Африканската чума по свинете (АЧС) се разпространява не само между живи животни, но и чрез месото, като според специалисти в сектора, вирусът на АЧС може да живее без проблем в охладено или замразено месо - от 6 до 24 месеца.

Именно заради това, избиването на свинете в домашните стопанства тип "личен двор", както и тези във фамилните стопанства и индустриалните свинеферми не е решение на проблема с разпространението на АЧС. За да има успеваемост на държавата в борбата срещу АЧС - трябва да се изземат и унищожат в екарисажи всички стокови наличности със свинско месо и свински продукти от търговската мрежа, тъй като има меса и колбаси, които са на база суровини от заразени с АЧС животновъдни обекти.

Макар, че БАБХ няма капацитет да прави постоянно проби за АЧС по стопанствата и съгласно европейските директиви действа по правилен начин с превенционно унищожаване на популацията от свине, то след като се е стигнало до този лош сценарии, държавата трябва да бъде решителна и категорична докрай:

Властите трябва да изземат всички стокови наличности с месо, което може да е приносител на АЧС и да го унищожат, като в процедурата да бъдат допускани медии за прозрачност.

Консумацията на свинско месо с АЧС по принцип не е опасна за хората, но тук се изключва подробността, че вирусът остава в човешкият организъм и при определени обстоятелства може да мутира. Последствията тогава...

„Ситуацията наистина е сериозна. Африканска чума има. Всички протоколи от положителни случаи са качени на сайта ни. Хората трябва да разберат, че това са превантивни мерки, които трябва да стартират. Сега е моментът те да могат да усвоят месото, което ще добият от клането на тези животни, защото навлезе ли чума при тях, говорим вече за убиване и загробване“.

Това каза за БНР д-р Александра Митева - началник отдел „Здравеопазване на животните“ в Агенцията по безопасност на храните.



Тя обясни, че мярката за превантивно клане е насочена към всички лични стопанства, а не само към регистрираните. Регистрацията на прасетата няма да ги спаси, обясни тя:

„Не можем да говорим за регистрация в момента. Това са прасета без произход. Не е въпросът в регистрацията като регистрационен номер, въпросът е здравословния статус на тези животни. Вътре има животни, които са без произход“.
В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Митева призова хората да не купуват месо от стопани, които го продават онлайн:

„Онлайн търговията - продажба на месо или на свине без произход - е страхотно невероятен риск. Потребителите не бих ги посъветвала да поемат такъв риск и да сложат на масата месо без документ за здравен статус или нещо такова“..
Въпреки че вирусът не е опасен за хората, остатъците от месото и опаковките са източник на потенциална опасност за ново разпространение на заболяването, обясни тя. 

Най-добрата превантивна мярка е термичната обработка на месото, тъй като вирусът има потенциал да се съхранява дълго време, както в природата, така и в месото, коментира Митева и посъветва хората, които в момента колят прасета, да обработват месото си термично преди да го съхранят във фризера. В необработено, а замразено месо, вирусът може да остане над шест месеца.

„Това е спешна превантивна мярка. Ние трябва да ограничим разпространението на заболяването и да ограничим щетите. Вече имаме 5 индустриални, големи ферми, засегнати от африканска чума по свинете“.

От комплекса в Голямо Враново се позовават на Европейски регламент, който позволява отлагане на евтаназирането, искане на втора проба за вируса и възможност да се евтаназират само прасета, които са в пряк досег с доказано болните. От БАБХ обаче са категорични, че „законодателството не е точно така разписано“:

„Дерогация се прилага единствено и само ако има такова структурно разделяне вътре във фермите, че може да се гарантира, че животни от други производствени единици не са обект на потенциална опасност от разпространение на вируса. Дерогацията се прилага за отделни производствени единици, при условие че структурата, размерът и отстоянието на тези производствени единици и извършваните от тях операции им позволяват да осигурят напълно самостоятелни съоръжения за настаняване на животните, за да не може вирусът да се разпространи в тях. Случаят не е такъв. Там няма „бяла“ и „черна“ зона, няма отделни санитарни филтри за персонал и за оборудване…“.

В България няма свинеферми, структурирани по такъв начин, който да позволява тази дерогация.