Обявеното от земеделския министър Кирил Вътев намерение за създаването на Закон за селскостопанските стоки е принципно донякъде добра идея, но на практика невъзможна за реализиране. Първо понеже противоречи на Договорът за присъединяване на България към ЕС, както и на редица икономически и търговски спогодби, в които България участва. Освен това като юридическа обосновка, сам по себе си подобен Закон, който да регулира цени, не би могъл да се случи в условия на свободна пазарна икономика, а само в държави с тоталитарен тип на управление. Това означава, че разпространеното от прес-центъра на аграрното министерство съобщение остава в областта на предизборният политически популизъм.

В официалното становище на земеделското министерство обаче е интересно, че се посочва и признава, че чуждите търговски вериги прибират средно 70% надценки върху агро стоките в търговията на дребно ( за някои стоки надценката е вероятно много над 100%). Хубаво е в този контекст, министър Кирил Вътев, като създател и на голяма компания в търговията с месни продукти, да си припомни - кой в България диктува пазарните механизми в хранителните вериги и ако не успее да си припомни, то запознатите в земеделското ведомство да му разкажат за срамната сцена, в която Мирослав Найденов като министър на МЗХ преди години, бе привикан след официална среща и предупреден от хора близки до Меркел и нейния Християндемократически съюз (CDU), които диктуват основна част от политиките на ГЕРБ (основан с подкрепата на фондация Конрад Аденауер), с думите: 

 "ДА НЕ ПИПА НЕМСКИТЕ ВЕРИГИ  ( Метро, Била, Кауфланд, Лидл...)". 

Ако никой в земеделското министерство "не помни" тази среща, дори самият Мирослав Найденов, то в службите я има "увековечена". Но това е друга тема...и е свързана както с европейската политика за контрол върху храните, така и с въпросите за продоволствената сигурност, контролът на пазари и производства, разпространението на вируси чрез фуражи, добавки и т.н. и т.н.
 
Какво реално може да направи България в момента? - Принципно нищо, понеже структурата на вноса и дистрибуцията на храни е продукт на дългогодишна западна стратегия и инструменти за влияние и манипулиране на общественото мнение, вкл. чрез маркетингови трикове и медийно, но не само.... На практика българските земеделски производители нямат никакъв шанс за пазарно развитие, защото са тенденциозно смачквани от вноса и масовата дистрибуция основно през големите търговски вериги. Фермерите в България могат да бъдат оставяни единствено на "командно дишане" чрез субсидии, които да замазват очите на браншовите им организации и все пак да не предизвикват бунтове и протести. И този модел наистина работи, практиката го показа, съвсем наскоро.

И така: Посочените от Кирил Вътев мерки за намеса в пазара и ценообразуването на храните чрез Закон върху селскостопанските стоки противоречи на правилата на ЕС за конкуренция и вътрешния пазар, както и за антитръстово поведение. 

Какво може да направи една държава за да защити земеделските си производители и фермери от дъмпингов внос и нелоялна конкуренция?

Държавите имат на разположение различни механизми за защита на своите земеделски производители и фермери от дъмпингов внос и нелоялна конкуренция, като много от тези мерки са регламентирани от Европейския съюз (ЕС) и Световната търговска организация (СТО).

Антидъмпингови Такси: Държавите могат да налагат антидъмпингови такси върху внесени продукти, които се продават под цената на производство или под цената в износващата страна.

Следене и Анализи на службите: Редовно следене и анализ на вноса и цените могат да помогнат на държавите да идентифицират и реагират на дъмпингови практики.

Защитни Мита и Квоти: Защитни мита и квоти могат да се прилагат за ограничаване на вноса на определени продукти, когато той причинява или заплашва да причини вреда на местната индустрия.

Субсидии и Държавни Помощи: Определени форми на субсидии и държавни помощи могат да подкрепят местните земеделски производители, въпреки че те трябва да съответстват на правилата на ЕС и СТО.
Вътрешни Мерки:

Пазарни Интервенции: Държавите могат да интервенират на пазара, за да стабилизират цените на земеделските продукти.

Защита на Качеството: Установяването на високи стандарти за качество и безопасност може да защити местните производители от конкуренция с продукти от по-ниско качество.

Защитни Клаузи и Етикети: Защитни географски указания и наименования на произход могат да предоставят закрила и добавена стойност на местните продукти.

Въвеждането на тези мерки трябва да бъде в съответствие с международните търговски споразумения и закони, и често изисква координация на равнище ЕС или международно равнище, която отново отличава България като слаба страна и невъзможност да защити приоритетите си.