Отглеждането на планински лимон в България постепенно се учвеличава и във все повече български села инициативни хора, създаващи нов тип градини и лични стопанства, включват планинския лимон в своето био-разнообразие.

Агрономът Веселин Орешков донася планинският лимон от далечния Памир и дарява хората с този изключителен природен еликсир, като започва да го разпространява у нас още в края на 80-те.

Планинският лимон, известен още като Памирски лимон, е растение с голяма устойчивост на студ, произлизащо от гористите райони на Памир. Той е обкръжен от митове и легенди, но неговото отглеждане в България е често подценено предизвикателство. Въпреки това, с подходящите техники и внимателна грижа, планинският лимон може да стане не само декоративен елемент, но и плододаващ растителен вид в българските градини и паркове. 

Планинският лимон съдържа 20 пъти повече Витамин С от стандартният цитросов лимон, но с това свсем не се изчирпват неговите невероятни свойства. Много важен акцент е, че планинският лимон, макар и с кисел на вкус, създава алкална среда в организма и пречиства всички органи и кръвта. Освен това е мощен имуностимулант. 

Планинският лимон е подходящ за отглеждане във всички краища на България. Добре вирее, както в песъчливи, така и в по-тежки почви. Засаждането на планинския лимон изисква добре дренирана почва, богата на хумус, с неутрална до слабо кисела реакция (pH 6-7). Основният период на растеж е през пролетта и лятото, когато растението трябва да се напоява редовно, но не прекомерно и обилно. През зимата, въпреки студоустойчивостта си, планинският лимон предпочита защитени места, защитени от суровите зимни ветрове.

Една от особеностите на планинския лимон е неговата способност да произвежда плодове при сравнително ниски температури. Това прави плодовете му уникални със своята особена ароматна нотка и високо съдържание на витамин C. Важно е да се отбележи, че тези плодове трябва да се берат внимателно, за да не се повредят клоните.

Височината на планинският лимон във фаза на плододаване е около 0,90 см -1,40 м и е подходящ за отглеждане в малки градини. Планинският лимон може да се консумира на сушени резени, както и стрит на прах разреден с вода - за пиене.