерен дом. Ако желаете да посетите другия - „Св. Никола - Глигора“ трябва да поемете от Карлуково към хижа „Провъртеника“, като завиете наляво към болницата на Карлуково, след като минете под железопътния мост. Продължете да карате около километър, за да стигнете до моста над река Искър, където трябва да завиете надясно – по черен път, който върви успоредно по течението на реката. След още около 3 км ще стигнете до уширение. Там трябва да оставите колата и да продължите пеша нагоре по стълбите.